Решение № 2247 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100506420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15054/22.12.2022 г. по гр. д. № 34875/2022 г. по описа на СРС, 145 състав Д. Д. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 517,16 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 61125, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от м. 05.2019 до м. 04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 69,58 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 15.06.2022 г., сумата от 61,41 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (29.06.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (29.06.2022 г.) до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за разлика над уважения размер до пълния предявен размер от 69,74 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 15.10.2020 г.

1 вкл., както и изцяло иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 11,90 лева за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.

Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 24526/30.01.2023 г., подадена от Д. Д. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд не е положил на съвкупна преценка всички доказателства, събрани по делото, не е обсъдил възраженията на ответника, както и не е анализирал доводите му. Установило се, че липсва отчитане на индивидуалния уред, представляващ щранг – лира, което представлявало нарушения на чл. 31, ал. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД. Съдебно техническата експертиза се установило, че за този уред се прилагало служебно начисляване на топлинна енергия на максимална мощност, независимо от обстоятелството на потребление. Не били представени доказателства за законосъобразното отчитане и осчетоводяване на задълженията на ответника, съгласно чл. 28 от Общите условия, тъй като липсвали надлежно изготвени съобразно чл. 41, ал.

1, изр. 2 от Общите условия липсвали надлежно изготвени протоколи, подписани от продавача и двама свидетели. От експертизата се установявало, че в имота не е ползвана топлинна енергия от радиаторите, а служебно била начислена такава от щранг-лира. Поддържа, че не били налице основанията за служебно начисляване на суми. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 125361/05.05.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството по гр.д. № 34875/2022 г. по описа на СРС, 145 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. Д. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к ****, абонатен № 61125, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к ****, абонатен № 61125. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 571,16 лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2020-15.06.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 69,74 лева.

Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на 61,41 лева – главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 11,90 лева – 3 лихва за периода от 01.07.2019-15.06.2022 г. Моли ответника да бъде осъден да заплати исковите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. Д. в който заявява, че не дължи исковите суми, тъй като не било установено надлежното отчитане на индивидуалните уреди, както и на общия топломер в сградата. Не били представени доказателства, които да установяват, че е възникнало основание да бъде начислявана топлинна енергия служебно.

Оспорва твърдението, че е потребила топлинна енергия за описаната сума, тъй като имотът бил необитаем. Оспорва и наличието на договор за извършване на услугата дялово разпределение. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете са основателни като искът е отхвърлен в частта, с която е направено искане да бъде установено съществуването на мораторна лихва.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не се установява извършване на отчет на измервателните уреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и представените от ответника, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което 4 се установява, че общият топломер на абонатната станция се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира.

Установява се, че от отчетеното количество топлинна енергия се приспадат сумите от технологични разходи (загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съобръженията, които се намират в нея).

Чистото количество топлинна енергия се разпределя между потребителите в сградата. Вещото лице от съдебно-техническата експертиза установява, че индивидуалните изравнителни сметки за процесния период са изготвени от ФДР, като за процесния имот е отразено, че в него има 4 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление и 1 бр. щранг – лира, за която е начислявана служебно топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). Вещото лице е установило, че за процесния период в имота не е ползвано радиаторно отопление, като сумата е формирана само въз основа на начислената топлинна енергия, отдавана от щранг – лирата в банята. Въз основа на данните относно размерите на щранг лирата в банята е направено изчисление на количеството отдадена топлинна енергия.

Експертът е посочил, че направените от ФДР изчисления съвпадат напълно с направеното от него изчисления.

Посочено е, че ИРРО не отчитат топлинната енергия в кВтч, а отчитат дялови единици, като те не могат да определят изразходваната топлинна енергия в него. Те служат при разпределение на дяловете на собствениците в етажната собственост.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (приложима към процесния период) дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост се извършва от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от етажните собственици. От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период, дяловото разпределение е извършвано от Бруната ООД. Разпределението на топлинна енергия е извършено на база на реален отчет на поставените в имота на ответницата индивидуални разпределители, за което са съставени формуляри за отчет, подписани от клиент. Във формулярите е отразено, че в имота има монтирани отоплителни тела с разпределители, които са с потребление „0“, както и щранг – лира без монтиран разпределител. Съгласно т. 6.9 във връзка с т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост 5 към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път като прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. В този случай, дължимата сума не се определя на база реално потребление, като се извършва въз основа на утвърдената методика за определяне на стойността.

В конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 41, ал.

1 от Общите условия, приложими към процесния договор, тъй като клиентът е осигурил достъп до имота си. Посоченият в изр. 2 от тази норма протокол удостовериява именно неосигуряването на достъп до имота, а не други обстоятелства, които имат отношение към определянето на стойността на топлинната енергия. От значение в конкретния случай е, че на щранг лирата не е монтиран уред за дялово разпределение, поради което и на основание на т. 6.9 от Методиката е начислен служебно разход на топлинна енергия.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.