Решение № 2026 от 05.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 179/2025
- Вид
- Решение № 2026
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 05.06.2025
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2026 гр. ****, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110100179 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.233 ЗЗД от ЕТ „****“ ЕИК****, представлявано от ****, чрез адвокат Д. Г. Г. от АК-****, против „****, гр.****, ул,"****" №35, бл. 53, вх. 1, ет. 5, ап. 17, ЕИК ****, представлявано от управителя **** за освобождаване на отдаден под наем недвижим имот по силата на неформален договор за наем от 2022г., находящ се в гр.****,ул.“****“ №68 /****/, изграден в ПИ с идентификатор №1**** по КККР на гр.****, представляващ търговски обект магазин с площ 35кв.м.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, закупен с договор през 2008г. от „Изоламат“ АД което от своя страна е придобило обекта от „Феникс реком”, което е приватизирано съгл. Договор за приватизация от 06.10.1995г. Твърди се, че съгласно договор за наем от 2012г., до 2017г. ищецът е отдал под наем на ответника процесния търговски обект с площ 35кв.м., находящ се в гр.****, пазар „****“, ул. “****“ №68 за наемна цена в размер на 500лв. Твърди се, че след този период страните са имали устен договор за наем на същия обект, като наемната цена е била предоговорена в размер на 1500лв.
Твърди се, че отново е отдал обекта под наем на фирма „**** през 2022г. с неформален договор за наем, като от началото на 2024г. ответника не заплащал наем, поради което ищеца му е отправил покана по телефон да напусне обекта. Изпратена му е и писмена покана с обратна разписка на 15.05.2024г., която ответника не е получил, писмото се върнало като 1 непотърсено. Твърди се, че от няколко месеца ищеца се опитва да накара наемателя да напусне обекта. Твърди се, че Управителя на дружеството **** се укрива, не си вдига телефона или ако вдигне почва да се оправдава и да обещава, че ще се разберат с ищеца и така вече втора година.
Твърди, че държането на имота не е предадено на собственика. Моли предявения иск да бъде уважен и ответника да му заплати разноски за производството.
Становище на ответника:
Иницииращата делото молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество при условията на чл.50 ГПК. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представя отговор на молбата.
В проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява, като процесуалният му представител отправя искане при наличието на предвидените в разпоредбата на чл.238 ГПК предпоставки, съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответниците редовно призовани, не се явяват и представляват в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства на ищеца следа да се присъдят и сторените от него разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК , а именно сумата в общ размер на 980 лв. за държавна такса и адв.възнаграждение
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****, гр.****, ул,"****" №35, бл. 53, вх. 1, ет. 5, ап. 17, ЕИК 2
****, представлявано от управителя **** ДА ПРЕДАДЕ на ЕТ „****“ ЕИК****, представлявано от ****, ДЪРЖАНЕТО на ползваните от него търговски обект магазин с площ 35кв.м., находящ се в гр.****,ул.“****“ №68 /****/, изграден в ПИ с идентификатор №1**** по КККР на гр.****, предадено по силата на прекратен договор за наем от 2022 година, на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „****, гр.****, ул,"****" №35, бл. 53, вх. 1, ет. 5, ап. 17, ЕИК ****, представлявано от управителя **** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „****“ ЕИК****, представлявано от **** сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ л е в а , представляващи сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 3