Решение № 538 от 15.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1373/2025
- Вид
- Решение № 538
- Подписан
- 15.07.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Величка Маринкова, Дора Запрянова Илиева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247а, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247а, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 538 гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100601373 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С присъда № 615 от 30.10.2024г., постановена по н.ч.х.д. № 3071/2024г., СРС НО, 110-ти състав е признал подсъдимия Д. И. Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършването на престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК за това на 12.01.2024г., да е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител М. Атанасова П., по друг начин – в предаването „Здравей България“, в рубриката „По следите“ на В.Д., заявявайки, че е бил измамен от нея за сумата от 140 000 лева за правене и разваляне на бели и черни магии и клеветата е нанесена публично, съответно бил оправдан.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, частният тъжител М. П. била осъдена да заплати на подсъдимия Д. Н., сторените в производството разноски в размер на 2 500 лв.
В срочно депозирана въззивна жалба частният тъжител обжалва постановената присъда, чрез защитника си – адв. К., тъй като я намира за незаконосъобразна, постановена в противоречие с доказателствата по делото и едностранчивото им тълкуване, дължащо се на неправилно изградена фактическа обстановка. По тези причини моли за отмяната й и постановяване на нова такава – с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
В просторното допълнение към въззивната жалба повереникът се позовава на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на 1 производството, довело до ограничаване правата на тъжителя да докаже обвинението, като посочва и конкретни нарушения.
Излагат се подробни аргументи за липсата на обективен анализ на свидетелските показания на св. К., както и приобщената по делото прокурорска преписка № 19642/2023г., които доказателствени източници напълно подкрепяли обстоятелствата, изложени в тъжбата.
В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
С допълнителна писмена молба, частният тъжител представя електронен носител, който моли да бъде приобщен по делото и за проверката му да бъдат допуснати лицево-идентификационна експертиза, фонетична експертиза, както и съдържанието му да бъде снето на хартиен носител. Иска да бъдат поставени въпроси във връзка с произхода на записа, предоставен върху електронния носител.
В условията на евентуалност, моли за изготвянето на видео – техническа експертиза на запис от “Youtube” със сходни задачи.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускането до разпит на подсъдимия, на свидетелите, на вещите лица или изготвянето на експертиза.
В проведеното открито съдебно заседание, повереникът на тъжителя – адв. К. поддържа жалбата, в която подробно е описано несъгласието с постановената присъда и моли за отмяната й.
Защитникът на подсъдимия – адв. Я. изразява несъгласие с изложеното от насрещната страна, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, подсъдимият не присъства и не взе становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени доводите застъпени във въззивната жалба и становищата, изложени непосредствено в проведеното открито съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че са налице основания за нейната отмяна и връщане на делото на Софийски районен съд за повторното му разглеждане от друг състав на съда от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в открито заседание.
Въззивният съд, при осъществяването на контролните си функции относно цялостната проверка на обосноваността и правилността на постановения съдебен акт, счете, че от самото началото на съдебния процес са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които от една страна са довели до съществено нарушение на правото и на двете страни – както на тъжителя, така и на подсъдимия, а от друга – са обезсмислили останалите процесуални действия на съда при събиране и проверка на доказателствата по делото, като оправдателна присъда е постановена при неясно частно обвинение.
Във фазата на действията по чл. 247а, ал. 2 и ал. 3 НПК, съдията докладчик прибързано и незаконосъобразно е приел при първоначалния прочит на депозираната пред съда частна тъжба, че същата отговаря на 2 изискванията на закона и следва да й бъде даден ход.
Съдържанието на тъжбата, като процесуален документ, поставящ рамките на обвинението е императивно определено в чл. 81, ал. 1 НПК и съдържа 3 групи данни: за подателя; за лицето срещу което се подава; за обстоятелствата на престъплението. Интерес за настоящото производство представлява последната група, доколкото именно с оглед липсата на такива конкретни фактически твърдения, които първоинстанционният съд е следвало да прецени дали биха могли да бъдат поведени под обективните признаци на престъпен състав и на кой престъпен състав, е следвало да остави тъжбата без движение, като даде указания за отстраняването на нередовностите.
Въззивният съд е на мнение, че в тъжбата липсва посочване на достатъчно обстоятелства, от които да бъде възможно индивидуализирането на конкретно/и престъпление/я, в които частния тъжител обвинява лицето, срещу което подава тъжбата.
На първо място, в контекста на твърденията на тъжителя „ В.Д. ….. разказва историята на мъж“ и още в следващото изречение „внушени от Н.
… се разгласиха позорни обстоятелства“, в тъжбата изначално липсва яснота, кое е лицето, което тъжителката твърди да е разгласило позорни обстоятелства и дали изобщо твърди такива да са разгласени от Н.. Като бъде съобразено и останалото съдържание на тъжбата, въззивният съд констатира и съществено вътрешно противоречие в твърдения от тъжителя механизъм на извършване на престъпление - изобщо – дали твърди престъплението да е извършено чрез внушения, дали твърди да са употребени конкретни изрази, дали твърди да са употребени от Н. или от друго лице и какво е тяхното съдържание въобще или твърди нещо различно.
На следващо място, в самото начало на тъжбата, тъжителят коментира „разгласяване на позорни обстоятелства“ като една от формите на изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147 НК. Едва няколко изречение по – надолу, се въвеждат и твърденията -„изпитах унижение и оскърбление “, което е обективен признак на престъплението „обида“ по чл. 146 НК. След това, в тъжбата се посочва „приписване на престъпления“, което е друга, неикриминирана до този момент форма на изпълнително деяние на престъпление по чл. 147 НК.
Така от тъжбата не става ясно дали тъжителката твърди да й е приписано престъпление, дали твърди да е разгласено позорно обстоятелство или дали твърди да е обидена, или пък твърди да са осъществени всички тези престъпления както и кои са конкретните словесни изрази, подводими под обективните и субективните признаци на някое от тези престъпления – или на всички тях.
На следващо място, в тъжбата изцяло отсъстват твърдения, в какво конкретно се изразяват позорните обстоятелства, които уронват честта и достойнството, като от съдържанието й не става ясно дали тъжителят, счита, че спрямо него е извършено престъпление с оглед твърдения за извършването на магьосническа дейност, дали по повод това, че е извършвана магьосническа дейност срещу заплащане или по други причини.
Предвид пълната липса на конкретно инкриминирани думи и изрази, непонятно остава и дали тъжителят отнася едни думи и изрази към състава на едно престъпление, а други към състава на друго и респективно кои изрази, 3 към състава на кое престъпление, с оглед неговите обективни признаци или пък твърди, че едни и същи изрази покриват съставите на няколко престъпления в условията на идеална съвкупност.
По отношение на твърдяното от тъжителката престъпление по чл. 148, вр.
147 НК, на следващо място въззивняит съд съзря още вътрешни противоречия, в контекста на „диспозитива“ на тъжбата, в който за пръв път се въвежда твърдението, че Н. бил „измамен за сумата от 140 000 лв….“, като твърдения за измама, в обстоятелствената част изобщо липсват.
Поради всичко гореизложено, районният съд е следвало да остави тъжбата без движение и да даде указания за отстраняване на нередовностите, като по този начин даде възможност за надлежно очертаване параметрите, в които следва да се развива съдебното производство и рамките, в които следва да бъде концентриран процесът по доказване на твърденията на тъжителя. По този начин се гарантира охраняване на правата на частния тъжител, защото се осигурява възможността му да иска осъждането на подсъдимото лице по едно надлежно обвинение.
Точното изпълнение на служебните задължения свързани с проверката за допустимостта са в интерес и на подсъдимия, доколкото само при запознаване с фактическата и правната страна на обвинението, той би могъл в пълнота да упражни гарантираното му от процесуалния закон право на защита.
Пропускът на районния съд да извърши дължимата проверка за допустимост на тъжбата е довел и до пороци в акта по същество. Районният съд се е произнесъл единствено по обвинение, касаещо „разгласяването на позорни обстоятелства“ като по този начин изобщо е пропуснал да се произнесе по останалата част от макар и неясни, но присъстващи твърдения за други престъпления /досежно „приписването на престъпление“ и твърденията за обида/. Впрочем, дори по конкретното обвинение, по което е налично произнасяне от районният съд липса посочване, по отношение на кои конкретни изрази подсъдимият е бил оправдан да е разгласил.
Действително, присъдата е оправдателна, което в случая обаче не е от естеството да санира същественото нарушение на правата на подсъдимия, в контекста на неизяснените фактически твърдения на тъжителя и неясния брой на деянията, тъй като под въпрос остава до колко оправдателната присъда би се ползвала от принципа „non bis in idem” и по отношение на останалите, некоментирани обвинения.
На следващо място, съществени процесуални нарушения се съзират и в прочита на мотивите на районния съд, доколкото напълно отсъства описание на фактическата обстановка, която районният съд е възприел за установена.
Във фактическият анализ единствено е извършен един препис на изначално неясните твърдения, залегнали в тъжбата, които районният съд единствено е отхвърлял като недоказани. По този повод основателно възразява повереникът на тъжителя, доколкото последното, представлява и самостоятелно основание за отмяна на ревизирания акт, тъй като макар и формално налични – по съдържание, мотиви липсват, след като не позволяват да се установи ясно и точно волята на съда.
За да се правят изводи в посока виновността или невиновността на подсъдимия е необходимо преди всичко, въззивният съд да има пред себе си едно изначално годно обвинение, което да е така формулирано, че да е възможно да доведе до правилен и законосъобразен акт по същество, бил 4 той оправдателен или осъдителен, респективно да е налице формално законосъобразен и нестрадащ от пороци първоинстанционен съдебен акт, въз основа на който въззивният съд да разполага с принципна възможност да разсъждава по въпросите за виновността на лицето. В конкретния случай, предвид изначалната липса на ясно, точно и прецизно обвинение, въззивният съд отказа събирането на доказателствата, поискани от повереника на частния тъжител, тъй като прие, че дори да стори това, подсъдимият отново би бил изправен пред неяснота относно параметрите на обвинението, срещу което следва да се защитава и на практика би бил лишен и от една инстанция по същество, а тъжителят би бил поставен в изначална невъзможност да се домогне да докаже твърденията си, предвид липсата на конкретна фактическа рамка, в която следва да стори това.
Разпечатката съдържа 42 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d051b2a7-1f22-46f0-9e8b-1aa270c279a4