Решение № 243 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000016 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „АВТО ИНЖЕНЕРИНГ ХОЛДИНГ ГРУП“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Д. К. против решение №260367 от 16.10.2023 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по т.д.№ 782/2020 год., с което е отхвърлен предявения от „Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД срещу Министерство на отбраната иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 86 812.02 лева, представляваща получена без основание от ответника сума по банкова гаранция за добро изпълнение № MD1835210004/18.12.2018 г., издадена за обезпечаване на изпълнението по Договор № УД-03-45 от 19.12.2018 г. за доставка на 12 броя използвани автобуси марка „VDL”, модел „BOVA FUTURA“, производител „VDL BUS & СОАСН”, като неоснователен.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В жалбата са развити подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковата претенция, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ответникът МИНИСТЕРСТВО НА

ОТБРАНАТА чрез пълномощника си юрк.Д. Н. е подало писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора 1 съображения. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.

Релевантните за спора факти са правилно установени от събраните в производството писмени доказателства. Правните изводи съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон – ЗЗД, ТЗ и ЗОП, като настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му. Доводите, поддържани в жалбата, са били предмет на обсъждане и в първата инстанция, на които съдът е дал убедителен отговор, който настоящият състав споделя.

Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата, настоящият състав намира следното:

От събраните в производството писмени доказателства се установява следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на автобуси - рамково споразумение“ от Министерство на отбраната, ищцовото дружество „Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД е обявено за изпълнител. На основание подписаното Рамково споразумение № УД 03-34 от 05.12.2018 г./л.8/, на 19.12.2018 г. между страните е сключен Договор № УД-03 -45 /л.32/ за доставка на 12 броя използвани автобуси марка „VDL”, производител ,,VDL BUS & COACH”, които ищецът като изпълнител на поръчката да достави на възложитля. Автобусите следвало да отговарят на техническото предложение на изпълнителя съгласно Приложение №1 към рамковото споразумение.

Единичната цена и общата стойност на стоката са посочени в Приложение №2 към договора, съгласно което единичната цена на един автобус е 144 686.70 лева без ДДС или за 12 бр. - общо 1 736 240.40 лева без ДДС или 2 083 488.48 лева с ДДС.

В чл.3, ал.1 , изр.1 от договора страните са уговорили срок за изпълнение на доставката 89 дни, считано от датата на подписване на договора /19.12.20198 г./ или до 18.03.2019 г. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, мястото за изпълнение на доставката е военното формирование 52370 Негушево, а в ал.2 е постигнато съгласие за дата на доставката да се счита датата на приемане на стоката в крайния получател /военното формирование 52370 Негушево/ и подписване от двете страни на приемо2 предавателен протокол. Този протокол се изготвя и подписва след изготвянето и подписването на протокол за оценка на съответствието /приложение № 3/.

Съгласно чл.7, ал.7 от договора, изпълнителят следва да уведоми писмено /и по факс/ възложителя поне 10 дни предварително за датата на доставката, с оглед организиране на контрола на качеството, както и да представи на органа по кодификация на възложителя - Дирекция „Отбранителна аквизация“, не по-късно от 10 дни преди извършване на доставката, стоковите номера по НАТО /НСН/ на автобусите, предмет на доставката, а ако стоката не притежава такива номера или те са неизвестни на изпълнителя - да представи пълен обем техническа информация, необходима за тяхната идентификация и кодификация съгласно принципите на Кодификационната система на НАТО - чл.7, ал.9 от договора. След получаване на информация от изпълнителя за датата на доставката, възложителят се задължава да осигури приемане на стоката в срок до 10 работни дни след писменото му уведомяване - чл.9, ал.2 от договора.

В чл.17, ал.1 страните са приели, че като гаранция за изпълнение на задълженията по договора, изпълнителят представя към момента на подписването му гаранция за изпълнение в размер на 5% от стойността на договора без ДДС в размер на 86 812.02 лева, със срок на валидност на гаранцията не по-малък от 30 календарни дни след крайния срок за изпълнение на задълженията по договора.

Съгласно чл.17, ал.10 възложителят освобождава тази гаранция, както следва: 90% от гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по доставка на автобусите, като има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки вследствие забава, пълно или частично неизпълнение на задълженията по доставката;

10% от гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по гаранционното поддържане на доставените автобуси, като има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки вследствие забава при изпълнение на задълженията по гаранционното поддържане на доставените автобуси.

Съгласно чл.17, ал.9, сумите по банковата гаранция се изплащат изцяло или частично в случаи на пълно или частично неизпълнение на задължения по договора, пропорционално на неизпълнената част.

Съгласно чл.17, ал.11, в случай на задържане от възложителя на суми от гаранцията за изпълнение, изпълнителят е длъжен в срок от 14 дни да допълни своята гаранция до размера й, уговорен в ал.1, като внесе усвоената от възложителя сума по сметка на възложителя, или учреди банкова гаранция за сума в размер на усвоената или да застрахова отговорността си до размера, посочен в ал.1.

Съгласно чл.18, ал.1, в случай на забавено изпълнение на задълженията да достави изделията по договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2% от стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на 3 договора без ДДС.

Съгласно чл.18, ал.6, неустойките се заплащат незабавно, при поискване от възложителя по посочената от него банкова сметка, а в случай, че банковата сметка на възложителя не е заверена със сумата на неустойката в срок от 15 дни от искането на възложителя за заплащане на неустойка, възложителят има право да задържи съответната сума от гаранцията за изпълнение.

Видно от Писмо с p e r. № 21-39-35/2018 г. от 21.05.2019 г. на Министерство на отбраната, адресирано до ищеца, възложителят е поискал изпълнителя да го информира за намеренията си да изпълни договор № УД03-45 от 19.12.2018 г., предвид констатираната забава към момента на изпращане на писмото от 57 дни за доставката на процесиите автобуси.

Това писмо несъмнено е достигнало до ищеца, след като е представено от него заедно с отговор от 29.05.2019 г. С отговора се заявява готовност на дружеството да изпълни задълженията си по договора, въпреки забавената доставка. Представени са и последващи писма на МО, с които се иска изпълнение на процесния договор, както и отговори на ищеца на тези писма, в които е изразено несъгласие на дружеството с претенциите на министерството за неустойки и е заявено, че изпълнителят е преустановил временно изпълнението на задълженията си по процесния договор докато възложителят не извърши промяна в начина, по който приема доставените от дружеството по други договори стоки и не съобрази изложените във връзка с изпълнението на тези други договори възражения, касаещи допусната от възложителя неточност в чл.13 от договора за обществена поръчка, която не предвижда хипотеза на доставка на рециклирани автобуси нов внос от Общността, а само на използвани превозни средства.

Не е спорно между страните, а и от представената по делото Банкова гаранция за добро изпълнение от 18.12.2018 г./л.57/, издадена от „Обединена българска банка” АД в полза на Министерство на отбраната за сумата 86 812.02 лева, със срок на валидност до 23.10.2019 г., се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.17, ал.1 от договора да представи гаранция.

По искане на ответното министерство от 17.10.2019 г. /л.55/ за плащане по банковата гаранция,“ОББ” АД е превела по сметката му сумата от 86 812.02 лева, представляваща 100% от гаранцията за изпълнение на процесния договор.

Не се спори между страните и се установява от представеното дебитно авизо от 23.10.2019 г./л.59/, че сумата от 86 812.02 лева е преведена по сметка на възложителя МО и с така наредената от банката сума е задължената сметката на ищеца. Съответно платената от „ОББ” АД на ответника по гаранцията сума е възстановена на банката от наличността по банковата сметка на ищеца

При тези факти съдът е уважил иска по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът не е изпълнил 4 задълженията си по договора и не е доставил в уговорения срок процесните 12 броя употребявани автобуси с посочената марка, по който факт всъщност няма спор между страните. Приел е също така, че неизпълнението на това задължение не се дължи на забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД. Затова е извел извод, че ответното министерство съвсем правомерно е получило представената при участието в обществената поръчка банкова гаранция за добро изпълнение. Анализирайки характера на банковата гаранция с оглед нейното съдържание като абстрактна /безусловна/ сделка, предвиждаща безусловно и неотменимо задължение на банката да плати на наредителя отразената в нея сума веднага след получаване на неговото подписано и подпечатано писмено искане за плащане, деклариращо, че изпълнителят „Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по процесния договор, съдът е приел, че задължението по другото /валутното/ правоотношение между наредителя и бенефициера дори не е нужно да се доказва, а само да се декларира. Затова сумата от 86 812.02 лева правомерно е преведена по сметка на възложителя МО. В резултат на това предявения иск, намиращ своето основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, поради което е отхвърлен.

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд.

Анализът на събраните доказателства не установява да е извършено от банката недължимо плащане, което всъщност е юридическият факт, който би нарушил еквивалентността в отношенията между страните по делото и от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването на другата.

В случая сумата е предоставена като банкова гаранция с цел да бъде обезпечено изпълнението на задълженията по договора, поети от ищецаизпълнител след спечелването на обществената поръчка.

Правната уредба на банковата гаранция е в разпоредбата на чл.442 от ТЗ. Според нея, с банковата гаранция банката писмено се задължава да заплати на посоченото в гаранцията лице /бенефициер/ определена сума пари, съобразно условията, предвидени в нея.