Решение № 16339 от 01.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16339 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л. като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110111734 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .

Ищцата С. Л. З. твърди, че по силата на наследствено приемство с ответницата В. Л. Л. притежават в съсобственост следния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се на административен адрес : Столична Община, р-н „**** състоящ се от една стая, дневна, кухня антре, баня-клозет, застроен на 58,01кв.м., при граници- изток-зделена площ, запад-стълбище, север- апартамент №34, юг- апартамент №36, отгоре- апартамент №38, отдолу- апартамент №32, заедно с мазе №8, при граници: изток-зелена площ, запад-стълбище, и мазе, север- мазе, юг-мазе, заедно с 0,731% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при квоти ½ идеална част за ищцата , и ½ идеална част за ответницата.

Поддържа, че правото на собственост върху процесния имот страните са придобили в резултат на наследствено правоприемство от техните родители – наследодателите М Стоянова Л. и Лазар Методиев Лазаров, като моли съда да допусне делба при равни квоти.С исковата молба се поддържа още, че процесният делбен имот се ползва изцяло от ответницата В. Л. , поради което се иска на осн. чл. 344, ал.2,ГПК да се постанови привлеменна мярка, до влизане в сила на решението, за заплащане на обезщетение от страна на ответницата заползването на имота в размер на 300лева, колкото

1 представлява половината от месечната пазарна цена за ползване на имота при условията на наемно правоотношение в района.

Ответницата В Л. Л. , чрез назначения й от съда особен представител при условията на чл. 95, ал.2,ГПК , вр. с чл. 23, ал.3,ЗПП , депозира отговор на исковата молба , с който по същество не оспорва съсобствеността и квотите на страните върху процесния имот, като счита иска за основателен . Оспорва претенцията по чл. 344, ал.2,ГПК за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на имота по отношение на ищцата. Поддържа, че не е пречила и към настоящия момент не пречи на ищцата да ползва имота, като последната не изявявала желание да ползва идеалната си част от имота, като сама се лишиавала от ползването. Отделно оспорва и размера на обезщетението, който счита за завишен и непосилен за заплащане от самата нея.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, се установява , че през 1971г. М Л. и Л.Л са закупили процесния делбен имот . От удостоверение за наследници с изх. № УН 761/18.12.23г. на СО-р-н „Младост“ , се установява, че наследниците на М Л. , поч. На 26.07.08г./ вдовица/ са страните по делото- С. Л. З.- дъщеря и В. Л. Л.- дъщеря.

Доколкото наследодателката М Л. към датата на смъртта си е била вдовица , на осн. чл.5, ал.1,ЗН след нейната смърт, последната се наследява от децата си при равни дялове , т.е. всяка една от страните е придобила по наследствено приемство по ½ идеална част от процесния недвижим имот. Следователно, между страните е налице съсобственост върху процесния имот, при равни дялове, поради което следва да бъде допуснато извършването на делба при следните дялове: за С. Л. З. – ½ идеална част и за В. Л. Л. - ½ идеална част.

По отношение на предявеното искане от ищеца , имащо характер на привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представляващо претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда, до приключване на делбеното производство, съдът намира следното:

2

Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.

Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото се твърди , че ищецът е съделител, който не ползва съсобствения имот.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца , като твърди, че не са налице пречки за ползване на имота и от ищцата , както и че не са налице доказателства С. З. да не е допускана в процесния имот .

Доколкото от страна на ищцата не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото във връзка с претенцията по чл. 344, ал.2,ГПК съдът намира, че по делото не се установява ищцата да е възпрепятствана да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността, поради което съдът намира за недоказан факта, че ищцата е лишена от ползване върху имота по отношение на припадащия й се дял от съсобствеността.

Предвид изложеното претенцията по чл. 344, ал.2,ГПК подлежи на отхвърляне.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Л. З. , ЕГН ********** и В. Л. Л. , с ЕГН ********** на правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно : апартамент, находящ се на административен адрес : Столична Община, р-н „**** състоящ се от една стая, дневна, кухня антре, баня-клозет, застроен на 58,01кв.м., при границиизток-зделена площ, запад-стълбище, север- апартамент №34, юг- апартамент №36, отгоре- апартамент №38, отдолу- апартамент №32, заедно с мазе №8, при граници: изток-зелена площ, запад-стълбище, и мазе, север- мазе, югмазе, заедно с 0,731% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при следните ДЯЛОВЕ :

- ½ идеална част за С. Л. З. с ЕГН ********** ;

- ½ идеална част за В. Л. Л. с ЕГН ********** .

ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Л. З. с ЕГН ********** срещу В. Л. Л. с ЕГН ********** претенция на осн. чл. 344, ал.2,ГПК за заплащане на сумата от по 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответницата В. Л. Л. , съответно на притежаваната от ищцата С. Л. З. ½ идеална част от имота, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в 1седмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част- с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните , пред Софийски градски съд .

Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2,ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4