Решение № 103 от 27.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр.П., 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –П. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500592 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №808/14.07.2023г, постановено по гр.д.№1426/2022г. по описа на РС-П. е отхвърлена като неоснователна исковата претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. ул.

„Ива“ №16, чрез адв. Ц., със съдебен адрес: грП., *** чрез адв. Ц., против И. Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., *** за установяване, че ответницата не е собственик на част с площ около 200кв.м., погрешно заснета като част от имот с идентификатор *** по КККР на сБ., общП., която част е при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КККР, а по регулационен план е между УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179.

Осъден е И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. *** чрез адв. Ц., със съдебен адрес: грП., *** чрез адв. Ц., да заплати на И.

Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., *** сумата в размер на 800лв. сторени в настоящото производство съдебно- деловодни разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.И. Ц., в качеството му на пълномощник на И. В. И..

1

Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. В тази насока се сочи, че в основната си част, решителните мотиви на съда съдържат необосновано позоваване на заключението на вещото лице, които противоречат на събраните доказателства. По този начин фактическите изводи на съда се явява необосновани, а правните незаконосъобразни.

Визира се, че в допълнителното си заключение вещото лице погрешно приема, че оригиналният план е този, който се намира в СГКК-П. и прави изводите си въз основа на този план. Приема се, че това противоречи на закона. Излагат се подробни доводи в тази насока и въз основа на които се твърди, че оригиналът на регулационния план съгласно действащото законодателство се намира в Община-П. и ако има грешка в копирането, то тя е в копието, което се намира в СГКК. Т.е. счита се, че изводите на вещото лице в допълнителното заключение са незаконосъобразни.

Посочват се причини, поради които съдът е нямал право да кредитира изобщо заключението на вещото лице.

Твърди се, че независимо от това съдът, обсъждайки заключенията на вещото лице е приел, че по плана от 1962г. не е било предвидено придаване по регулация към имота на ищеца. Този извод ясно говори, че съдът е възприел като меродавни скиците изчертани въз основа на копията от плана от 1962г., а не от скицата издадена въз основа на оригинала от плана съхраняван в Община-П. и представена от Общината по делото. По този начин се приема, че съдът е направил съвсем необосновани изводи.

Визира се, че в исковата молба и в хода на делото се поддържа от ищеца, че спорното място съгласно действащия регулационен план от 1962г., не е част нито от УПИ на ищеца, нито от УПИ на ответницата. Това твърдение се доказва от скицата представена по делото от Общината-П. и представлява извадка от оригиналния план. На нея ясно се вижда, че регулационната граница на УПИ на ищеца почти съвпада с имотната граница.

В този смисъл се сочи, че всякакви разсъждения за придаваеми места и евентуално приложение на регулацията нямат връзка с казуса.

Твърди се, че съдът е пренебрегнал и установеното от органите на Община-П. при извършена от тях проВ. по жалба на ответницата, че част от сградата на ищеца попада в спорното дворно място /в писмото на Общината е 2 записано, че попада в УПИ-то на ответницата/.

Сочи се, че в настоящия процес ответницата не е установила по никакъв начин, че това дворно място, което попада извън нейното УПИ е нейна собственост. Нейният документ за собственост е за УПИ при действието на актуалния регулационен план, което означава, че процесното дворно място не е било предмет на сделката, с която тя е придобила УПИ- то си. Други доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата в отговора на исковата молба не са били ангажирани. По този начин твърденията за ползване /или владение/ на процесното дворно място са останали недоказани.

Искането е да се отмени решението на районния съд, като се приеме за установено по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на част с площ от около 200кв.м. от имот с идентификатор ***, която част е при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КККР, а по регулационен план е между

УПИ ІV- 313, VІІ- 180 и ХІV- 179 и която част погрешно е заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Н. Ч., чрез процесуалния й представител адв.К. С. Ш..

Твърди се в същия, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Приема се, че неправилно е твърдението на ищеца, че мотивите в решението на съда противоречат на събраните по доказателства и са необосновани позовани на заключението на вещото лице.

Твърди се, че съдът правилно и обосновано е стигнал до извода, че независимо от основателността на изложените от защитата на ищеца доводи относно реда и съхранение на оригиналите, респективно копията от влезлите в сила устройствени планове, тези доводи не обосновават изводи от проведено отчуждително производство при урегулиране на имота на ответницата, респективно- за отнемане на тази част от нейния имот, а още помалко- от оставането на тази част без собственик.

Изложени са подробни съображения във връзка с неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения.

Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

3

Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. В. И., редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител от първата инстанция адв.И. Ц.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея. Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважи предявения установителен иск, като неоснователен.

Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът И. Н. Ч., редовно призована не се явява. За нея се явява пълномощникът й- адв.Ш., редовно упълномощен. Последният оспорва подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде отхвърлена.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази насока.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред РС-П. е образувано по повод на подадена искова молба от И. В. И., с ЕГН **********, от гр.С. против И. Н. Ч., с ЕГН **********, от грП., с която е предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК.

Твърди се в същата, че с Нотариален акт №183, т.18, дело №3068/2021г. на Службата по вписвания при Районен съд-П., ищецът е придобил чрез дарение, направено от неговите родители, един поземлен имот с идентификатор *** по КККР на сБ., Пазарджишка област, ведно с намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор ***.

Този имот бил придобит от дарителите В. И. И. и М. А. И.а преди влизането в сила на кадастралната карта и според тогавашната номерация е бил УПИ VII80 в кв.10 по регулационния план на сБ., с площ по документ за собственост на първоначалните собственици 1025кв.м. Според регулационния план жилищната сграда е в дъното на имота на самата регулационна граница, а дори част от нея попада извън УПИ-то.

Сочи се, че мястото зад жилищната сграда обаче е владяно винаги от собствениците на имот пл.№180. Според регулационният план това място с площ от около 200кв.м. не попада в нито един УПИ. След влизането в сила на 4 кадастралната карта това дворно място е заснето като част от имота на ответницата. След придобИ.ето на имота, В. и М. И.и предприели ремонт на жилищната сграда и поради това, че тя попада частично извън техния УПИ, те извършвали СМР ползвайки и това дворно място. Тогава възникнал спор с ответницата, която твърдяла, че това дворно място е част от нейния имот с идентификатор ***. При проВ. в СГКК се установило, че това действително е така.

Твърди се, че след като ищецът придобил имота той продължил с ремонтните дейности, но със свои действия ответницата го принудила да прекъсне работите. Към настоящият момент ответницата трупала (по всяка вероятност съзнателно) боклуци и строителни и растителни отпадъци до стената на къщата на ищеца и по този начин от една страна създавала пречки за ползването на жилищната сграда, а от друга създавала предпоставки за компрометиране на самата сграда.

Визира се, че независимо, че съгласно нотариалния акт ищецът е придобил имота си по описанието и заснемането в КККР, за него съществува правна възможност чрез обстоятелствена проВ. да се снабди с документ за собственост на спорното дворно място, като присъедини към своето владение владението на своите праводатели.

Искането е да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на част с площ около 200кв.м. от имот с идентификатор ***, която част е при граници имоти с идентификатори ***, ***,

*** и *** по КККР, а по регулационен план е между

УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179 и която част погрешно е заснета в кадастралната карта, като част от имот с идентификатор ***.

Подадена е и уточнителна молба с вх.№13635/01.07.2023г., в която се поддържат изложените вече обстоятелства.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И.

Н. Ч., чрез пълномощника й адв. Ш.. В него се твърди, че е невярно твърдението на ищеца, че мястото зад собствената му жилищната сграда с идентификатор 0614.502.424.1, с площ около 200кв.м. се владее от него и винаги се е владяло от собствениците на имот с пл.№180 по старият 5 регулационен план. Невярно е и твърдяното, че същото не попада в нито едно УПИ.

Твърди се, че през 1970г., дядото на ответницата Д.А.А., с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том II, дело №696 от 06.05.1970г. е продал на трите си дъщери- майката на ответницата- В.Д.К. и двете й лели Е.Д.П. и Д.Д.М., парцел IV-179 в кв.10 по плана на сБ., с пространство от 900кв.м., ведно с построените в парцела две паянтови жилищни сгради и другите подобрения в същия. Парцелът е идентичен с парцел IV-113 в кв.10 по дворищната регулация на сБ., утвърдена със Заповед №418 /29.12.1975г., а впоследствие идентичен и с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-199/29.05.2022год., на изпълнителният директор на АГКК.

Твърди се, че съгласно съдебен протокол от 01.04.1985г., по гражданско дело №543 по описа за 1985г. на Пазарджишки районен съд, майка й В.Д.К. и двете й лели Е.Д.П. и Д.Д.М. са се спогодили делбения имот представляващ парцел IV-313 в кв.10 по плана на сБ., с площ от 900кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда- плевня също паянтова, да се постави в реален дял на майката на ответницата В.Д.К..

От своя страна, В.Д.К. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, том II, дело 499 от 01.04.1985г., й продала парцела с двете сгради построени в него. П. стопанска постройка е построена в началото на парцела на регулационната граница с уличната регулация, а П. жилищна сграда се намирала в дъното на парцела, попадаща в обхвата на процесиите 200кв.м., която била построена на регулационната граница между нейния парцел и парцела VII-180, залепена /на калкан/ за сграда с идентификатор 0614.502.424.1 на ищеца. В П. жилищна сграда до смъртта си живели нейния дядо Д.А.А. и нейната баба Я.Д.А., която сграда след това започнала да се руши, станала опасна и през 1996г. я съборили, като в момента стоят само каменните и основи. Лично ответницата била собственик и тя владение вече 37 години, по границите както са посочени в скицата, целият ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 0614.502.421 и сградите построени в него, като същият е ограден с ограда по кадастрални граници съгласно издадени от ОбщинаП.- Разрешение за строеж на ограда №1 и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 15.03.1985г. Процесното място зад жилищната сграда на ищеца, изцяло попадало в имота на ответницата и винаги е било 6 част от имота й. Освен основите на старата й къща, там ответницата аранжирала с керемиди цветна градина в която е засадила различни цветя, бамбук, засадила е три ябълкови дръвчета и една кайсия, поставила била дървена конструкция с телове под която всяка година сади краставици, цветно зеле, тиквички и други зеленчуци, в ъгъла на тази част през последните няколко години била погребала дори четири броя техни домашни любимеца- кученца.