Решение № 2128 от 12.10.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2128

Сливен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700559 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Я. Н. Д., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2519812/27.08.2026 г. по чл. 171 т. 1 б. „з” подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Старши полицай в РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на твърдението за материална и процесуална незаконосъобразност на административния акт. Моли се съдът да отмени оспорената заповед, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. П. Т. от АК – Ямбол, който с подробно изложени отменителни доводи поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, изразено в придружаващото преписката писмо моли съда да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.08.2026 г. около 16:44 ч. в гр. Сливен, на ул. „Пирин“ до ДГ „Надежда“ в посока кв. „Надежда“ 30 полицейски служители извършили проверка на Я. Н. Д., в качеството му на водач на собствен лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер], при която установили, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП от 27.05.2026 г. Така установеното от фактическа страна Старши полицай в РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен квалифицирал като административно нарушение по чл. 140 ал. 1 предл. първо от ЗДвП в съставен срещу Я. Д. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 5184156/27.08.2026 г.

На 27.08.2026 г. Старши полицай в РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2519812, с която по отношение на водача на процесното МПС Я. Н. Д. разпоредил временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта била връчена на Д. на същата дата – 27.08.2026 г. Жалбата срещу същата, по която е образувано и настоящото съдебно производство, е подадена до съда на 04.09.2026 г.

По преписката e приложена справка от информационната система на МВР, от която се установява, че от 27.05.2026 г. е служебно прекратена регистрацията на процесното МПС – без ГО.

Видно от представена от жалбоподателя и приобщена по доказателствата Застрахователна полица № BG/02/126003017284, на 27.08.2026 г. в 19:05 часа за процесния автомобил е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен оправомощил служители от регионалната структура да прилагат в мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 2б, 4, 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, в т.ч. по т. 2.5 – заемащите младши изпълнителски длъжности, като със Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен оправомощил поименно служители от районните структури към дирекцията, които са осъществяват контрол по ЗДвП, измежду които и настоящият ответник, в т.ч. и издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки за установени на място административни нарушения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Старши полицай в РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповеди № 343з-2241/22.08.2025 г. и № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Заповедта е издадена и при спазване на съществените административнопроизводствени правила, основана на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение.

Макар валидна и процесуално законосъобразна, оспорената заповед се преценява от съда като постановена в противоречие с относими материалноправни разпоредби, при следните съображения:

Съгласно приложената в процесния случай норма на чл. 171 т. 1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на водач за нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Посочената в оспорения акт като нарушена е разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, съобразно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тази нормативна регламентация сочи като материалноправна предпоставка за прилагане на мярката установяване на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В процесния случай безспорно по делото е установено, че жалбоподателят Д. е управлявал собственото МПС след прекратена регистрация на същото, което обстоятелство е квалифицирано като административно противоправно деяние в издаден акт, който има обвързваща сила до установяване на противното, съобразно разпореденото в чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче доказателствената сила на акта за нарушение е оборена, тъй като не се установява по делото извършеното нарушение, поради липсата на знание за факт от обективната действителност- уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрацията.

Видно от процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в същата е посочено като фактическо основание, че МПС е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Съгласно чл. 143 ал. 10 от ЗДвП (действаща редакция от 07.09.2025 г., изменение обнародвано с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. към момента на прекратяване на регистрацията в настоящия случай (27.05.2026 г.) посочената норма е изменена, като не съществува законоворегламентирано задължение за уведомяване на лицето за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Към посочената дата обаче това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба. Относимата измежду последните норми в случая е тази по чл. 18б ал. 1 т. 8 от Наредбата, съгласно която, служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. В случая липсват доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен по посочения процесуален ред, а както е посочено в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика се налага следния извод: "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.". В цитираното тълкувателно постановление се сочи още, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3, предл. първо от ЗДвП (норма, визирана в разпоредителната част на оспорената заповед) , което води до горния извод за несъставомерност. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. При съобразяване на изложената правна регламентация и изложените фактически обстоятелства се налага извода за несъставомерност на извършеното деяние чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, което е задължителната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Неустановяването на тази предпоставка преди прилагане на мярката, доколкото административният орган действа при условията на обвързана компетентност, води до издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че процесната проверка е извършена на 27.08.2026 г. около 16:44 ч., на същата дата е издадена и оспорената ЗППАМ, като на същата дата – 27.08.2026 г. в 19:05 часа собственикът на процесното ППС е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност". С извършването на тези действия се преустановява движението на ППС с прекратена регистрация и се постигат разписаните цели в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП. Ако административният орган беше изпълнил задължението си за уведомяване и въпреки това лицето не беше предприело действия за сключване на застраховка или, въпреки уведомяването за прекратена регистрация управлява МПС, би била налице друга хипотеза, при която приложената принудителна административна мярка не би била прекомерна, а административният орган би упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.