Решение № 51 от 18.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сливен, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600266 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Л.С., АК – Сливен в качеството й на защитник на подсъдимия М.И.Я.., срещу Присъда № 26/10.05.2021г. постановена по НОХД № 455/2020 г. по описа на Районен съд - Н.З.

С атакуваната присъда подсъдимият М.И.Я.. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по 196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1,т.3 и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. При условията на чл.54 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата Я. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 90 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР-Сливен за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза.

В жалбата се твърди, че

1 присъдата е необоснована и незаконосъобразна, както и несправедлива по отношение на размера на наложеното наказание. От съда се иска отмяна на атакувания съдебен акт, постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска изменение на присъдата досежно размера на наложеното наказание като се твърди, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние с оглед сравнително ниската стойност на отнетите вещи, възстановяване на щетите от престъплението. Акцент в тази връзка е поставен и върху липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Сливен оспорва жалбата като неоснователна. Намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Наложеното наказание за справедливо, съответстващо на степента на обществена опасност на дееца, който е осъждан многократно. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият М.Я., нередовно призован, не се явява. Представлява се от служебен защитник – адв. Л.С.. Въззивният съд прие, че е налице основанието на чл.269, ал.3, т.4, б. „б“ от НПК, предвид обстоятелството, че подсъдимият се намира извън пределите на страната и не може да бъде призован, поради което ход на делото бе даден в негово отсъствие.

Служебният защитник заявява, че изводите на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимия Я., са необосновани. Липсвали категорични доказателства относно участието на подсъдимия М.Я. в изпълнителното деяние. Единствено в показанията си свид. Я. Я., който е извършител в отнемането на вещите, твърди че подс. М.Я. е участвал в кражбата. Навежда допълнителни доводи в подкрепа на тезата, че обвинението против подсъдимия не е доказано по несъмнен начин.

Алтернативно моли да се измени присъдата поради явна несправедливост на наказанието.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото 2 доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него едностранен анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, е приел за установена следната фактическата обстановка:

Подсъдимият М.Я. и свид. Я. Я. в началото на м. юни 2020 г., на неустановена по делото дата, в гр. Н.З. около 01.30 часа се разхождали по улиците. Минавайки по ул. „Освобождение“, покрай къщата на свид. Й., забелязали, че дворът е ограден с недобре укрепена телена ограда.

Подсъдимият М.Я. откачил част от оградата и влязъл в двора, като и свид. Я.

Я. го последвал. В двора видели голям дървен шкаф, заключен с катинар. С инструмент, който бил оставен над шкафа, подс. М.Я. разбил катинара и го отворили. От шкафа двамата изнесли: 1 бр. макара с четири броя контакти и 50 метра кабел, 1 бр. акумулаторен винтоверт м. „Маkita“, модел „BDF“, 1 бр. ъглошлайф м. „Baukraft“ модел „ВС-АG46“, 1 бр. електрическа дрелка марка „Bosh“ модел „CSB800-2RE“, 1 бр. саблен трион марка „Нitachi CR18DV“ в куфар, 1 бр. малка дрелка „Raider“. Подс. М.Я. и свид. Я. Я. изнесли от двора вещите и отнесли в дома на вуйчото на свид. Я. Я., който бил в чужбина, и останали да спят там. Сутринта свид. Я. Я. отишъл при свид. В., който правел ремонт на къща в кв. Шести в гр. Н.З.и му предложил да закупи инструментите. Свидетелят В., който се занимавал със строителна дейност видял и харесал част от инструментите. Докато се споразумявали за цената при тях отишъл и подс. М.Я.. Свидетелят В. познавал подс. М.Я. отпреди това. Свидетелят В. закупил от подс. М.Я. и свид. Я. Я. за сумата от 70.00 лева 1 бр. акумулаторен винтоверт м. „Маkita“ заедно с батерия, 1 бр. ъглошлайф м. „Baukraft“ модел „ВС-АG46“, 1 бр. макара с четири броя контакти и 50 метра кабел. Парите взел подс. М.Я.. С протокол за доброволно предаване от 09.06.2020 г. свид. В. предал на служител при РУ Н.З.закупените от него вещи. Същият ден подс. М.Я. продал на свид. Пехливанов саблен трион марка „Нitachi CR18DV“, заедно с куфар за него, за сумата от 12 лева.

С протокол за доброволно предаване от 29.06.2020 г. свидетелят предал на служител при РУ - Н.З.саблен трион марка „Нitachi CR18DV“ заедно с куфар.

3

С разписка от 24.07.2020 г. вещите акумулаторен винтоверт м. „Маkita“, модел „BDF“, ъглошлайф м. „Baukraft“ , електрическа дрелка марка „Bosh“, 1 бр. макара с четири бр. контакти и 50 метра кабел и саблен трион марка „Нitachi в куфар, са върнати на собственика им – свид. Й..

В хода на образуваното досъдебно производство била изготвена съдебнооценителна експертиза, според заключението на която общата стойност на откраднатите вещи, собственост на свид. Й. възлиза на сумата от 685.80 лева.

След като е описал подробно горните констатации съдът приел, че подсъдимият М.Я. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части – прекъснал е досегашното владение на собственика без негово съгласие, като заедно с предмета на престъплението - отнетите вещи, се е отдалечил от местопрестъплението и е установил трайна фактическа власт върху тях. Приел за установено, че деянието е извършено чрез използване на техническо средство - неустановен инструмент, с помощта на който е бил разбит катинара на куфара, където са се намирали инструментите. Поставен е акцент, че е налице предварителен сговор със свид. Я. Я. за извършване на деянието, тъй като извършителите са знаели предварително, че в имота не живее никой. Била налице и съгласуваност в действията им по подготовката и извършването на кражбата. Деянието, извършено от подсъдимия М.Я. не представлявало маловажен случай, както с оглед начина на извършването му след предварителна подготовка и сговор, набавянето на техническо средство за преодоляване на преградите за защита на вещите, значителната стойност на отнетите вещи, така и най-вече с оглед личността на извършителя - лице с трайно изградени престъпни навици за посегателства върху собствеността и набавяне на средства по престъпен начин, т.е. касаело се за деяние с висока степен на обществена опасност и за извършител с висока степен на обществена опасност. След този лаконичен анализ на част от доказателствения материал съдът е стигнал до извод за доказаност на обвинението.

Първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата и нейното обосноваване, е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството 4 и в частност правото им да научат какво съдът е приел за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства, за да са в състояние да наведат своите възражения, вкл. по отношение на обосноваността и правилността на съдебния акт, както и да получат отговор на наведените от тях съществени доводи, касаещи доказаността и съставомерността на деянието, предмет на конкретното наказателно производство.

По същество тези нарушения се свеждат до следното:

Въззивният съд констатира, че в изготвените към присъдата мотиви са налице сериозни противоречия относно възприетата фактическа обстановка и формираните правни изводи. Посочените недостатъци не позволяват да се изясни волята на решаващия състав при решаване на въпросите, включени в предмета на делото. Първоинстанционният съд приема, че на инкриминираната дата и място след разходка на подсъдимия М.Я. и свид. Я.

Я., същите минали покрай двор с недобре укрепена телена ограда.

Подсъдимият М.Я. откачил оградата и влязъл в двора, а свид. Я. Я. го последвал. Според изложените от съда мотиви е налице предварителен сговор със свид. Я. Я. за извършване на деянието, тъй като са знаели предварително, че в имота не живее никой. Изцяло неясно от мотивите на съда остава защо при така описаната фактическа обстановка се възприема наличие на предварителен сговор и съгласуваност в действията им по подготовката и извършването на кражбата. Видно от приобщените по делото доказателства умисълът за извършване на кражбата е бил внезапен, възникнал спорадично след като е видяна недобре укрепената ограда. Нямало е предварителна подготовка за извършване на кражбата.

От мотивите към атакуваната присъда не става ясно въз основа на кои доказателствени източници съдът е приел наличието на предварителен сговор.

Досежно събраните и проверени множество косвени доказателства решаващият съд не е изложил мотиви, от които да се направи несъмнен и категоричен извод, защо и въз основа на кои доказателства приема, че именно подсъдимият и свид. Я. Я. са автори на престъпното деяние, липсват мотиви и защо и въз основа на кои доказателства НЗРС приема, че именно подс.М.Я. е разбил шкафа, в който са се намирали вещите. За да провери правилността и законосъобразността на фактическите и правни изводи, приети за несъмнени 5 от страна на решаващия съд, въззивната инстанция трябва да е наясно с волята на съда, касателно всеки от релевантните към предмета на доказване факти и обстоятелства.

На първо място, районният съд не е изложил убедителни и непротиворечиви мотиви относно авторството, механизма на извършване на деянието и неговата правна оценка.

Съдът дори формално не е посочил дали кредитира свидетелските показания или не. Нарушена е разпоредбата на чл. 14 от НПК – присъдата на НЗРС не е основана на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото решение. При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи защо едни от тях приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил, като изготвените мотиви към първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията на чл. 305 от НПК. Липсват убедителни и ясни аргументи въз основа на кои доказателства съдът е построил фактическата обстановка и правните си изводи.

Противоречивите и непълни мотиви, съгласно трайната съдебна практика се приемат за пълна липса на мотиви и обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т.

2 предл. 1 от НПК.

Настоящата инстанция е втора инстанция по фактите. В обхвата на нейните правомощия са установяването на нови фактически положения, както и самостоятелен анализ на събраните от първата инстанция доказателствени източници. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, би могъл да детайлизира и прецизира мотивите към проверяваната от него присъда, но това правомощие не е неограничено и безгранично, доколкото конституционно уредената триинстанционна система на съдебно производство по наказателни дела предполага законосъобразно протичане на производството пред всяка една инстанция. В определени случаи, когато волята на решаващия съдебен орган е ясно обективирана, пропуските и 6 непълнотите на първоинстанционната присъда могат да се отстранят от второинстанционния съд. В конкретния случай обаче в мотивите на НЗРС се констатират съществени непълноти, както вече бе посочено по-горе, изразяващи се в липса на анализ на писмения доказателствен материал и на съществена част от гласните доказателствени средства. В този смисъл окръжният съд следва да приравни непълнотата в мотивите на пълната им липса, което нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.