Решение № 9 от 20.01.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№9 гр. ХАСКОВО, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600483 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 12 от 24.03.2022 год. по нохд № 1085/2021 год. РС– Хасково е признал подс. Т. З. Г. от гр.Д., понастоящем живущ в М., Ф. р. Г. за виновен в това, че в периода от м.октомври до 11.11.2016 год. в гр.Х. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Т. Р. В. от гр.Х. – че ще му закупи строителен багер от Г. на стойност 25 000 евро с левова равностойност 48 895.75 лв. и с това причинил на „******“ЕООД – Х., представлявано от Р. Р. от гр.С. имотна вреда в големи размери, а именно на стойност 48 895.75 лв., поради което и на осн. чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

В съответствие с така постановеното поставил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия адв.М. Р. от АК - Хасково, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е постановена в нарушение на закона, при необоснованост на изводите на съда и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда довод и за несправедливост на наложеното наказание. Намира за недоказан субективния състав на престъплението измама както с оглед 1 момента на възникване на умисъл, така и поради това, че сумата била възстановена. Отправя искане да се отмени осъдителната присъда, вместо което да се постанови нова – оправдателна.

Подс.Г. е подал самостоятелна въззивна жалба против присъдата с искане същата да бъде отменена и постановена оправдателна, като е заявил, че прилага прокурорско постановление на прокурор от Прокуратурата – Мюнхен за прекратяване на досъдебно производство, водено в Германия за същото престъпление и разписка за възстановена от него на свидетеля В. сума от 25 000 евро. Всъщност такава разписка не е приложена към неговата жалба, като самият жалбоподател уточнява, че е приложена по делото. Вторият приложен документ не е прокурорско постановление, а уведомително писмо от прокурор от Прокуратурата – Мюнхен до него, че се прекратява досъдебно производство.

В законния срок против жалбите не са постъпили възражения.

По жалбите не са направени искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред въззивния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурор от ОП – Хасково намира жалбата неоснователна. Поддържа, че воденото в Германия наказателно производство е било трансферирано у нас и поради това не е допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“. Дава заключение да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Подсъдимият не се явява, а неговият защитник поддържа подадените две отделни въззивни жалби. Признава обаче, че наказателното производство, водено в Германия не е било прекратено поради това, че липсва престъпление, или поради това, че негов извършител не е подсъдимият. Ето защо намира, че въззивният съд следва да прецени и се произнесе по делото по същество, като обсъди събраните доказателства. Поддържа, че не е налице извършено от подсъдимия деяние, съставомерно по чл.210 от НК, тъй като не е доказан пряк умисъл в неговите действия. Необоснован, като неподкрепен от доказателствата по делото бил извода на първостепенния съд, че подсъдимият е действал по предварително съставен план да въведе свид.Радев в заблуждение и е следвал същия в продължителен период от време. На това основание поддържа искането за постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно пледира за несправедливост на наложеното наказание относно определянето му при условията на чл.54 ал.1 от НК, като обръща внимание, че отдалечеността във времето на извършване на деянието /2016 год./ е достатъчно самостоятелно основание за приложение на чл.55 от НК.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Жалбите са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирани да обжалват страни с правен интерес, поради което са допустими.

Настоящият съдебен състав намира, че приоритетно, преди да изразява становище по 2 фактическа обстановка, правна квалификация, вид и размер на наказание, следва да обсъди възражението по самостоятелната въззивна жалба от подсъдимия за отмяна на постановената от първата инстанция присъда и прекратяване на наказателното производство на основание правилото „non bis in idem“ поради това, че наказателно производство за същото деяние е било водено в Германия и прекратено .

Всъщност приложения към неговата въззивна жалба документ не представлява същинско прокурорско постановление, а уведомително писмо от прокурор Д. от Прокуратурата – Мюнхен до него затова, че „досъдебното производство се прекратява на осн. чл.170 ал.2 от НПК.“ Посочен е номера на досъдебното производство – 262 Js 178168/17. Съществено е, че писмото е от м.април 2022 год., а обжалваната присъда на РС – Хасково е била постановена на 24.03.2022 год., т.е. към момента на постановяването не е имало издаден прокурорски акт на немски прокурор.

За да се изяснят релевантни за изводите на съда в тази насока обстоятелства, бе издадена европейска заповед за разследване /ЕЗР/ до Прокуратурата – Мюнхен с искане за предоставяне на информация – водено ли е разследване за извършено престъпление против българския гражданин Т. З. Г., какви факти са били предмет на разследване, какъв акт е бил постановен, влязъл ли е в сила и да се представи копие от същия. ЕЗР бе изпълнена от Прокуратурата – Мюнхен и видно от предоставената информация, наказателното производство, водено от тази прокуратура № 262 Js 178168/17 е било предадено /трансферирано/ на българските власти за наказателно преследване, а постановление за прекратяване е било издадено на 4.04.2022 год. поради това, че на 26.03.2022 год. е изтекла давността за наказателно преследване по немското законодателство. Приложено е копие от прокурорското постановление. В същото е описана фактическа обстановка, даваща основание да се заключи, че се отнася за същото деяние, извършено от същото лице – подсъдимия, което също е било квалифицирано като „измама“. С оглед предвиденото по НК на Федерална република Германия наказание, давностният срок за наказателно преследване е бил петгодишен и е изтекъл е на 27.03.2022 год., което е наложило издаване на постановлението за прекратяване. Същевременно изрично е посочено, че деянието се разследва от Прокуратурата – Хасково в България.

Съдът установи също така, че по неизвестни причини и съображения наблюдаващият прокурор от РП – Хасково не е приложил по настоящото ДП документите, установяващи трансфер на наказателно производство от Федерална република Германия в Република България за настоящото деяние. Същите бяха представени пред въззивната инстанция от участващия прокурор от ОП – Хасково в с.з. Оказва се, че от Прокуратурата – Мюнхен е била отправена молба от 4.07.2018 год. до ОП – Хасково /препратена по компетентност на РП – Хасково/ за поемане на наказателно преследване срещу българския гражданин Т. З. Г. за две деяния, едното от които напълно идентично с разследваното но настоящото ДП, а с писмо от 15.08.2018 год. наблюдаващият прокурор от РП – Хасково на осн. чл.484 ал.2 от НПК на България е изразил съгласие да поеме разследването по образуваното в Германия наказателно производство именно „с оглед спазване принципа non bis in idem“.

3

Предвид изложеното, осъществяването на трансфер /поемане/ на наказателното производство, водено за същото престъпление против същото лице в Германия от РП – Хасково се установява по несъмнен начин.

Съдът не коментира кое е налагало Прокуратурата – Мюнхен да държи последващо постановление за прекратяване на воденото при тях наказателно производство поради изтекла давност след трансфера му в България, като счита, че изследване на немският приложим закон не се налага. Същественото е, че наказателното производство, водено в Германия не е било прекратено на някое от следните основания - че не е било извършено деяние, че деянието не съставлява престъпление, или че не е било извършено от обвиняемия.

Като прецени изложеното в съвкупност, въззивният съд намира, че с постановяването на присъда на първа инстанция от РС – Хасково, респ. с продължаване на разглеждането на делото и решаването му по същество от настоящата инстанция, няма да се достигне до нарушение на принципа „non bis in idem“.

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Т. З. Г. е на ** год. от гр.Д., но от години живее във Ф. р. Г., по време на водене на ДП и разглеждане на делото – в гр.М. Същият е *******, *******, ** ***** ****, *******. Пред българския съд е заявил, че последно е работил като ***** в ******, а на разпит пред немските власти – че е търсещо работа лице.

Свид.Т. Р. В. е от гр.Х. Занимава се с ****** ******, която осъществява чрез предприятието на дружеството „*******“ЕООД, което е еднолична собственост на неговата дъщеря свид.Р. Р., а той оперирал с генерално пълномощно от нейно име. Всъщност транспортната дейност се движела изцяло от него, свид.Р. е по професия адвокат.

Подс.Г. и свид.Р. се запознали през 2016 год., когато по едно и също време били на почивка в курорта „П.“ в България. Допаднали си и се сприятелили. Подс.Г. разказал, че има бизнес в Германия, без да уточни какъв. Контактите им продължили и след това.

Свид.В. нееднократно поръчвал на подс.Г. да му намира на изгодни цени от Германия различни стоки /електроника, инструменти, техника и пр./ и последният му ги доставял.

Така постепенно подсъдимият спечелил доверието на свидетеля.

През м.октомври 2016 год. подсъдимият предложил на свид.В. да намери на изгодна цена в Германия две строителни машини – багери, които двамата да закупят и да развият съвместен бизнес. Уверил го, че има добри контакти в ръководството на община Д., която ще им възлага поръчки за работа. По-голямата машина трябвало да закупи свидетелят, защото разполагал с повече пари, такава могла да се намери за около 25 000 евро, а подсъдимият щял да закупи по-малка за около 15 000 евро. Започнал да му изпраща по приложение „Вайбър“ снимки на различни строителни машини и линкове към сайтове за продажба на такива.

Известно време свид.В. не одобрявал предложените машини. В началото на м.ноември обаче подсъдимият го уверил, че е попаднал на много изгодна оферта. Изпратил 4 му снимка на багер, произведен 2008 год. на цена 25 000 евро, като го предупредил, че към машината има голям интерес, защото цената е атрактивна и трябва да се действа бързо.

Свид.В. харесал машината и се въодушевил от идеята. Споделил я с дъщеря си, започнал да обмисля перспективи. Уведомил подсъдимия, че ще му преведе парите по банков път. Подс.Г. му изпратил по „Вайбър“ копие на кредитната си карта и номера на банковата си сметка в „Дойче постбанк“ – М. Изпратил му също на служебния имейл на „*****“ЕООД и ръкописно попълнена фактура №127/11.11.2016 год. на немски език, издадена на „*******“ЕООД – България, Х. като получател за машина „Bagger JD3CX“ на цена 25 000 евро. Фактурата била подписана от подсъдимия. Свидетелят показал документите на дъщеря си, свид.Р., която не одобрила това, че фактурата е попълнена ръкописно, но той я уверил, че има пълно доверие на подсъдимия. Наредил на счетоводителката на дружеството свид.И. Л.а да преведе сумата по посочената банкова сметка. Последната направила опит да извърши превода онлайн чрез интернет банкиране, но не успяла. Тогава на 11.11.2016 год. свид.В. посетил банковия клон на „Юробанк“ в Х. и лично наредил да се преведе сумата от 25 000 евро от сметката на „*******“ЕООД по посочената от подс.Г. негова сметка в Германия **********************. Като основание за превода била посочена гореспоменатата фактура. За транзакцията бил издаден платежен ордер с наредител „******“ЕООД и получател Т. З. Г..