Решение № 198 от 13.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104455 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 5402,25 евро /10565,89 лв./ – главница, чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 562,04 евро /1099,25 лв./ – договорна лихва и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 812,12 евро /1588,37 лв./ –лихва за забава и съединен евентуален иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1838,42 евро /3595,64 лв./ – главница.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. **************** срещу Р. Х. К., ЕГН**********, гр.

************ № 38, вх. А, ет.6, в която се твърди, че на 23.06.2017 г. между ответника Р. Х. К., в качеството на кредитополучател, и ,,ПИБ“ АД (Банката), в качеството й на кредитодател, е сключен Договор за банков кредит № 025LD-R-****. Твърди, че по силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 13 300 (тринадесет хиляди и триста) лева, който е изцяло усвоен със заверяване на сметката й, открита в „ПИБ“ АД с номер IВАN: *************. Твърди, че предоставянето на кредита е с цел погасяване на съществуващи задължения. Твърди, че за предоставения кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва, уговорена в раздел II, т. 4 от договора за банков кредит, както следва: за периода от отпускането на кредита до 25.06.2018 г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 8.01 процента, а след изтичане на 1 посочения период се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (САП, прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 7.38 пункта. Твърди, че към датата на сключване на Договора, лихвеният процент, базиран на спестяванията (САП) за лева, прилаган от Банката е в размер на 0.72% годишно, а годишният процент на разходите е 8.58 %. Дължимата лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение .V 1, неразделна част от Договора. Твърди, че размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на САП, увеличен с надбавка, посочена в т.4., б. „о“ от настоящия договор. Твърди, че Кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 19 582,48 (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и два и .48) лева на 120 анюитетни месечни вноски. Твърди, че размерът на месечната погасителна вноска е 162,98 лева и крайната дата, на която всяка вноска следва да бъде платена е 25-то число на съответния месец. Твърди, че падежът на първата просрочена погасителна вноска е настъпил на 25.07.2019 г., а крайният срок за изпълнение на договора е 25.06.2027 г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си към Банката. Твърди, че в раздел II, т. 10, от Договора за банков кредит е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършена в срок поради недостатъчен на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т. 4.1 - 4.2, лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Твърди, че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че ищецът, в качеството на кредитор на вземането, е изпратил покана за доброволно изпълнение н уведомление за предсрочна изискуемост. С поканата е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, в който длъжникът не е изплатил задължението си по Договора.

Твърди, че в т. 15.1 в Договора изрично е уговорено, че всяко изпратено на посочения адрес на длъжника съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо, се счита за получено па датата, отбелязвана от пощенската служба или доставчика, че писмото или известието за тяхното получаване е било доставено на адреса, независимо дали е фактически получено или не. Твърди, че фингираното връчване поражда същите правните последици, като фактическото такова. Предвид това, цялото вземане, произтичащо от Договора, е станало предсрочно изискуемо.

Твърди, че с договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлил неизплатените вземания, произтичащи от горепосоченото правоотношение ищеца и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е упълномощен от „Първа инвестиционна банка“ АД от името на Банката да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди, че уведомление за цесия е изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Български нощи“ АД, като 2 същото не е връчено на лицето. Предвид това с настоящата искова молба представя уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Счита, че ответникът ще бъде уведомен за цесията и същата ще породи действие спрямо него в момента на връчване на препис от исковата молба, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл. 235 ГПК.

Моли да бъде признато за установено, че Р. Х. К., ЕГН ********** дължи на „ФРОНТЕКС ПНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД в качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договор за цесия от 02.04.2024г. вземанията, обективирани в заповед за изпълнение но ч.гр.д. 2879/2025 г. по описа на PC- Плевен, а именно: - 10 565,89 лева — главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; -1099,25 лева — договорна лихва пот. 4 от Договора за кредит, начислена за периода от 25.05.2022 г. до 02.04.2024 г. включително; - 1 588,37 лева — лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 02.05.2025г.

Моли в условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен изцяло или частично установителния иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, да бъде осъдена Р. Х. К., ЕГН ********** ДЛ ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ПНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от 3 595,64 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от дачата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. С подаденото възражение по заповедното производство са изложени правопогасяващи възражения за плащане. В съдебно заседание ответницата се явява лично и поддържа направените възражения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от Искане за отпускане на кредит, Договор за банков кредит № 025LD-R-****, Погасителен план, както и Общи условия /л.5-18 от делото/че по силата на договора ПИБ АД е предоставила на кредитополучателя Р. Х. К. кредит в размер на 13300 (тринадесет хиляди и триста) лева, който се усвоява със заверяване на сметката й, открита в „ПИБ“ АД с номер IВАN: *************. Предоставянето на кредита е с цел погасяване на съществуващи задължения. За предоставения кредит ответницата се е задължила да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва, уговорена в раздел II, т. 4 от договора за банков кредит, както следва: за периода от отпускането на кредита до 25.06.2018 г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 8.01 процента, а след изтичане на посочения период се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (САП, 3 прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 7.38 пункта. Към датата на сключване на Договора, лихвеният процент, базиран на спестяванията (САП) за лева, прилаган от Банката е в размер на 0.72% годишно, а годишният процент на разходите е 8.58 %. Дължимата лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение №1, неразделна част от Договора. Твърди, че Кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 19 582,48 (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и два и 0,48) лева на 120 анюитетни месечни вноски. Размерът на месечната погасителна вноска е 162,98 лева и крайната дата, на която всяка вноска следва да бъде платена е 25-то число на съответния месец.

Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2024г. в едно с Приложение 1 към договора, че БНП Париба ПИБ АД е прехвърлила вземането си от ответницата по горепосочения договор на ищеца Фронтекс интернешънъл ЕАД.

Видно от Пълномощно от 03.04.2024г., ПИБ АД е упълномощило Фронтекс интернешънъл ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците по сключения договор от 02.04.2024г. за прехвърляне на вземанията.

Установява се от уведомление за прехвърляне на вземане от ПИБ АД, чрез пълномощника му Фронтекс интернешънъл ЕАД, че ответницата е уведомена за извършване на цесията на датата на получаване препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението заедно с пълномощното.

Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експретиза като обективно, компетентно, обосновано и безпристрастно. От него се установява, че на 23.06.2017 г. между ПИБ АД и Р. Х. К. е сключен договор за БАНКОВ кредит с номер 025LD-R-****/23.06.2017 г. за сумата от 13300 лв. със срок на погасяване 25.06.2027 г. Договорена е годишна лихва в размер на 8,10% за периода от отпускане на кредита до 25,06,2018 г., а след тази дата се прилага променлив лихвен процент увеличен с надбавка от 7,38%. Към датата на сключване на договора се установява погасителен план със 120 вноски по 162,98 лв., включващи главница и лихва и краен падеж на погасяване 25,06,2027 г. Усвоената главница е 13300 лв., преведена по сметка на кредитополучателя в ПИБ АД. Погасени суми по пера: Главница 1829,01 лв., Договорна лихва до 25.01.2020 г. 2505,14 лв., Лихва по просрочена главница 94,28 лв., ОБЩО 4428,43 лв. Към датата на заповедното производство се установяват следните дължими суми към 09.05.2025г.: 11470,99 лв. главница, 5123,99 лв. договорна лихва от 25.02.2020-датата на договора за цесия 02.04.2024г., 1447,87 лв. лихва за забава от 02.04.2024 г. -10.03.2025 г.

(ОЛП+10 пункта), 214,57 лв. лихва за забава от 11.03.2025-02.05.2025 г.

(ОЛП+10 пункта). Ответницата е имала предходен договор за кредит ************/01.09.2016 г. за сумата от 10000лв. Приложените по делото платежни документи за внесени суми на 24.03.2017-160 лв. и 19.04.2017-160 4 лв., които реално касаят този предходен договор за кредит. С процесния кредит е рефинансирана и погасена сумата от 9162,80 лв. по посочения № ************/01.09.2016 г., а разликата от 3837,20 лв. е изтеглена на каса на банката от ответницата. Сметката, по която са внасяни сумите, за които са представени доказателства от ответницата е разплащателна, като ответницата е извършвала плащания от същата от личен характер, както и са удържани такси за сметката. Банковата сметка е запорирана от *** В, *** ВС. *** Т.К. и *** П.П. (по две дела), поради което към момента са налични 750 лв. по разплащателната сметка на банката, тъй като са постъпили след налагане на запорите.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 5402,25 евро /10565,89 лв./ – главница:

От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което ПИБ АД сключила с ответницата писмен Договор за потребителски паричен кредит. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит, респ. да изложи правопогасяващи/правоизключващи възражения.