Акт от 02.12.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 358 гр.Русе, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ДИАН

ВАСИЛЕВ

Членове: ИВАЙЛО

ЙОСИФОВ

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря Цветелина

Димитрова и с участието на прокурора Д.Н., като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 291 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния й представител, против решение № 408/26.04.2022 г., постановено по АНД № 1937/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001652/23.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения във връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон - на чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Поддържа се, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в този текст тримесечен срок. Твърди, че налагането на отделни административни наказания за всяко неплатено месечно трудово възнаграждение води до прекомерна финансова тежест за него, като работодател, и не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване на друго вместо него, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че работникът Петко Благоев Петков изпълнявал длъжността „шофьор автобус“ в кооперацията – касационен жалбоподател. Във връзка с подаден в дирекция „Инспекция по труда“ – Русе сигнал от работници за неизплатени им трудови възнаграждения контролните органи извършили проверка, резултатите от която били обективирани в протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г. В т.173 от този протокол се съдържат констатации, според които касаторът, в качеството на работодател, не е изплатил на посочения работник начисленото във ведомостта за заплати трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г. Във връзка с така направените в протокола констатации, с т.117 от разпоредителната част на същия протокол, спрямо работодателя била приложена принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ като му били дадени задължителни предписания да изплати начисленото трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г. на посочения работник и бил определен срок за изпълнение на предписанията – до 04.02.2021 г.

Задължителните предписания представляват принудителна административна мярка и следователно – индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на АПК и чието предварително изпълнение е допуснато по силата на самия закон – чл.405 от КТ. Именно поради обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото издаване. Протоколът, в който този административен акт се съдържа, бил връчен на законния представител на кооперацията – касационен жалбоподател, в лицето на нейния председател, на 19.01.2021 г. Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл. 84, ал. 1 от АПК, съответно чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК вр.чл. 144 от АПК. На 21.01.2021 г. касаторът депозирал молба, с която направил искане за продължаване до

28.02.2022 г. на срока за изпълнение на дадените му предписания. Това искане било уважено, като определеният срок за изпълнение на предписанията от № 1 до № 191 включително бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г. касаторът депозирал последваща молба, с която поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. Това искане не било уважено.

Във връзка с контрола по спазване изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., на 18.03.2021 г. била извършена последваща проверка по работни места, а в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. – и по документи, резултатите от която били обективирани в протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021 г. Видно от констатациите по т.117, дадените предписания не били изпълнени.

От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства – т.8 от списък на работещите в ППК „Надежда“ с.Ряхово, получили заплати за 2020 г., е видно, че за месец ноември 2020 г. на работника Петко Петков били изплатени 362,73 лева, което последният удостоверил с подписа си. На списъка липсва отбелязване на датата, на която възнаграждението е било заплатено, но според направените от процесуалния представител на кооперацията-работодател пояснения в съдебно заседание от 01.03.2022 г., приети и от районния съд, сумата била заплатена на работника през месец февруари 2022 г. Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание на въззивната инстанция от 27.01.2022 г.,Петков е заявил, че за месец ноември 2020 г. бил получил само аванс в размер на 500 лева като остатъкът от заплатата за този месец не му била изплатен и към датата на съдебното заседание, в което са депозирани показанията. Свидетелят е представил пред районния съд и фиш № 8 от ноември 2020 г., от който е видно, че начислената му чиста сума за получаване възлиза на 862,73 лева. Следователно, след приспадане на платения аванс от 500 лева, дължим остава остатъкът от 362,73 лева, т.е. сумата, чието заплащане е удостоверено в представения в съдебно заседание от 01.03.2022 г. списък.

Въз основа на тези доказателства районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция приела, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт – задължителни предписания, дадени на касатора, с чието неизпълнение се осъществява състава на административното нарушение по чл.415, ал. 1 от КТ.

Съдът развил и съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ. Решението е правилно.

В касационната жалба са формулирани твърдения, че въззивният съд не е изложил мотиви по всички възражения на наказаното лице за наличие на процесуални нарушения при започване и провеждане на административнонаказателното производство. Касаторът сочи, че изводите на съда по отношение на даденото задължително предписание по чл. 404 от КТ, влизането му в сила, удължаването на срока за изпълнението му, както и по отношение на правното значение на задължителното предписание за осъществяване и установяване на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, са неправилни. Конкретни доводи в какво се състои тази неправилност касаторът не сочи.

Настоящата инстанция намира, че в решението си районният съд е разгледал и обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел изводите си за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление, като е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и на чл.34, ал. 1 от ЗАНН, а административното нарушение е безспорно установено и доказано, както и правилно правно квалифицирано от административнонаказващия орган. По този начин районният съд фактически е обсъдил тези възражения като ги е отхвърлил, приемайки, че сочените от наказаното лице пороци на наказателното постановление не са налице.

Административният съд счита за неоснователно основното поддържано пред касационната инстанция възражение за неправилно приложение от страна на въззивната инстанция на чл.34, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а според т.2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт. Самият срок за изпълнение на принудителната административна мярка обаче не е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ (за разлика, например, от престъплението по чл. 293а от НК, за което ВКС приема, че не е продължено – вж. решение № 265/27.05.2009 г. по н.д. № 239 по описа за 2009 г. на ВКС, I н.о. и сходно на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, съставът на което също не включва срок, в който задължението за издръжка да не е било изпълнено и в константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че то е продължено – вж. решение № 300 от 29.V.1992 г. на ВС по н. д. № 240/92 г., I н. о., решение № 424/22.12.2014 г. по н.д. № 1345/2014 г. по описа на ВКС, I н.о. ). Срокът за изпълнение на принудителната административна мярка стои вън от състава на нарушението като бездействието на работодателя е въздигнато в нарушение едва след изтичането му. Следователно нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ е от категорията на продължените - бездействието на работодателя създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало се слага от деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така приложената принудителна административна мярка. При продължените нарушения, на основание чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр.второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително предписание. И това е така именно поради факта, че до прекратяване на траещото във времето нарушение нарушителят постоянно, във всеки един момент, осъществява неговия състав. В конкретния случай изплащането на дължимия остатък от трудовото възнаграждение на работника Петко Петков за месец ноември 2020 г. е станало едва в хода на въззивното производство по оспорване на наказателното постановление, т.е. въпросът за изтекла до съставяне на АУАН давност не се поставя.