Определение № 79 от 21.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. София, 21.02.2024 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. П.

Членове:

Недялка Николова

Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600114 по описа за 2024 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол С. ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 397 /023г. по описа на РС- Б..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимата в лицето на адв. П. П., който атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

В жалбата се твърди, че липсва прецизно посочване на параметрите на престъплението – време и място на извършване, които не са конкретизирани по безсъмнен начин нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обв. акт, както и е допуснато противоречие между двете части, по начин, че 1 от текста на обв. акт не става ясно кога и къде подсъдимият е извършил деянията, вменени му като престъпление със съответната квалификация по НК.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- Б. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.

На следващо място- с частната жалба е атакувано определението по чл.248,ал.1 т.6 НПК, отказът на съда да съда да отмени мярката за процесуална принуда „гаранция в размер на 2000 лева“, както и ограничителната мярка „забрана за напускане пределите на Р България“, които според жалбата са изиграли своята роля и е отпаднала необходимостта от същите по отношение на подсъдимия.Отправя се искане за отмяна на наложените мерки на процесуална принуда.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Централната фаза в наказателното производство е съдебната, която се инициира с внесен от съответната прокуратура обвинителен акт в съда, с конкретно обвинение против привлеченото към наказателна отговорност лице. Без да се подценява ролята на постановленията за привличане към наказателна отговорност, обвинителният акт е този който дефинира в окончателен вид обвинението, излагайки в пълнота и подробност фактическите обстоятелства, очертавайки правни рамки от обективна и субективна страна и по този начин –обезпечавайки правото на защита на подсъдимия, в основата на което стои правото му да научи и разбере обвинението – в пълнота и подробности, по ясен и непораждащ съмнение или двусмислие начин.

През призмата на изложените по –горе разбирания на процесуалния закон, отстоявани и обогатени, чрез многобройни решения на константната практика на ВКС, въззивния съдебен състав констатира, че жалбата, в частта и по чл.248, ал.1 т.3 НПК се явява частично основателна- касателно липсата на прецизно и точно посочване и конкретизиране на мястото на извършването на престъплението. Същото се явява особено съществено, предвид 2 квалификацията на престъплението към което е привлечен да отговаря подсъдимият И. И.- касае се за две квалификации в съвкупност – по чл.234, ал.3, т.3 НК- държане на акцизни стоки /тютюн и тютюневи изделия/ без бандерол, както и по чл.234,ал.4 пр2 НК- държане на технически съоръжения, предназначени или послужили за производство на тютюневи изделия. Престъплението, по дефиниция е човешко деяние, което се проявява, индивидуализира и определя посредством конкретни и уникални проявления и отпечатъци в действителността, които се рамкират чрез време, място и начин на извършване Съществен признак и на двете престъпления предвид спецификата на изпълнителното деяние и по двете квалификации от обективна страна е мястото на което е извършвано въпросното държане, инкриминирано от закона като престъпление, касателно предмета на престъплението, който е определен от законодателя като забранен за държане и притежаване.

Внимателният прочит на обвинителния акт, и в описателната и в диспозитевната част на повдигнатото обвинение, обуславят извода за противоречиво и неясно посочване. Още в самото начало, както е посочено, че наемодателят на подсъдимия ТД „А.“ ООД, притежавало в собственост имот, находящ се в промишлената зона на гр. Б., представляващ УПИ ІІІ 3040 в квадрат 213, в който се намира помещение, което е преградено. Така, както е посочено в акта, не става ясно самото производствено помещение ли е преградено на две части и отделно към него има склад – общо три отделни помещения – или се касае за две помещения- производствено помещение и склад. По- нататък съвсем бегло се посочва, че едната част /от двете или трите помещения/ се е отдавала под наем, но предвид начина на посочване „частта, в която се произвеждала дограма“, не става ясно за кое от двете или трите самостоятелни помещения става въпрос. Същото следва да бъде индивидуализирано с посочване на квадратура, граници и местонахождение – пр.: „находящо се в югоизточната част на сградата със самостоятелен вход от юг с граници … и площ…“. По-нататък- същата липса на конкретика се пренася и относно обстоятелството кое точно помещение е наел подсъдимия от трите – производствено или складово помещение. Внимателния прочит на обвинителния акт създава впечатление за задълбочаване на този порок, като при посочване на съществените обстоятелствакъде е осъществено процесуално- следственото действие –претърсване и изземване , респективно3 къде са намерени стоките без бандерол, къде са намерени машините за производство на цигари е създадена цялостна неяснота като обвинението в обстоятелствената част, за тези съществени обстоятелства, както и при дефиниране на обвинението в диспозитивната част се задоволява да сведе посочването на мястото само до- УПИ-ІІІ 3040 в кв.213 в промишлената зона на гр. Б.. При това изобщо не става дума забранените от закона стоки и машини да са били държани в някое от помещенията, за които става въпрос по-горе в уводната част на обвинителния акт. В случай, че въпросните предмети на престъпленията, предмет на обвинение са държани в имота , извън помещението следва да бъде посочена площта на имота –общата и върху каква част и в коя част от същия са държани, в близост до някоя от границите на парцела или в централната част и ли до някоя от сградите/помещенията. В случай, че се касае до държане – да се уточни – съобразно броя и предназначението на помещенията- в кое точно помещение е осъществено държането на акцизнете стоки без бандерол и – съответно- на машините, в едно и също или в различни помещения…

В обобщение, се налага изводът за допуснато съществено нарушение при изготвянето на обвинителния акт, което препятства подсъдимия И. И. да узнае обвинението и да реализира защитата си. Бидейки отстранимо- същото обуславя процесуална необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП Б. за отстраняването му, а като последица от въззивния контрол- отмяна на обжалваното определение в тази част.

Проверката на внесения обвинителен акт, през призмата на процесуалния закон, не налага същата констатация във връзка с оплакването за посочване на времето на извършване на престъплението, т.к. обвинението не касае период, а конкретна дата. Съобразно практиката на ВКС, би могло да бъде повдигнато обвинение за държане на определена вещ или субстанция, забранена от закона, за точно определена дата, въпреки житейското разбиране на държането като продължително състояние във времето.

Не би могла да бъде споделена поделена позицията на защитата като законосъобразна и правилна и в частта п на жалбата, касаеща произнасянето на съда по чл.248,ал.1 т.6 НПК- относно потвърждаване на мярката за неотклонение. Както законосъобразно се е мотивирал първият съд, 4 отказвайки да отмени МН „парична гаранция“ и ограничителната такава „забрана за напускане на пределите на Р България“, необходимостта от тези мерки, съотнесена към целите на наказателното производство по чл.57 НПК, не може да се приеме, че е отпаднала. Не се излагат и конкретни доводи, в зависимост от които да се формира такъв извод. Още повече, че размерът на гаранцията е пренебрежително малък, съпоставен с величината и стойността на предмета на престъплението по чл. 234, ал.3 НК.

Изложеното по-горе обуславя отмяна на атакуваното определение в частта му касателно чл.248,ал.1 т.3 НПК и връщане на делото на РП Б. за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение и потвърждаване – в останалата част –по чл.248, ал.1 т.6 НПК , предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 и 6 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я В А определение от 29.01.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 397 /2023г. на РС- Б., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248,ал.1 т.3 НПК, като вместо това:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и ВРЪЩА същото на РП Б. за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата потвърждаване на МН по чл.248,ал.1 т.6 НПК. част, касателно

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5