Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2084 от 27.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10889/2025
Вид
Решение № 2084
Подписан
27.05.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. Варна, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110110889 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, бул. „***” № 258, против Б. П. М., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че Б. П. М., ЕГН:********** дължи в полза на ищеца заплащане на сумата от 158,86 лева/сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест ст./, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода 15.04.2022 г. до 16.05.2022 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в ***, ул.“***“ №15, вх.Д, ап.75, с клиентски номер ***, за което вземане са издадени 2 бр.фактури за периода от 15.04.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 58,24 лева, /петдесет и осем лева и двадесет и четири ст./, представляваща мораторна лихва върху фактурите, за периода от датата на падежа й до 10.04.2025 г, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

В исковата молба се излага, че отв.Б. П. М. е клиент на "***" АД, с клиентски номер кл.№: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: **********, находящ се на адрес гр.* * * , ул.* * * №1 5 , вх.Д, ап.75. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на 1 електрическа енергия на „***" АД /ОУДПЕЕ/, приложими къмнастоящия м о м е н т , „потребителят се задължавада заплаща стойността наизползваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "***" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Твърди се, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 10.04.2025 в Районен съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. П. М.

ЕГН:**********, в резултат на което е образувано ч.г.д. 5197/2025 г..

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 217.10лв. (двеста и седемнадесет лв. и 10 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ********** изрично посочен погоре. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 158.86 лв. (сто петдесет и осем лв. и 86 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 15.04.2022 -16.05.2022 , както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 58.24 лв. (петдесет и осем лв. и 24 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 10.04.2025, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към същата дата.

Ответникът Б. П. М., чрез особен представител – адв.В. М. д епозира писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва качеството на потребител на ответника и облигационната връзка с ищцовото дружество, като се изтъква, че във всички представени от ищеца писмени доказателства, като титуляр на абонатния номер е вписано лицето ***. Оспорва потребяването на претендираното количество ел.енергия, както и годността на СТЕ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приети като доказателство по делото са: извлечение от сметка към 10.04.2025 по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната лихва към същата дата; фактури, описани в извлечение от сметка по т. 1; Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период, Справка по партида на ответника със списък 2 на платените и неплатени фактури. Общите условия за продажба на електрическа енергия на *** АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на *** АД, изисканото и приложено ч.г.д. 5197/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 състав, справка от Агенция по вписвания №***/07.04.2025 г., постъпилите писмени документи с молба вх.№***/01.04.2026 г.: констативен протокол № ***/10.08.2020 г., протокол за последващи периодична проверка на СТИ № ***-Е 27/10.02.2020 г., констативен протокол № ***/30.04.2024 г.

От приложена по делото справка от Агенция по вписвания №***/07.04.2025 г. безспорно се установява, че към 21.12.2022г. ответникът Б.

П. М. е собственик на електроснабдения имот, находящ се в гр. ***, ул.“***“ №15, вх.Д, ап.75.

От изготвената от съда служебна справка за родствени връзки се установява, че лицето, вписано като титуляр на партидата в приложените фактури- *** е майка на ответника и е починала на 31.03.2022г., поради което към датата на издаване на фактурите собственик въз основа на наследяване е нейния син.

Приложени по делото са издадените от ищцовото дружество 2бр. фактури със задължено лице ***, за обект с абонатен номер ********** и клиентски № ***, находящ се в гр. ***, ул.“***“ №15, вх.Д, ап.75.

Приета по делото е справка за консумираната електроенергия от абоната Б. П. М. за посочения във фактурите обект на потребление, видно от която, че е налице пълна идентичност между отчетеното по електромер количеството ел.енергия за процесния период и фактурираното такова с горните фактури.

От приложения протокол за монтаж се установява, че към момента на отчитане на претендираните количества електроенергия, СТИ е бил в техническа годност.

От представените констативен протокол № ***/10.08.2020 г., протокол за последващи периодична проверка на СТИ № *** констативен протокол № ***/30.04.2024 г. се установява факта на монтаж на СТИ № *** и неговата техническа годност.

В изрично изявление от 07.05.2026г. на процесуалният представител на ответника, че представените писмени доказателства установяват техническата годност на СТЕ, поради което не оспорва неговата техническа годност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.

3

В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение.

Съгласно § 1, т. 41б, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Общите условия на „***“ АД „битов клиент“ по смисъла на ОУ и следователно страна по всяко индивидуално правоотношение, е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

От коментираните писмени доказателства се установи, че собственик на електроснабдения имот е ответника Б. П. М.. Съдът приема за безспорно, че именно ответникът следва да отговаря за задълженията за консумиране ел. услуги в собствения му имот.

Следващия спорен въпрос е относно реално доставеното количество ел.енергия. Според чл. 37 от ПИКЕЕ – 2013г., приложими в случая, операторът на съответната мрежа създава, поддържа и администрира база данни от измерването на всички клиенти и производители, присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Справката за потреблението на електрическа енергия по същество представлява извлечение именно от електронната база данни, която ответното дружество поддържа в изпълнение на задълженията си по чл. 37 от ПИКЕЕ. Тя отразява данните от СТИ, констатирани при периодичното отчитане на консумираната от процесния обект електрическа енергия съгласно чл. 120 ЗЕ, за съответния период на отчитане, които данни са възпроизведени и във фактурите, предвид задължителните реквизити на фактурата съгласно чл. 22 от ОУДПЕЕ.

Количеството ел. енергия е констатирано въз основа на редовен отчет по данни на инкасаторите от отчитането на потребената от абоната ел. енергия.

Отразените в процесните фактури количества ел. енергия са реално доставени от доставчика и потребени от абоната, при което и сумите, отразени в тях, отразяват стойността на реално доставената ел. енергия на абоната за периодите, посочени във фактурите и съответно абонатът дължи заплащането им. При това положение и ответника дължи заплащане задълженията по процесните фактури.

В обобщение, съдът намира, исковата претенция за заплащане на цена за доставена ел.енергия и претендирното обезщетение за забава, считано от падежа на всяко от задълженията за основателна и като такава същата следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъдена да заплати сторените от страната разноски съразмерно на уважената част от исковете в настоящото исково и заповедното производство по ч.гр.дело №5197/2025 г., или сумата от 383,47 евро.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. П.

М., ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***” № 258, ***заплащане на: сумата от сумата от 81,22 евро /осемдесет и едно евро и 22 евроцента/ /158,86 лева/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода 15.04.2022 г. до 16.05.2022 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в ***, ул.“***“ №15, вх.Д, ап.75, с клиентски номер ***, за което вземане са издадени 2 бр.фактури за периода от 15.04.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 29,78 евро/двадесет и девет евро и 78 евроцента/58,24 лева/, представляваща мораторна лихва върху фактурите, за периода от датата на падежа й до 10.04.2025 г, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН:**********, да заплати на „***”АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***” № 258, ***- Г, ЕИК:

***, СУМАТА от 383,47 евро /триста осемдесет и три евро и 84 евроцента/, включваща заплатена държавна таксав исковото и заповедното производство в размер на 51,13 евро, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 102,26 евро и за заповедното производство в размер на 25,56 евро, както и внесен депозит за особен представител в размер на 204,52 евро, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.