Решение № 1447 от 01.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Плевен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430101078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 ал.1, във вр. с л.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Постъпила е искова молба от Д. К. Б., ЕГН **********, чрез адв. С. М., срещу Е. Н. Н., ЕГН **********, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 01.02.2019 г., по силата, на който ответникът получил сумата от 5 000 лв. със задължение да я върне с натрупаните лихви най-късно до 01.02.2022г. Навеждат се доводи, че е дължима мораторната лихва за периода от 27.01.2022г. до 26.01.2025г. в размер на 1839,34 лв., която също не била платена.

Излага се, че по заявление по чл.410 от ГПК от страна на ищеца било образувано ч.гр.д.№ 548/2025г. по описа на РС Плевен и издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок. С това се мотивира правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В хода на 1 производството по делото е ангажирано становище за неоснователност на исковете. Оспорва да е получил заемната сума. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски на противната страна.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

Установителната искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№548/2025г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От приложения препис на Договор за паричен заем от 01.02.2019г. се установява, че е бил сключен между ищеца Д. К. Б., в качеството на заемодател и ответника Е. Н. Н., в качеството на заемополучател.

Видно е от обективираното в чл.1 от писменото съглашение, че заемодателя се е задължил да предаде в собственост на заемополучателя сума в размер на 5000лв.

Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума в срок по 01.02.2022г., посочен в чл.2, ал.1 от Договора, заедно с възнаградителна лихва, уточнена в чл.2, ал.2.

Според изрично отразеното в чл.10 от подписаното от страните съглашение, същото служи като разписка за получената сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Претенцията на ищеца се основава на договор за паричен заем.

Договорът за заем е неформален, реален договор, при който писмената форма има само доказателствено значение. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него.

Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му 2 състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”,а не „да даде”нещо. При поето такова задължение в договора, ако заемателя твърди, че не е получил сумата, тогава в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.В този смисъл е съдебната практика, изразена в решение № 235/27.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.

Установи се в настоящото производство, че в подписания от страните Договор за заем е отразено, както предаване на сумата от ищеца Д. Б., като заемодател, така и поето от ответника Е. Н. задължение да върне заетата му сума до определен срок. В същото време е отразено, че страните приемат договора да служи като разписка за получената сума.

При установеното съдържание на подписания Договор за заем от 01.02.2019г., съдът намира, че несъмнено се установи предаване от ищеца в полза на ответника на процесната сума от 5000лв., както и поетото от последния задължение да върне същата сума до 01.02.2022г.

С оглед на това, съдът приема, че се установи облигационно правоотношение между страните, произтичащо от процесния Договор за заем от 01.02.2019 г.

По делото не се твърди и не се установява изпълнение на задължението на заемополучателя да върне заемната сума на определената в съглашението дата на падеж, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на постигнатите договорености. При тези съображения, предявения установителен иск за съществуване на вземането на ищеца за главница от 5000лв., дължима за връщане по процесния Договор за заем, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира и обезщетение за забава за период от 27.01.2022г. до 26.01.2025г., като съдът констатира, че в заповедното производство е претендирана и присъдена мораторна лихва за по-кратък от исковия период – от 01.02.2022г. до 26.01.2025г. Установителният иск е допустим за този период и сума. Предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК е вземането, за което е 3 издадена заповедта за изпълнение и при уважаването му изпълнителен титул е именно заповедта по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист се издава въз основа на нея. В исковото производство е недопустима установителна претенция за по-голям период и сума. Ако ищеца иска да предяви иск и за вземане, извън предмета на заповедното производство, този иск може да е само осъдителен, а не установителен. Ищецът може да претендира в исковото производство помалка част от вземането, което е търсено в заповедното производство, но не и по-голяма, както е в случая. Поради това, съдът като сезиран с установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК изследва съществуването на вземането за мораторна лихва, за което е издадена заповедта за изпълнение – от 01.02.2022г. до 26.01.2025г. в размер на 1832,39лв. Присъдената в заповедното производство лихва за период до датата на падежа или до 31.01.2022г. е договорна и търсена на различно основание, а в исковото производство не е търсена за периода преди 01.02.2022г. – от 27.01.2022г., такава лихва и няма направено разграничение с претендираната мораторна лихва след 01.02.2025г.

В този смисъл, съдът намира, че се търси установяване на мораторна лихва преди 01.02.2022г., което както се посочи е недопустимо, при липса на присъден такова вземане в заповедното производство.

От обсъдения Договор за заем от 01.02.2019г. се установи, че страните са уговорили дата на падеж за връщане на заемната сума - 01.02.2022г. и при неизпълнение на задължението на заемополучателя на определената дата, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забава. Върху невърнатата главница от 5000лв. законната лихва за периода от 01.02.2022г. до 26.01.2025г. се изчислява на 1832,39лв. при използване на онлайн калкулатор за законна лихва.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до размера на сумата от 1832,39лв., представляваща обчезщетение за забавено плащане на главницата от 5000лв. за периода от 01.02.2022г. до 26.01.2025г.

Исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер от 1839,34лв. и за периода от 27.01.2022г. до 31.01.2022г. се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане като такава.

4

По въпроса за разноските:

В заповедното производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 165,45лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 720лв. или общо 885,45лв. В същото време обаче той е претендирал вземания в поголям размер, т.к. е била претендирана и сума за договорна лихва, чието вземане не е търсено и установено в исковото производство. Поради това, съдът счита, че с оглед установената част от вземанията, на ищеца са дължими разноски в размер на 734,92лв. На ответника са дължими част от направените в заповедното производство разноски, съразмерно частта от вземанията, за установяване на които не е предявен иск в указания срок или от направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. е дължима част от 68лв. С оглед на това, съдът счита, че по компенсация ответника следва да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 666,92лв.

В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 136,79лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1180лв. или общо 1316,79лв., които са изцяло дължими, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Н.

Н. с ЕГН ********** дължи на Д. К. Б. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв., представляваща неизплатена заемна сума по Договор за паричен заем от 01.02.2019г. и сумата от 1832,39лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.02.2022г. до 26.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2025г. до окончателното й изплащане, които представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 240/27.01.2025 г. по ч.гр.д. № 548/2025 г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Е. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Б. с ЕГН ********** сумата от 666,92лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно установената част от вземанията и по компенсация, както и сумата от 1316,79лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6