Решение № 1023 от 05.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Пазарджик, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220104712 по описа за 2025 година

Ищецът Д. Б. К., ЕГН- **********, настоящ адрес: гр. **********, ул.

..........................., обл. Пазарджик твърди, че в периода 23.09.2021 г. 08.04.2022г. е сключил поредица от договори за паричен заем с ответника „...............................“ АД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ................................., по които договори e усвоявана сума, но се твърди също така, че тези договори са нищожни и че ищцата К. е претърпяла неимуществени вреди от действията на служителите на ответното дружество.

Производството е образувано по отделени материали от гр. дело № 5491/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик. В хода на това производство, в срока за подаване на ОИМ по чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който е предявил насрещен иск срещу „..............................“ ЕАД, като този иск е бил уточнен с последващи молби с които се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем №........................... г.

Предявени са искове за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в системен тормоз, вменяване на вина и вмешателство в личния живот, заплахи, запор на сметки, постоянен стрес и т.н.

Съдът е приел на основание чл. 211 от ГПК, че следва да бъдат приети за 1 съвместно разглеждане предявените насрещни искове. Същевременно, тъй като тези искове са били предявени срещу ответник, който не е бил страна в производството по гр. дело № 5491/2024 г. по описа на Районен съдПазарджик, съдът е приел, че материалите по тях следва да се отделят и съответно е отделил за разглеждане в друго производство предявените от К. насрещни искови претенции, обективирани с молба с вх. № 6117/28.02.2025 г., с уточняваща молба с вх. № 13345/12.05.2025 г., както и с уточняваща молба с вх. № 30308/06.11.2025 г. По този начин е образувано настоящото дело №4712/2025 г. по описа на Районен съд- Пазарджик.

Оформен е петитум на така предявените насрещни искови претенции, като ищецът е обособил няколко свои искания, като претендира да му се присъдят обезщетения за причинени от „...............................“ АД имуществени и неимуществени вреди. Иска от съда да прогласи за нищожни договорите за потребителски кредит № 4266881/23.09.2021; №4289694/19.10.2021 г.;

№4338486/09.12.2021 г.; №4407847/22.02.2022 г.; №4425373/11.03.2022 г.;

№4453607/08.04.2022 г. Да признае за установено, че ищцата К. не дължи нищо по договор за кредит № ........................... г. и договор за кредит № 4574249/25.08.2022 г. Да прогласи за нищожни договори за предоставяне на поръчителство № 4266881/23.09.2021 г.; №4289694/19.10.2021 г.;

№4338486/09.12.2021 г.;№4407847/22.02.2022 г.; №4425373/11.03.2022 г.;

№4453607/08.04.2022 г.

С определение № 3375/24.11.2025 г. производството е образувано по повод искова молба от „..............................” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.

София,

............................................................., представлявано от З. Б., чрез упълномощен юрисконсулт Б. Д., против Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **********, ул. ............................, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми - 525.66 — главница, 13,81 лева договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 01.06.2023 г, 76.06 лева - лихва за забава за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е 2 цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 62.02.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г„ сключен между „...............................“ АД и „..............................“ ООД, по силата на което вземането на „...............................“ АД срещу Д. Б. К., произтичащо от договор за паричен гаем № 4574259 от 25.08.2022 г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии и обезпечения на „..............................“ ЕАД. Сочи, че ответникът К. е уведомена за извършената цесия. Сочи се, че по силата па горепосочения договор за заем, ответникът е получил заемната сума от 764.00 лева срещу задължението да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 31.60 лева, на 20 броя равни двуседмични погасителни вноски в размер на 39.78 лева всяка. Твърди, че срокът на договора е изтекъл па 01.06.2023 г.

Сочи, че на основание ЗПК па длъжника е начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна лихва за периода от 26.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда - в общ размер на 76.06 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно е всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 4086/2024 г. Тъй като заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си. Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.

С уточняваща молба с вх. № 30308/06.11.2025 г. ищцата К. представя същата за отстраняване на нередовностите на насрещната искова молба срещу „...............................“АД, а именно: надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4266881/23.09.2021 г. е “...............................” АД; надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4289694/19.10.2021 г. е “...............................“ АД; надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4338486/09.12.2021 г. е “...............................“ АД; надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4407847/22.02.2022 г. е “...............................” АД;

3 надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4425373/11.03.2022 г. е “...............................“ АД; надлежен ответник по иска за прогласяване нищожността на договор №4453607/08.04.2022 г. е “...............................“ АД.

По договор № 4266881/23.09.2021 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора); клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора). По договор № 4289694/19.10.2021 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за Фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора). Видно е, че договорната лихва по сключените договори надхвърля трикратния размер на законната лихва, с оглед на което клаузите, с които е договорена възнаградителната лихва са нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора). По договор № 4338486/09.12.2021 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за Фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора); клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора). По договор № 4407847/22.02.2022 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора); клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора). По договор № 4425373/11.03.2022 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за Фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора); клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора). По договор № 4453607/08.04.2022 г. моли съда, да бъдат прогласени за нищожни следните клаузи: клаузата за фиксиран ГЛП от 40% (чл. 2, т. 6 от договора); клаузата за ГПР (чл. 2, т. 8 от договора).

Оформен е петитум с който се иска от съда да прогласи за нищожни договори потребителски кредит

№

4266881/23.09.2021 г.;

№4289694/19.10.2021 г.; №4338486/09.12.2021 г.;№4407847/22.02.2022 г.;

№4425373/11.03.2022 г.; №4453607/08.04.2022 г. В условията на евентуалност, при неуважаване на главния иск, да прогласи нищожността на клаузите по договорите. Претендират се имуществени и неимуществени вреди подробно описани в молбата. Да постанови съдебен акт, по силата на който „...............................“ АД да възстанови незаконосъобразно надвзетите суми за застраховка, лихви и наказателни лихви по договори за кредит подробно описани в молбата. Цената на иска е 1350.07 лева, плюс размера на законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Прави доказателствени искания.

4

С уточнителна молба за отстраняване на нередовностите с вх. № 13345/12.05.2025 г. ищцата К. посочва цената на всеки един от исковете, подробно описан в молбата. Изразява становище по същество на спора. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „...............................“АД, чрез юрк. Д. К., с която сочи, че исковата молба е подписана от А. К., но към нея не е приложен документ, удостоверяващ връзката между страните.

Счита се, че претенциите на ищеца към договорите за паричен заем (общо 6 бр.) са неоснователни и като такива моли същите да бъдат оставени без уважение. Клаузите на посочените договори, а именно Договор № 4266881/23.09.2021г., Договор № 4289694/19.10.2021 г., Договор № 4338486/09.12.2021 г., Договор № 4407847/22.02.2022 г., Договор № 4425373/11.03.2022 г., Договор № 4453607/08.04.2022 г., са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Наведените от ищеца възражения за прихващане на сумите, дължими за възстановяване от „...............................“ АД към ищеца в качеството му на Клиент по процесните договори и сумите от евентуално присъдените обезщетения, и непогасената част от главницата по цитираните в насрещния иск договори, са неоснователни, тъй като липсват предпоставките за извършване на прихващане. За целите на института на прихващането следва да има две валидни и изискуеми вземания, същите да бъдат насрещни, което в настоящия случай не е налице. Липсват насрещни изискуеми вземания, страните са три общо – „...............................“ АД, .............................. и ищеца. С оглед и извършената цесия на вземания между първите две, то „...............................“ АД няма вземане спрямо ищеца като Клиент по процесните договори. На първо място, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от цитирания закон. Както може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит – информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали 5 случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит в неговата цялост. Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския кредит, дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита. Цитира се съдебна практика. Твърдението на ищеца, че договорите за паричен заем са сключени в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и това води до тяхната недействителност на основание чл. 22 ЗПК, е несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал., 1, т. 11 от ЗПК, погасителният план трябва да съдържа разпределение на вноските между различните неизплатени суми, когато тези суми се дължат при различни лихвени проценти . Дружеството работи единствено с фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, което се отбелязва надлежно във всеки един договор за потребителски кредит, т. е. няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми и това условие на ЗПК е неприложимо. В този смисъл считат за неправилно твърдението на ищеца, че имало разлика между посочения и действително прилагания ГПР, което по същество било равнозначно на непосочване на ГПР по кредита и води до недействителност на договорите. Цитира се съдебна практика. Именно и този довод е в разрез с твърдението на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. се счита същото за несъстоятелно и неправилно. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.