Решение № 52 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Н.ев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Н.ев Административно наказателно дело № 20233410200146 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на „**** “ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор С. Д.И., против Наказателно постановление (НП) № **** г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП (административнонаказващ орган, АНО). С това НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 185, ал. 1 и чл. 118, ал. 6 ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите.

Административнонаказателното обвинение срещу дружеството е, че при проверка на търговски обект – бензиностанция в ***(промишлена зона, главен път ***), стопанисван от жалбоподателя, е установена „разлика между доставено количество гориво по документ и изпратените съобщения към НАП от нивомерната система“ относно две доставки на дизелово гориво от *** г. По акцизен данъчен документ (АДД) с УКН №****г. били доставени: 1) 4559 л дизелово гориво в резервоар №2, срещу което нивомерната измервателна система (НИС) е отчела и подала към НАП 5584,29 л; и 2) 5550 л дизелово гориво в резервоар №4, срещу което НИС е отчела и подала към НАП 4419,04 л. В първия случай е констатиран излишък от +1025,29 л, а във втория – липса от –1080,96 л спрямо документа. Въз основа на тези констатации наказващият орган е приел, че „предаваните данни по дистанционна връзка към НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара“ в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ****г., предявен на упълномощен представител на дружеството, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

В жалбата си „***“ АД навежда доводи за незаконосъобразност на НП – издадено при 1 неправилно приложение на материалния закон. Не оспорва фактическите данни за констатираните различия, но твърди, че тези факти не съставляват нарушение („деяние“) по смисъла на чл. 6 ЗАНН от страна на дружеството. Аргументира, че задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 и чл. 118, ал. 6 ЗДДС е изпълнено – в обекта е внедрена изправна електронна система с фискална памет (ЕСФП) с одобрена нивомерна система, която автоматично е отчела и подала в НАП данни за полученото гориво. Действително, при ръчното въвеждане в ЕСФП на данни за получената доставка (документ и количества) е допусната техническа грешка – разменени са количествата за двата резервоара. Общото количество по двата документа за доставка (общо 10 059 л) обаче съответства на общото количество гориво, отчетено от нивомерната система при тази доставка, което е постъпило в резервоарите (около 10 003 л при работна температура, съответно 10 093,97 л при 15°C). На двата генерирани „служебни бона“ от ЕСФП за доставката НАП е върнала отговор „Доставката на гориво по документ – Успешна“. Следователно – счита жалбоподателят – спорното несъответствие е резултат от единична неволна грешка при въвеждане, която не е попречила на изпълнението на основното задължение: НАП е получила необходимите данни за постъпилото гориво и може да определи наличните количества в резервоарите. Липсват вредни последици и не е налице виновно неизпълнение на задължение към държавата, поради което не са налице условия за ангажиране на отговорност по чл. 83 ЗАНН. Алтернативно се сочи, че ако формално е осъществен състав на нарушение, то същото е явно маловажно (чл. 28 ЗАНН) предвид характера на допуснатата грешка, липсата на ощетяване на фиска и обстоятелството, че нарушението е първо по рода си за дружеството. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът – АНО (НАП ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ – Варна) – чрез процесуалния си представител юрисконсулт О. оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание заявява, че НП е издадено от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. По същество поддържа тезата, че констатираната разлика между отчетените чрез НИС данни и данните по документ представлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18, вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС, което не може да се квалифицира като маловажен случай предвид значимостта на засегнатите обществени отношения (данъчен контрол върху горивата).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице, а разгледана по същество – за основателна.

От фактическа страна по делото са безспорно установени описаните констатации на контролния орган. Те се подкрепят от писмените доказателства, приети без възражения – протокол за проверка № **** г., справка от информационната система на НАП за регистрирани съобщения от НИС, копия от акцизни данъчни документи (АДД), служебни бонове от ЕСФП и др. Няма спор, че към инкриминираната дата обектът на жалбоподателя е разполагал с одобрена и функционираща нивомерна измервателна система (НИС), свързана с централно регистриращо устройство на ЕСФП, която автоматично измерва получените и изразходвани количества гориво.

Дружеството е въвело данните за получената на **** г. доставка чрез сканиране на УКН на АДД и ръчно въвеждане на разпределението по резервоари. Както се установява от служебните бонове, при това въвеждане служител на жалбоподателя е допуснал разменяне на количествата за резервоари №** и №** В резултат, в системата „Контрол на горивата“ на НАП са постъпили два записа с вярно идентифициран документ (УКН) и доставчик, но с разменени количества гориво по резервоари, които не съвпадат с данните от нивомера. Същевременно, нивомерната система действително е отчела и подала автоматично към НАП коректните данни за налятото гориво във всеки от двата резервоара – 5584,29 л в резервоар 2 и 4419,04 л в резервоар 4. Тези обстоятелства се потвърждават и от отбелязаното върху служебните бонове потвърждение от НАП („постъпило зареждане по нивомер – успешно“). Съдът кредитира изцяло така установената фактическа обстановка, доколкото се основава на неоспорени писмени доказателства и логически 2 непротиворечиви сведения от проверяващите.

Спорът по делото е правен: дали описаната ситуация представлява “неизпълнение на задължение към държавата” по смисъла на чл. 83 ЗАНН, изразяващо се в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.

Приложимата нормативна уредба: Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС (в редакция ДВ бр. 94/2015 г., действаща към датата на проверката) всяко лице, което извършва доставки/продажби на течни горива в търговски обект (с изключение на данъчен склад), „е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение“. На законово основание (чл. 118, ал. 4 ЗДДС) тези изисквания са развити в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Конкретно, нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 (нова, ДВ бр. 48/2011 г., изм. ДВ бр.

76/2017 г.) дублира законовия текст, като постановява, че всяко лице по ал. 2 (продаващо течни горива чрез средство за измерване) „е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“. Предвидено е, че за тази цел се използва НИС от одобрен тип, свързана към ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Именно неизпълнение на това задължение вменява наказващият орган на жалбоподателя.

Следователно, за да е налице съставомерно нарушение, следва да се установи, че търговецът не е предал към НАП необходимите данни за определяне на количествата гориво в резервоарите на обекта. Такава хипотеза би била налице, например, ако обектът не разполага с одобрена НИС или ако НИС не е свързана към ЕСФП и/или не подава изобщо данни по дистанционна връзка (поради повреда, нерегистриране на доставка, умишлено изключване или др.).

В разглеждания случай не се установяват такива обстоятелства. Безспорно е, че бензиностанцията разполага с изправна НИС, интегрирана в ЕСФП, която автоматично измерва постъпилото гориво и подава данни към НАП – включително за процесната доставка от 08.12.2022 г. Именно чрез подадените от НИС данни приходната администрация е констатирала и разликата спрямо документите. Това означава, че основната цел на закона – осигуряване на прозрачност за движението и наличностите на гориво – е постигната. Данните за доставените количества гориво реално са постъпили в НАП своевременно, което дава възможност за определяне на наличните количества горива във всеки резервоар на обекта.

Констатираното несъответствие произтича не от липса на подадена информация, а от техническа грешка при ръчната част на процеса – въвеждане на данните за доставка в системата.

Не се твърди и не се доказва неправомерна външна намеса или опит за манипулация на измервателната система. Напротив, доказателствата сочат, че няма действия на дружествотожалбоподател, които да могат да се квалифицират като виновно нарушение на правилата – нивомерната система е функционирала нормално, пломбите не са нарушени и тя е отчела коректно цялото получено гориво. Допуснатата неволна грешка при въвеждане на данните сама по себе си не е довела до прикриване на продажби или до неотчитане на приходи, нито е създала реална опасност за фискалния интерес. Общото количество доставено гориво е изцяло документално отчетено и следиимо, тъй като е налице пълно съответствие между сумарното количество по АДД и сумарното количество, отчетено от нивомера. В този смисъл, не може да се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 – напротив, изискваните данни са подадени към НАП, макар и с известна неточност при разпределението по резервоари.

Съдът съобрази, че според установената съдебна практика всяко несъблюдаване на императивното изискване на чл. 118, ал. 6 ЗДДС (респ. чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18) понастоящем 3 формално осъществява състав на административно нарушение. Не се държи сметка за броя или причината на пропуските – законът въвежда абсолютно задължение за търговеца и дори еднократно негово нарушаване съставлява основание за санкция. В решения на Върховния административен съд последователно се приема, че неизпълнението на това задължение е юридически факт, който оправомощава приходната администрация да наложи принудителни мерки или санкции, насочени към гарантиране на фиска. Настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, че контролът върху отчитането на горивата е от изключителна важност и нормите трябва да се спазват точно. В същото време обаче, преценката на съда в конкретния случай е, че липсва осъществено съществено нарушение на тези норми от страна на жалбоподателя. Това се дължи на специфичните факти по делото, които ясно отличават настоящия казус от хипотезите, придавани на административно нарушение според цитираното общо правило.

На първо място, тук не е налице пълно непредаване или укриване на данни за доставено гориво – за разлика от случаите, в които даден търговец изобщо не въведе получена доставка в системата, респективно НАП не узнава за налично гориво. Напротив, жалбоподателят е подал изискуемата информация за получената на *** г. доставка както чрез НИС (автоматично), така и чрез въвеждане на данните за документа. Именно затова контролният орган е разполагал с цялата необходима база данни (АДД, доставчик, количества по резервоари) и е успял да засече настъпилото разминаване. Следователно в обекта има внедрена и използвана система, която функционира по предназначение и осигурява дистанционното отчитане към НАП, изпълнявайки духа и целта на закона.