Решение № 170 от 25.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500842 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Созопол с адрес гр.Созопол, ул.“Хан Крум“ № 2, представлявана от Кмета на общината, подадена чрез пълномощник адв.Виржиния Хайк, против Решение № 260394/04.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 354/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което Община Созопол е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне частта от изградената от нея по югоизточната граница на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, с административен адрес гр.Созопол, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 40, с площ от 132 кв.м., собственост на И.

И. М. от гр.С., ул.“В.“ № *, крепостна стена, обозначена с цифрите 1, 2, 3 и 4 в Приложение № 2 към заключението на вещото по СТЕ Веселина Георгиева, като е обявено, че скицата към заключението на вещото лице Веселина Георгиева, прието в съдебното заседание на 13.01.2021 г., приложена на л.77 от делото, се счита за неразделна част от решението. С решението Община Созопол е осъдена да заплати на И. И. М. сумата от 1558 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно. Въззивникът изразява несъгласие с разбирането на районния съд, че процесната част от крепостната стена е незаконно изградена, като в 1 тази връзка се сочи, че тя е изградена законно и съставлява част от строеж:

„Консервация и реставрация на разкрити археологични структури – крепостни зидове, кули и други съоръжения от крепостната система „Старинен Созопол“ в обхвата на УПИ ХVІ-225, УПИ ХХІІІ-224, УПИ ХV-223, УПИ ХІV-222, УПИ ХІІІ-221, УПИ ХІІ220 и УПИ ХІ-219, кв.18 по плана на гр.Созопол“. Сочи се също, че строежът е изпълнен добросъвестно въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж и одобрен технически проект, като впоследствие разрешението за строеж е било частично отменено по отношение на посочения УПИ – собственост на ищеца. Според въззивника, премахването на частта от крепостната стена, попадаща в имота на ищеца, ще увреди непоправимо крепостната стена, за чиято реставрация са разходени значителни публични средства, в т.ч. по Програма за трансгранично сътрудничество България – Турция 2007-2013. Счита се също, че ансамбълът, от който стената е част, е един от най забележителните и разпознаваеми елементи от облика на стария град Созопол. В тази връзка, въззивникът намира за извършен в противоречие с духа и целите на закона извода на районния съд, че процесната част от крепостната стена подлежи на премахване. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. И.

М., подаден чрез пълномощник адв.М.Кънева, в който са изложени подробни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Не се правят доказателствени искания. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС.

С исковата молба ищецът И. И. М. претендира за осъждане на ответната Община Созопол да премахне незаконно изградената стена в собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, бивш УПИ ХХІІІ-224 в кв.18 по плана на гр.Созопол. Изложени са твърдения, че в собственото на ищеца дворно място ответникът е изградил част от крепостен зид с височина 4м. и дебелина 1.80м., по този начин били взети около 6.5 кв.м. от имота му, като тази нова каменна 2 стена била изпълнена върху съществуващи теракотни плочки, поставени от ищеца с цел облагородяване на имота. Твърди се, че с влязло в сила решение № 808/14.05.2014 г. по адм.дело № 1393/2013 г. по описа на Адм.съд-Бургас е прието, че изградения строеж е незаконен и е отменено Разрешение за строеж № 34/02.03.2011 г. в частта на имота на ищеца, но въпреки това и указанията на Министерство на културата за премахмане на незаконния строеж, това до настоящия момент не е извършено. Ищецът твърди, че със своите незаконосъобразни действия Община Созопол му пречи да упражнява в пълния обем правото си на собственост, поради което моли съда да осъди ответника да премахне незаконно изградената стена в неговия имот.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от Община Созопол е изложено становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че ищецът е собственик на посочения в исковата молба поземлен имот, представляващ бивш УПИ ХХІІІ-224 в кв.18 по плана на гр.Созопол, както и че този имот е бил засегнат от част от строеж: „Консервация и реставрация на археологични структури – крепостни зидове, кули и други съоръжения от крепостната система „Старинен Созопол“ в обхвата на УПИ ХVІ-225, УПИ ХХІІІ-224, УПИ ХV-223, УПИ ХІV-222, УПИ ХІІІ-221, УПИ ХІІ-220 и УПИ ХІ-219, в кв.18 по плана на гр.Созопол“. Твърди се, че строежът е изпълнен добросъвестно въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж и одобрен технически проект, като впоследствие разрешението за строеж е било частично отменено по отношение посочения УПИ – собственост на ищеца. Според ответника, тъй като по протежение на източния фронт на имота на ищеца е разкрит сектор от крепостна стена с кули на града, обявен за архитектурно-строителен паметник на културата, е налице опасност при премахване на частта от строежа, засягаща имота на ищеца, архитектурно-строителният паметник да бъде увреден или унищожен. По тези причини Община Созопол е в търсене на подходящо разрешение на проблема, при което да не бъде възпрепятствано упражняването на правото на собственост на ищеца и същевременно да бъде съхранен архитектурно-строителния паметник.

За установяване на твърденията си в исковата молба ищецът е ангажирал писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза. Ответникът също е ангажирал писмени доказателства.

С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че ищецът И.М. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, с площ от 132 кв.м., бивш УПИ XXIII-224, в кв.18 по плана на гр.Созопол, за което същият се легитимира с Нотариален акт № 198/13.06.1994 г., том XV, дело № 4977/1994 г. на нотариус при БРС.

Не се спори също така, че имотът на ищеца е засегнат от извършен от Община Созопол 3 строеж: ”Консервация и реставрация на разкрити археологични структури – крепостни зидове, кули и други съоръжения от крепостната система ”Старинен Созопол” в обхвата на УПИ XVI-225, УПИ XXIII-224, УПИ XV-223, УПИ XIV-222, УПИ XIII-221, УПИ XII-220 и УПИ XI-219, в кв.18 по плана на гр.Созопол”, като част от изградения крепостен зид попада в имота на ищеца. Посоченият строеж е извършен въз основа на Разрешение за строеж № 34/02.03.2011 г., издадено от гл. архитект на Община Созопол, като по повод жалба от М. с Решение № 808/14.05.2014 г. по адм.дело № 1393/2013 г. на Административен съд Бургас е частично отменено разрешението за строеж, ведно с одобрения на 12.02.2011 г. технически проект – в частта, относно обхвата на УПИ XXIII-224 в кв.18 по плана на гр.Созопол (имота на ищеца).

От заключението на извършената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че е налице разлика между бившия УПИ XXIII-224 в кв.18 по плана на гр.Созопол и поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, поради изменението на регулацията, като от приложение № 1 към експертизата е видно, че тази разлика касае промяна на югоизточната регулационна граница на имота, по протежението на която е изграден процесния строеж – крепостен зид. Съгласно заключението, тази архитектурна стена, в частта касаеща имота на ищеца, представлява нов строеж по смисъла на Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като новоизградената стена заема 10 кв.м. от УПИ XXIII-224 в кв.18 по регулационния план, а от имота по КККР заема 3 кв.м. От експертизата е установено, на място няма видими следи от съществуващ старинен архитектурен паметник – крепостна стена, а процесната такава е новоизградена от нивото на крайбрежната алея, без да представлява възстановка на основи от крепостна стена от Античността или Средновековието чрез надграждане, като със същата е затворена улицата, която осигурява достъп на имота на ищеца към крайбрежната алея, както и му е зазидан изгледът от двора към морето с триметрова стена – височина 3.10 м. спрямо неговия терен, което пречи за ползването на имота по предначначение – като сезонно заведение. Вещото лице е отразило графично координатите на частта от стената, която трябва да се събори в границите на УПИ ХХІІІ-224 в кв.18, ограниченаот точки 1-2-3-4 с дадени координати в Приложение № 2 към заключението.

С първоинстанционното решение е прието, че ответникът е изпълнил нов строеж на крепостен зид, въз основа на Разрешение за строеж № 34/02.03.2011 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред като незаконосъобразно в частта, относно обхвата на имота на ищеца, поради което е незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. За установено е прието също, че част от крепостната стена попада в имота на ищеца, като със същата е затворена улицата, която осигурява достъпа му до крайбрежната алея и се закрива изгледът към морето. За неоснователни са преценени твърденията на ответника, крепостната стена е архитектурно-строителен паметник на 4 културата и частичното премахване на строежа ще го увреди, в случая се касае за изцяло нов строеж. С оглед на това, БРС е приел за безспорно установено твърдяното от ищеца неоснователно действие от страна на ответника – незаконно изграждане на процесната част от крепостната стена, с което несъмнено се смущава пълноценното ползване на собствения му имот по предназначение – за сезонно заведение, а той като собственик не е длъжен да го търпи и може да иска преустановяването му, чрез премахване на съответната част от обекта. По тези съображения съдът е уважил предявения иск по чл.109 ЗС, като е осъдил ответната община да премахне крепостната стена, обозначена с цифрите 1, 2, 3 и 4 в Приложение № 2 към заключението на вещото лице.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК.