Решение № 4646 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4646 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РА.А като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110211849 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г. срещу наказателно постановление (НП) № 9349 от 13.05.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложена глоба в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, пр.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП или за изменение на същото в частта относно наказанието. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в същата съображения и иска от съда да отмени наказателното постановление. Прилага списък с претендирани разноски в размер на сумата от 550 лева.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител; чрез юрисконсулт в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2025г. в 14:03 часа на път АМ Хемус, км 0+200 в посока гр.

Ихтиман – гр. София жалбоподателят управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „***“ модел „***“, с рег. № ********. При извършената на горепосоченото време и място проверка от А. М. А., главен инспектор в дирекция АРОК при АПИ е установено, че жалбоподателят извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка № 98801 от същата дата без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR 118844 и ролетка за 5м № 1302/18, при което се констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние между осите 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.505 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9.505 тона и превозното средство е тежко.

Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пред. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пред. 1 от Наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ, поради което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010692 от 16.04.2025 г., който е подписан от съставител, свидетел и нарушител, като на последния на място е връчен препис от акта, което е удостоверено с разписка от същата дата.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 9349 от 13.05.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, пр.2 от Закона за пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.„в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля А. А.; свидетелство за регистрация на товарен автомобил; кантарана бележка; пътен лист; разписка; заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.

Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 от ЗАНН.

Показанията на свидетеля А. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава случаят и извършената проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално

3 легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта относно твърдяната несправедливост на наказанието, поради което атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетел и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На жалбоподателя е предявено обвинение за това, че на 16.04.2025 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пред. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Контролът на извънгабаритните ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролнопропускателни пунктове - от Агенция "Митници"", тоест контролът 4 е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура", като съдействие може да оказва съответната служба за контрол при МВР, но това съдействие не е задължително. В чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата е посочено, че:

"Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по републиканските пътища". Така самостоятелна компетентност да осъществят контрол и да съставят акт за административно нарушение имат длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", дори без съдействието на органите на МВР.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“. При установените по делото факти следва извода, че поведението на жалбоподателя, обективирано в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за:…т. 5 сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е:..б. „в“ от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, който определя условията за движение на извънгабаритни ППС „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със 5 съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното“.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС:

"Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3". С оглед цитираната до тук нормативна уредба, то от обективна страна се установява по категоричен начин, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил с рег. № ******** към момента на проверката е било „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при измерено разстояние между осите 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 28.505 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Превишаването е било с 9.505 тона.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. В случая безспорно е било установено с годни технически средства /посочените ролетка и електронна мобилна везна/, че разстоянието между осите е било 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 28.505 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона.