Решение № 1581 от 13.12.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е № от 13.12.2019 година, град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Анна

Димова при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2004/2019г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 215 от Кодекса на труда.

Образувано е по подадена от Г.Д.Г., чрез адв. П. С.

- ВТАК, срещу ЕТ "МАГДАК - Радостин Митев" - град Велико Търново исковата молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с Трудов договор № 531 от 29.06.2017 година Г.Д.Г. е назначен на длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" при ответника с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463.00 лв., считано от 30.06.2017 година. Посочва, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед № 00000448 от 27.12.2018 година. Твърди, че ищецът е изпълнявал стриктно задълженията си по извършването на международни превози от България до Германия и обратно, както и от Германия до Италия през Австрия и обратно. Посочва, че за периода от 08.10.2018 година до 27.12.2012 година не му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 863.00 лева, както и че не са му изплатени командировъчни пари на база изминати километри, които му се полагат съобразно НСКСЧ за осъществените курсове с товарния автомобил за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година в общ размер на 4 082.00 лева. Твърди, че за осъществените курсове зад граница ищецът е депозирал при ответника отчети със съответните документи, които са приемани без възражения. Посочва, че е отправил покана до последния за изплащане на дължимите му суми, но същите не са изплатени. След допуснато в проведеното на 25.09.2019 година съдебно заседание изменение на предявените искове, е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 510.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2018 година, както и сумата в размер на 4 082.00 лева, представляваща командировъчни пари за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни, поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което към момента е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че в съответствие с действащото законодателство, вътрешните правила за организация на работната заплата на предприятието и трудовия договор, трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2018 година, след извършване на съответните удръжки са изплатени в брой срещу подпис на работника. Твърди, че с банкови преводи по лична банкова сметка *** командировъчни пари за осъществените от работника курсове зад граница за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година. Претендира да бъдат присъдени направените от търговеца разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото Трудов договор № 531 от 29.06.2017 година и Заповед

№ 448 от 27.12.2018 година /л. 5 и 6 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" с уговорено основно месечно възнаграждение 463.00 лева, което е прекратено, считано от 27.12.2018 година. Не е спорно между страните и че ищецът като водач на товарен автомобил, собственост на ответника, е извършвал международни превози на стоки и товари от България до Германия и обратно, както и от Германия до Италия през Австрия и обратно. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото оригинали на заповеди за командировка в чужбина и пътни листи, както и заверени копия на ЧМР товарителници други документи, свързани с пътуванията /л. 88-93 и л. 18-49/. Със Заповед № 10728-1 от 06.10.2018 година /л. 90/ ищецът е бил командирован до Германия, Италия и Холандия, и обратно за 19 дни, считано от 08.10.2018 година; със Заповед № 10832-1 от 26.10.2018 година /л.

89/ същият е бил командирован до Германия и Италия, и обратно за 27 дни, считано от 27.10.2018 година, а със Заповед № 10974 от 23.11.2018 година /л.

88/ Г.Д.Г. е бил командирован до Германия, Италия, Белгия, Австрия и обратно за 28 дни, считано от 23.11.2018 година.

По делото е представена и Заповед № 30-08-18/30.08/2018 година за определяне на командировъчните средства за водачите на тежкотоварни автомобили при изпълнение на международни рейсове /л. 87/.

Видно от приложените фишове за заплати, подписани от Г.Д.Г.

/л. 19 и 20 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС / на същия са изплатени трудовите възнаграждения за месеците октомври и ноември 2018 година в размер на 791.50 лева.

По делото са представени и заверени копия на три броя вносни бележки за внесени по банкова сметка *** /л. 21-23 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ - от 12.11.2018 година за сумата в размер на 1 994.02 лева; от 26.11.2019 година за сумата в размер на 997.00 лева и от 28.11.2018 година за сумата в размер *** 197.00 лева, както и заверено копие на извлечение от банкова сметка на Г.Д.Г. за периода от 01.06.2017 година до 31.12.2018 година /л. 112/.

От Молба от 07.01.2019 година на Г.Д.Г., ведно с разписка се приемане на пратка /л. 7 от гр.д. № 513/2019 година на ГОРС/ се установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати в тридневен срок сумата в размер на 4 945 лева - трудово възнаграждение и командировъчни пари за периода от 11.10.2019 година до 11.12.2019 година.

В проведеното на 25.09.2019 година съдебно заседание Г.Д.Г. заявява, че "тези пари, които съм получил 997.00 лева и 1994.02 лева представляват общо трудово възнаграждение и командировъчни пари за периода от 12.10.2018 година до 12.11.2018 година."

В съдебно заседание на 13.11.2019 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката Й. С. М. заявява, че работи при ответника от 2016 година, като отчетник счетоводство. Посочва, че познава ищеца по делото, който е работил при тях като шофьор и го е виждала няколко пъти, когато е предавал отчетите си. Заявява, че командировъчните заповеди се издават от главния счетоводител в началото на курса, като определените в тях пари се превеждат авансово, като след завръщането се изравняват, а командировъчните заповеди се оформят накрая, след като курсът е приключил, за да може да се установи конкретно колко дни е бил шофьорът в чужбина, тъй като няма как да се знае предварително с точност колко време ще продължи конкретният курс. Посочва, че пътните листи също се оформят в края на курса - шофьорът представя пътните си листи, заедно с всички други документи, ЧМР и бележки, като такси за гориво, за да могат да се отчетат. Нейната работа е по така представените документи и записка да изготви окончателните пътни листи, за да са разбираеми за счетоводителката. Посочва, че листите се подписват от този, който ги проверява и изготвя, т.е. от нея, след което се предават на счетоводителката за пускането на окончателните командировъчни и да се опише разхода на гориво, защото в пътните листи се записват изминатите километри с пълно и празно ремарке. Заявява, че не уведомява шофьора за окончателния пътен лист, а директно го представя в счетоводството, но ако е налице някаква разлика между представените пътни документи и това, което е представил шофьорът уведомява Радостин Митев и той се свързва с шофьора.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /л. 73-80/ се установява, че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година е в размер на 1 121.29 лева, като са изплатени сумите за месец октомври и месец ноември в размер на 791.50 лева, а за месец декември не е изплатено месечното възнаграждение в размер на 329.79 лева. Размерът на командировъчните пари на ищецът, които му се следват за осъществените курсове зад граница в периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, изчислени на база командировъчни средства на ден по представената от ответника заповед за определянето им, са общо в размер на 3 613.14 лева за 77 дни, от които са изплатени 3 188.02 лева, респективно - размерът на дължимите и незаплатени за този период командировъчни пари е 425.12 лева. В счетоводството на ответника, осъществените от ищеца превози в чужбина на общностна територия в периода от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година са осчетоводени по законоизискуемия начин с всички придружаващи осчетоводяването на командировката документи. В проведеното на 13.11.2019 година съдебно заседание вещото лице пояснява, че от назначаването на ищеца до прекратяването на трудовия му договор общата сума на начислените командировъчни средства и изплатените такива е в размер на 29 212.02 лева и съвпадат, а изчислявайки само за периода, посочен в исковата молба от 01.10.2018 година до 27.12.2018 година, има разлика от 425.12 лева, тъй като в предходните командировки има надплатена сума, която покрива разликата за процесния период. По отношение на сумата в размер на 197.00 лева, посочена в извлечението от банковата сметка на ищеца и отразена в експертизата, не може да бъде установено дали е изтеглена от собственикът на сметката или е сторно поради техническа грешка на банката.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на предявения по делото иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ предпоставя ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, както и че е изпълнявал трудовите си задължения за посочения в исковата молба период. По отношение на иска с правно основание чл. 215 КТ ищецът е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да установи съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, във връзка с което е осъществявал международен превоз, конкретните командировки, по които е осъществявал международен превоз от България до Германия и обратно, както и от Германия до Италия, през Австрия и обратно, броя на дните, за които е бил командирован през заявения с исковата молба период, както и размера на претенцията си. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане както на трудовото възнаграждение на ищеца, така и на дължимите му командировъчни пари.

Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" за посочения в исковата молба период. Няма спор между страните по делото, че Г.Д.Г. е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради което и на основание чл. 128, т. 2 КТ за ответника е възникнало задължението да му плати уговореното трудово възнаграждение за процесния период. По делото са представени два броя фишове за заплати, носещи подписа на ищеца, от които категорично се установява, че му е изплатено трудовото възнаграждение за месеците октомври и ноември 2018 година. Ответникът обаче не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за месец декември 2018 година. В тази връзка и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че на Г.Д.Г. не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2018 година в размер на 329.71 лева.