Решение № 306 от 14.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Несебър, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101031 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от ***, с пълномощник юк. Н. В. против ***, гражданка на ***, родена на ***, ***, гражданка на ***, родена на*** и ***, гражданин на ***, роден на ***, всички с адрес: ***, комплекс ***.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на *** услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в ***, комплекс ***, със заведена партида в базата данни с аб. № ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на *** услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на *** се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на *** услуги от *** оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния 1 оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на *** оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от *** оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от *** оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на *** оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на *** оператора.

Твърди се, че били издадена фактура № *** от 25.11.2025г. на стойност 84.60 лева, фактура № *** от 24.11.2023г. на стойност 113.29 лева и фактура № *** от 25.11.2024г. на стойност 109.27 лева, върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 63.87 лева, считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба 21.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ***, *** и *** да заплатят на *** разделно сумата в размер на 307.16 лева, в квоти от по 1/3 от всеки от ответниците в размер на по 102.38 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2022г. до 25.11.2024г., с отчетен период по фактури от 28.05.2022г. до 07.11.2024г., Моли се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца разделно сумата в размер на 63.87 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, 2 считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 21.08.2025г. в квоти от по 1/3 от всеки от ответниците в размер на по 21.29 лева, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който предявените искове се оспорват, като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи за липсата на доказателства относно пасивната легитимация на ответниците. Сочи се, че водоснабдения обект бил отчетен само веднъж. Изтъква се, че във фактурите, издадени през 2022г. и 2024г. се съдържали два отчетни периода и не съответствали на отчетните периоди според представената справка - извлечение. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявените искове. Претендира се възнаграждение за особен представител.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата и възражения по подадения писмен отговор от особения представител на ответниците. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание също не се явява. Изпраща молба, с която моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на възнаграждение.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. „потребители“ на *** услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „***“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. От представената по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на процесния недвижим имот от Службата по вписвания – гр.Несебър /л.12/ се установява, че през процесния период ответниците ***, *** и *** са били собственици на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Несебър, ***, с идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ***. Този извод се подкрепя и от предственото заявление за откриване на партида /л.13/, от което се установява, че за процесния недвижим имот е била открита партида при ищеца по искане на ответницата ***. С огледа събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на *** услуги за процесния имот. От изложеното следва, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на назначения на ответниците особен представител относно липсата на доказателства за качеството „потребители“ на ответниците за процесния период.

Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответните страни относно наличието на разминаване между отчетните периоди, посочени в издадените фактури /л.22-л.24 вкл./ и посочените в справката-извлечение /л.7/. Касае се за едни и същи периоди, които в две от издадените фактури /л.л.22 и л.24/ са разделени на две, поради разлика в цените на предоставяните *** услуги.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „*** оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя *** услуги срещу заплащане на територията на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че през процесният период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на *** услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ***, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило *** услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *** с титуляр: ***. Очевидно за процесният апартамент е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се 4 установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е осъществено от служител на ***, който лично е видял водомера при всички посещения на имота /л.7/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството ищец е предоставило *** услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД в претендирания размер общо в размер на 307.16 лева, платим съразмерно на притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се поставили в положението на неизправна по договора страна и следва да понесат съобразно притежаваните от тях идеални части от процесния имот и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2025г., възлизащи общо в размер на 63.87 лева, също платима съразмерно на притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот.