Решение № 1208 от 24.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100100710 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от А. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Х. Т., съдебен адрес: гр. София, ул. „******** против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, София, бул. „********, на основание чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл. 7 КРБ вр. чл. 4, § 3 ДЕС във вр. чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, както следва: - за сумата 536 680 лв. /равностойни на 274 400 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равни на пазарната стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр.

София, район Средец, бул. ********, разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с площ: 62 кв.м., съответните ид. части и прилежащите мазе и таван, и - за сумата 500 000 лв. /равностойни на 255 646 евро/ - обезщетение за неимуществени вреди, равняващи се на афектационната стойност на същия. Търси и законните последици – лихва върху двете претенции, считано от завеждане на делото и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че през 1942 г. на майката на ищцата - Р. Р./ С. е издаден нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 57, том XXI, peг.№ 4057, дело 621/1936 г. на нотариус в гр. София, по силата на който майка й е придобила едножилищно помещение в гр. София, бул.

„********, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, две антрета и килер, с изложение към юг и север, при съседи вътре в зданието - долу - Х.Г., горе - Г., изток - калкан, запад - Х.Р., север и юг - двор, заедно с избено помещение и таванско помещение, с общо 1 пространство на това помещение от 50.80 кв.м., заедно с 2000/136725 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Съгласно кадастрална схема 76647/18.12.2013 г. апартаментът на майка й представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес в гр. София, район Средец, бул. „********, разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 62 кв.м., прилежащи части: избено помещение и таванско помещение, заедно с 2000/136725 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: под обекта: ***, над обекта: ***.

Със заповед № 673-П/23.09.1946 г. на Министъра на вътрешните работи А.Ю. е отнето софийското жителство на майката и бащата на ищцата, като същите се изселили да живеят в гр. Габрово.

През 1992 г. ищцата се опитала да разбера, какво е станало с жилището й в гр. София, тъй като родителите й били починали, а тя била единствен техен наследник, но не успяла да разбере нищо, тъй като не се открили актове за държавна и общинска собственост за апартамента й.

През 2013 г. тя отново направила опит да разбере какво се случва с имота й и установила, че жилището съществувало във вида в който било незаконно отнето. В него имало някакви хора, за които домоуправителят не искал да даде информация кои са и на какво основание са регистрирани на адреса. За имота нямало съставени актове за държавна или общинска собственост. В Агенцията по вписванията нямало отбелязвания за извършени сделки с имота, като по партидата съществувала като собственик майката на ищцата Р.Р./ И. С.. В Агенцията по ГКК не се съдържали данни за друг собственик на нанесения в кадастралната карта имот, освен майка й. В данъчната служба отказали да открият партида за имота й.

Чрез служители на нотариус успяла да разбере, че в апартамента се намира Г.Р.Д., на която връчила нотариална покана за предаване на жилището, но получила отказ за предаването му.

Ищцата заявява, че е предявила иск против Г.Р.Д., която обитавала имота без правно основание по чл. 108 ЗС, който бил отхвърлен на всички инстанции, като се споделяло становището, че К. е загубила правото си на собственост, поради изтекла придобивна давност в полза на трето лице.

Счита, че всички претърпени от нея вреди са в пряка и съществена причинна връзка с неизпълненията на Държавата да изпълнява задължението си по Конституция и ЕКЗПЧОС.

В тази връзка е предявила настоящите искове и моли съда да ги уважи така, както са предявени, със законните последици – лихви и разноски.

Представила е и е изискала прилагане на писмени доказателства, както и допускане на гласни такива.

В хода по същество моли съда уважи изцяло предявените искове, като основателни и доказани и присъди адв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

2

Ответникът Република България, представлявана от Министъра на финансите оспорва предявените искове изцяло, като недопустими, евентуално, като неоснователни, както по основание, така и по размер. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.

На първо място заявява, че ищцата не сочи конкретни действия или бездействия на законодателния орган - Народното събрание /НС/, с които да е нарушено правото на ЕС, не визира конкретни правни норми, приети или не от Народното събрание, довели до евентуално нанесената й вреда.

Счита, че искът срещу държавата за вреди от законодателната дейност на Народното събрание е недопустим, доколкото конституционно регламентираната нормотворческа дейност не подлежи на съдебен контрол от гражданските съдилища.

Заявява, че държавата, представлявана от министъра на финансите, не разполага с правна легитимация да отговаря по иск, обоснован с гаранционно - обезпечителната й отговорност, доколкото не може да се разглежда като „възложител“ на работа на НС, нито НС може да се приеме за „лице“, на което е възложена работа. Ето защо евентуална отговорност следва да понесе НС, а не държавата, представлявана по общата правна норма на ГПК от министъра на финансите.

Твърди, че ищцата не посочва на какви обстоятелства и факти, действия или бездействия счита, че държавата, като самостоятелен субект и настоящ ответник, е отговорна за причинените й вреди, както и причинната връзка между деянието на ответника - държавата, представлявана от министъра на финансите, и твърдените вредоносни последици за ищцата.

Заявява, че ищцата не е собственик на процесния имот и не би могла да търси обезщетение за твърдяното от нея незаконно отнемане.

Държавата, като субект на частни граждански отношения, представлявана от министъра на финансите по реда на чл. 31, ал. 1 ГПК, не е пасивно процесуално и материално легитимиран ответник в производството по ЗОДОВ.

Счита, че не са осъществени материалноправните предпоставки на извъндоговорната отговорност на държавите - членки по чл. 4, § 3 ДЕС.

Заявява също, че ищцата не е посочила нарушение на норма от правото на ЕС, както и не е налице нарушение на ЕКЗПЧОС, както и на принципите на равностойност и на ефикасност принципа на ефективната съдебна защита. При наличието на законова уредба, даваща възможност за защита на имуществените и неимуществени права на гражданите, неоснователно и необосновано е твърдението в исковата молба, че държавата не била осигурила на ищцата ефикасни средства и достатъчно гаранции за защита правото й на собственост.

На самостоятелно основание твърди и че липсва пряка причинно -следствена връзка между нарушена норма на правото на ЕС и настъпила вреда.

Прави възражение за изтекла погасителна давност и погасено право на иск.

Пред вид неоснователността на главните искове за имуществени вреди, счита и акцесорните 3 искове за присъждане на законни лихви от датата на депозиране на исковата молба в съда до заплащане на претендираните суми също за неоснователни и недоказани.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове изцало, като неоснователни и недоказани. Позовава се на изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно се доказа, че през 1942 г. майката на ищцата - Р. Р./ С. призната за собственик, по издадения нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 57, том XXI, peг.№ 4057, дело 621/1936 г. на нотариус в гр. София, на следния недвижим имот: едножилищно помещение в гр.

София, бул. „********, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, две антрета и килер, с изложение към юг и север, при съседи вътре в зданието - долу - Х.Г., горе - Г., изток - калкан, запад - Х.Р., север и юг - двор, заедно с избено помещение и таванско помещение, с общо пространство на това помещение от 50.80 кв.м., заедно с 2000/136725 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Съгласно кадастрална схема 76647/18.12.2013 г. апартаментът на майка й представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес в гр.

София, район Средец, бул. „********, разположен в сграда 1 в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 62 кв.м., прилежащи части: избено помещение и таванско помещение, заедно с 2000/136725 ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: под обекта: ***, над обекта: ***.

Не се спори, че, със Заповед № 673-П/23.09.1946 г. на Министъра на вътрешните работи, на родителите на ищцата е отнето софийското жителство и те били изселени в провинцията, без право да живеят в гр. София, както и в други големи градове и погранични зони. По тази причина били принудени за заживеят в гр. Габрово.

Бащата на ищцата починал през 1973 г., а майка й – през 1981 г.

Не се спори също и, че през 1992 г., след смъртта на родителите си, като единствен наследник, К. направила безуспешен опит да установи какво е станало с подробно описания по – горе апартамент в гр. София, но, при извършеното проучване, не се открили актове за държавна и общинска собственост за апартамента й.

След установяване през 2013 г., че процесният имот е бил обитаван от Г.Р. Д., било образувано гр.д. № 6056/2014 г. на СГС, I-12 с-в, по което с решение № 1365/01.03.2017 г. било признато за установено, че ищцата е собственик на имота, подробно описан по-горе, че й е бил отнет без законово основание, че по отношение на него не е извършена публична продан, тъй като не е бил предмет на изпълнително производство и настоящите собственици – ответниците Г. Д. и Д.Д. не са придобили имота по силата на правна сделка. С цитираното съдебно решение, обаче, съдът е отхвърлил предявения ревандикационен иск, поради 4 изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Посоченото решение било потвърдено с решение № 2707/28.12.2017 г. по в.гр.д. № 3004/2017 г. на САС, ГК, 4-ти с-в., на което с определение № 25/17.01.2019 г. по гр.д. № 2152/2018 т. на ВКС, Първо ГО, не е допуснато касационно обжалване и в същия ден е влязло в сила.

За да постанови съдебния си акт, с който слага край на исковото производство, образувано по искане на ищцата, ВКС е приел, че имотът е отнет на ищцата, като е съставено Постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител при БНБ. /след приключила публична продан/, оригиналът на което се пази в Агенцията по вписванията, вписано в регистрите на Първи нотариус при СНС, под № 251, т. III от 23.09.1956 г. По тази причина, във връзка с проведеното принудително изпълнение по отношение на имота на ищцата и възлагането му на Б.М., според ВКС, не може да се счита, че е налице отнемане на имота от страна на държавата без законово основание.

По искане на ищцата по делото бе назначена СТЕ със задача: да се определени пазарната цена на апартамента, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, нааходящ се в в гр. София, район Средец, бул. ********, разположен в сграда 1 в Поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 62,7 кв. м, прилежащи части: избено помещение около 5 кв. м и таванско помещение около 5 кв. м, заедно с 2000/136,725 ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти, на същия етаж: