Решение № 117 от 08.07.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 117 град Шумен, 08.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав

Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 148 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 63/ 26.02.2020 год., постановено по гр. дело № 144/ 2019 год. по описа на Районен съд – Н. п. са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.Й.Я. против МБАЛ „Шумен“ АД, представлявано от д-р Д.К. – Изпълнителен директор, искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението му (прекратяване на трудовото правоотношение), извършено със заповед № 201/26.11.2018г. на Изпълнителния директор на МБАЛ „Шумен“ АД, на посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната му работа като „Касиер“ в МБАЛ „Шумен“ АД, с работно място звено „Администрация“, с адрес на дейност: гр. Н.п.и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4314,60 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което последният е останал без работа, поради това уволнение за периода от 28.11.2018 год. до 28.05.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.01.2019 год. до окончателното й изплащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати сторените съдебно деловодни разноски в размер на 680 лева.

Недоволен от така постановеното съдебно решение останал ищецът в първоинстанционното производство, който го обжалва. Изтъква, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, а обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение било дадено от Инспекция по труда разрешение за уволнение на ищеца на съвсем друго основание – по чл. 333, ал. 1, т.1 от КТ. Навежда твърдение, че актът, с който впоследствие е извършена поправка на основанието на издаденото предварително разрешение, е нищожен. Излага, че районният съд неправилно е приел, че в случая не е налице необходимост от извършване на подбор на персонала с длъжност „Касиер“, както в гр. Н.п., така и в гр. Ш.. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, в който излага, че въззивната жалба е неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259 от