Решение № 10 от 27.01.2025, Районен съд - Гълъбово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Г., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20225550100319 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124, ал.1 ГПК и чл.76 ЗН.

Ищците Б. П. Д. и Д. П. Д. твърдят, че са наследници по право на заместване от починалата си майка Т.К.К. на дядо си К.С.И., който оставил законни наследници – дъщеря и син, а именно Т.К.К. - тяхната майка, която е починала на18.03.1999 г. и Т. К. И. – негов син и първоначален ответник, починал в хода на производството на 13.12.2022 г. В хода на производството е починал и другият ответник С. П. И. /на 06.07.2023 г./, като на мястото на починалите ответници е конституиран К. Т. И., който е също и първоначален ответник по делото. През 1961 г. общият наследодател К.С.И. закупил празно дворно място в гр. Г., ***** с площ от 880 кв. м., представляващо парцел XII - дванадесети в квартал 86. В дворното място били построени сгради, а именно - двуетажна масивна жилищна сграда със статут търпима на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ към дата 2005 г. и две стопански постройки подобрения в имота, за които нямало данни да са търпими. Ищците твърдят, че наследодателят К.С.И. починал на 26.10.2006 г., но приживе - през месец януари 2005 г., започнал да се снабдява с документи от Община Г., от които било видно, че той не притежавал нотариален акт за УПИ VIII - 1828, кв. 86 по плана на град Г., ведно с постройките в него, а видно от издаденото тогава удостоверение за търпимост на сгради и скица, собственик на имота - земя и сгради бил К.С.И.. Твърдят, че след смъртта на майка им Т.К.К. /починала на 18.03.1999 г./, като нейни законни наследници декларирали в общината, че притежават земя и сгради - по 1/4 идеална част от дворно място с площ от 520 кв. м. и по 1/4 /една четвърт/ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1 и стопански постройки. Твърдят, че редовно заплащали данъците си за земя и сгради, като ищецът Б. П. Д. заплащал изцяло и ел.енергията за целия имот, като останалите съсобственици Т. К. И. и съпругата му С. И. не заплащали разходите за ел.

Енергията. Сочат, че ответникът К. Т. И. – техен син живеел на втория етаж, а ищецът Б. Д. с жена си и децата живеели на първи етаж в двуетажната масивна жилищна сграда.

Съсобствениците Т. И. и С. И. не живеели в този имот, а пребивавали постоянно в с.

Плодовитово. Твърдят, че през месец август 2019 г. посетили данъчна служба в Община Г., където разбрали, че двамата ищци Б. и Д. вече не са собственици на жилищните и стопански постройки, а притежавали само по 1/4 /една четвърт/ идеална част от дворното място, като собственик на всички постройки и на 1/2 /една втора/ идеална част от дворното място бил братовчеда им К. Т. И., който е придобил имота, чрез дарение от неговите родители Съсобствениците Т. И. и С. И.. Без тяхно знание и съгласие, Т. К. И. на 06.08.2019 г. се е 1 снабдил с Нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка, като бил признат той и съпругата му за собственици на 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо УПИ VIII - 1828, кв. 86 по плана на град Г. и всички постройки в имота - двуетажна жилищна сграда и стопански постройки и на същата дата 06.08.2019 г. дарили 1/2 ед. част от дворното място на сина си К. Т. И. и всички постройки в имота. Твърдят, че Т. И. и С. И. били признати за собственици върху наследствените дялове на ищците върху постройките, въпреки, че към датата на признаването им за собственици, те не са упражнявали самостоятелно фактическо владение върху процесния имот, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години. Сочи се, че ищецът Б. Д. живеел в този имот повече от 10 години, заедно с жена си и двете си малолетни деца. Ищците твърдят, че били израснали от деца в процесния имот. Позовават се на копие от Строително разрешение от 1976 г., видно от което било разрешено на К.С.И. и Т. К. И. да построят една жилищна сграда върху 102 кв. м. на собственото си място - парцел XVII - 1317, т. е. строителното разрешение не било издадено само на Т. К. И., а и на К.С.И., като те били негови законни наследници и притежавали идеална част от построената жилищна страда в дворното място, което било общо с площ от 519 кв. м. Видно от всички документи, които са издавани за този имот от Община Г., а именно за жилищната постройка, същата била собственост на К.С.И. и впоследствие на наследници на К.С.И.. Тази къща била строена от дядо им К. И. и баба им, както и от техния баща Павел, който понастоящем е починал. Считат, че било налице добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано владение в предвидения от закона срок.

Твърдят, че Т. И. и С. И. не са владяли имота еднолично, като и изобщо не са го владяли.

Владял го е техният син К. Т. И., заедно с ищците. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от тях двамата ищци е собственик на основание наследство и давностно владение върху 1/6 /една шеста/ идеална част Двуетажна масивна жилищна сграда с кадастрален № 1 със застроена площ от116 кв. м. - построена съгласно одобрен архитектурен проект от 30.01.1976 г, Полумасивна стопанска постройка с площ от 26 кв. м. и масивна стопанска сграда с площ от 42 кв. м., построени в дворно място с площ от 520 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 1828, а на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмени Нотариален акт 190, том II, peг. № 3892, дело № 225/ 2019 г. на Нотариус Андон Рангелов, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Т. К.

И. и С. П. И. са признати за собственици на описаните по-горе жилищни и стопански постройки, в частта за идеалните части притежавани от ищците. Ищците предявяват и конститутивен иск с правно основание чл.76 ЗН, с който искат да се приеме за относително недействителен спрямо тях договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 191, том II, peг. № 3894, дело № 226/ 06.08.2019 г на Нотариус Андон Рангелов, вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 793/ 06.08.2019 г, акт № 65, том III, дело № 285. Претендират разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили идентични писмени отговори, в които се изразява становище, че в исковата молба се излагат противоречиви и неясни твърдения.

Твърди се, че единствено обстоятелство, което отговаря на действителното положение е, в качеството си на роднини по права линия от втора степен, както и Т. К. И. - син, са законни наследници на общия наследодател К.С.И., починал на 26.10.2006г., както и че наследодателят, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том ІІ, дело № 726/ 1961г. на P C Стара Загора е купил следния недвижим имот, находящ се в гара Г. - Ст.Загорски окръг: Празно дворно място от 880 - осемстотин и осемдесет кв.метра при граници: от двете страни улици и А. И. К., представляващо парцел XII дванадесети в квартал 86 - осемдесет и шест по плана на гарата за сумата от 7040лв. Твърди се, че действителната фактическа обстановка била следната: Между страните през 1961 г. общият им наследодател К. И. е закупил празно дворно място от 880 кв. м., представляващо към онзи момент парцел XII - дванадесети в квартал 86 - осемдесет и шести по плана на града. Със заповед № 623/20.07.1970г. е одобрен регулационен план, съгласно който за гореописания парцел са отредени следните два парцела: VII-1317 в кв. 86 в площ 360 кв.м. и XVII - 1317 в кв. 86 с площ 519 кв.м. с нанесено застрояване само върху УПИ VII - 1317, отбелязано като 2мж (двуетажно масивно жилище), като съгласно сега действащия план, приет със заповед № 440/ 2004г. съответно те били идентични на: новообразувано УПИ VIII1828, кв.86 с площ от 519 кв.м е идентично с УПИ XVII - 1317 в кв. 86 по плана от 1970г., а новообразувано УПИ IX - 2208 с площ от 360 кв.м. било идентично с УПИ VII-1317 в кв. 86 2 по плана от 1970г. През 1975г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.11.1975г., том III, дело № 1000/ 1975г. К. И. със съгласието на съпругата си Денка Добрикова И. продали на дъщеря си Т.К.К. своя собствен недвижим имот: дворно място с постройките в него от 360 (триста и шестдесет) кв. метра, находящо се в гр.Г.. По този начин К.С.И., след като е застроил парцел VII-1317, представляващ половината от закупения от него през 1961г. поземлен имот, е прехвърлил същия ведно с постройките на дъщеря си и по този начин е обезпечил жилище и сигурност за единия си наследник. С оглед осигуряване на сигурност и стабилност и за сина си през същата година К. И. е подал до компетентния тогава орган Заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ, с което е заявил недвусмислено, че в качеството си на собственик на парцел XVII - 1317 в кв. 86 отстъпва право на строеж върху притежавания от него имот на сина си Т. К. И. със собствени средства и за свои нужди, както и че няма да оспорва собственосттавърху жилищната сграда. Въз основа на подаденото заявление е дадено Строително разрешение № 4/5.03.1976г. за построяването на жилищна сграда, върху 102 кв.м. в имота. По този начин К. И. е осигурил възможността за жилище и на своя син, разпределяйки между децата си закупения от него имот през 1961г. На основание даденото му разрешение за строеж Т. И. е построил процесната двуетажна масивна жилищна сграда и е придобил правото на собственост върху нея въз основа на учреденото му право на строеж: на осн. чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ. Поради това се сочи, че построените в УПИ VIII-1828 в кв. 86 гр. Г. сгради и постройки не били придобити от ищците по силата на наследствено правоприемство. Същите били наследили общо 1/2 ид.ч. или по 1/4 ид.ч. всеки от тях от правото на собственост върху поземления недвижим имот, което ответната страна не оспорва. Сградите и постройките в имота били собственост на Т.

К. И. и С. П. И. на осн. чл. 63, ал.1 ЗС, като понастоящем след извършено от тяхна страна дарение едноличен собственик на сградите в процесния имот бил К. Т. И.. Предвид факта, че общия им наследодател К.С.И. никога не е притежавал правото на собственост върху сградите в понастоящем УПИ VIII-1828 в кв. 86, считат, че същите не можели да бъдат придобити от ищците по силата на наследствено правоприемство. Ищците са наследили единствено по 1/4 ид.ч. от поземления имот. Заявяват, че Т. К. И. и С. П. И. живеели и владеели процесните сгради от момента, когато са ги построили. В последствие от момента на раждането си, в техния дом живеел и синът им - К. Т. И.. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 119, том П, дело № 1023/ 98г. , на 27.05.1998г. К.С.И. е прехвърлил на сина си Т. К. И., подробно описани в нотариалния акт поземлен имот, ведно със сградите в него срещу задължение за издръжка и гледане, като е запазил правото си на ползване върху имота, докато е жив. Владението им не е било оспорвано по какъвто и да е начин, нито от общия наследодател, нито от ищците или тяхната майка. Напротив, същите са знаели и са били с ясното съзнание, че сградите са били собственост на Т. и С. И.и, както и че те ги третират и владеят като свои. От 1976 година двамата ответници са упражнявали непрекъсната фактическа власт. Твърди се, че като последица от упражняване на еднолично владение от 1976г., през 1986 година по отношение на ответниците е изтекъл законовият срок по чл.79,ал.1 ЗС. Сочи се, че ищците действително били приети от ответниците да живеят в къщата от известно време, но това било защото същите били без дом и друга алтернатива и в този случай били налице търпими действия, а не владение. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. А при условия на евентуалност, молят съдът да приеме, че искът е неоснователен до размера над 1/8 ид.част за всеки един от ищците, тъй като било безспорно, че Т. К. е придобил право на собственост на минимум 1/2 част от сградата. Молят искът по чл.76 ЗН за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 191, том II, peг. № 3894, дело № 226/06.08.2019г. на Нотариус Андон Рангелов, до размера на притежаваните според ищците идеални части от имотите да се обяви за недопустим като се прекрати производството по него. Претендират разноски по делото.