Решение № 77 от 28.02.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 425/2023
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 28.02.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000425 по описа за 2023 година намери следното:
Постъпила е молба от Ф.Ц.К.С. за допълване на постановеното решение по делото №417 от 01.12.2023 г. и изменението му в частта за разноските.
Видно от молбата, изложени са съображения в два пункта, свързани, първо, с липса проект за доклад по чл.146 от ГПК, неправилно разпределена доказателствена тежест и недопускане на доказателства от въззивния съд, второ, с възражение за прекомерност на разноските по чл.78,ал.5 от ГПК.
Молбата е връчена на ответната страна М. ООД, като се констатира, че не е постъпил отговор, както и не е изразено становище срещу постъпилата молба.
След като разгледа молбата и данните по делото, съдът констатира следното:
Молбата е комбинирана – по чл.250 и по чл.248 от ГПК. Подадена е в определения от закона едномесечен срок. Ето защо е допустима. Подадена е от летитимирано лице да стори това.
1
По първото искане, не следва да се допълва постановеното решение, тъй като посочените основания касаят правилността на постановеното решение и са една от предвидените хипотези за касационно обжалване, съгласно чл.281 от ГПК. Ето защо, молбата в тази част следва да се остави без уважение.
По следващото искане за изменение на решението в частта му за разноските, с която фондацията е осъдена да заплати разноски в размер на 2 880 лв. за въззивното производство в полза на ответната страна, съдът констатира, че е разгледал направеното възражение за прекомерност на разноските, като е приел, че уговореният и заплатен размер за защитата на ответника не е прекомерен и е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения. При новото разглеждане на искането в настоящото производство се установява, че е приложен надлежен списък по чл.80 от ГПК, по който се претендират 2 480 лв. адвокатски хонорар плюс още 400 лв. За извършването на разходите ответникът е приложил договор за правна помощ и преводно нареждане– л.52,л.53 от делото, от които се установява заплащането на уговорената сума в размер на 2 480 лв., както и договор за правна помощ и преводно нареждане– л.74,л.75 от делото, от които се установява заплащането на уговорената сума в размер на 400 лв.
Първият хонорар се отнася до изготвяне на отговор срещу въззивната жалба с предмет основното решение по първоинстанционното дело и процесуално представителство пред въззивната инстанция, а вторият - срещу решението за тълкуване.
Следва да се отбележи, че във въззивното производство са разгледани три постъпили жалби – въззивна жалба срещу основното първоинстанционно решение, частна въззивна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК, въззивна жалба срещу решение за тълкуване по чл.250 от ГПК, като срещу трите жалби са постъпили отговори от ответната страна.
Материалният интерес по делото е 56 223,22 лв. по главния иск и 9 058,18 лв. по акцесорния иск. Спрямо този материален интерес е относима разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която се получава сумата от 5 872,51 лв. При така отразената констатация не се установява прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е отчетено и при постановяване на 2 въззивното решение. Ето защо, в тази част молбата се явява неоснователна и не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение молба от Ф.Ц.К.С. за допълване на постановеното въззивно решение №417 от 01.12.2023 г. по търг.дело №425/2023 по описа на Апелативен съд Пловдив, както и за изменението му в частта за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3