Решение № 20223 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20223 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря М. АТ. Й. като разгледа докладваното от Н. П. Г. Гражданско дело № 20231110110327 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от К. И. Б., ЕГН **********, адрес гр. .........срещу К. М. К., ЕГН **********, адрес гр. София, , ..... , с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката в присъствието на синовете им – Х. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН **********, акт на домашно насилие на сутринта на 25.02.2023г. изразяващ се в обиди към молителката, удари по една от стените на къщата на молителката, отправяйки заплахи, че ще свали прозореца с брадва, че ще запали къщата.

Ответникът не оспорва молбата, като законоустановения срок и не изразява позиция. същия не дава писмен отговор в

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.Депозирана е срещу пасивно легитимиран да отговаря по молбата ответник (лице от което има две деца ) съгласно чл.3, т. 2 от ЗЗДН.Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

1

По делото са представени следните писмени доказателства: декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че е упражняван постоянен психически тормоз с опити за физически срещу молителката и двете им деца – Х. и М..

По делото е изготвен и представен социален доклад на АСП, според който бащата на двете деца никога не е упражнявал физическо насилие над тях. Към момента на изготвяне на доклада Х. и М. К.и споделят, че нямат желание да поддържат връзка със своя баща, тъй като същия консумира алкохол

С Определение № 11278 от 23.03.2023г., съдът е конституирал на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН – децата Х. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН **********, действащи чрез своята майка К. И. Б., ЕГН **********, в производството по делото в качеството на пострадали.

Докладна записка постъпила на 18.04.2023г., в която е отбелязано, че в служебният телефон в приемната на МВР е постъпило обаждане от ответника, като съшия е заявил че към настоящия момент се намира в Република Гърция.

В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.

Не са разпитвани свидетели – очевидци. Съдът е указал доказателствената тежест на молителката, но същата не ангажира достатъчно доказателства за установяване на твърдения акт на насилие. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годна да установи процесния акт на домашно насилие, посочен в молбата, тъй като в същата не се съдържа деклариране на възприети от декларатора факти, свързани с мястото и начина на извършване на твърдения акт на насилие. В представената по делото декларация не са посочени конкретни обстоятелства, очевидно тази декларация не може да служи като доказателствено средство за факти от предмета на делото и поради това обстоятелство с нея не може да се установят твърденията за извършено домашно насилие, посочени в молбата. В настоящото производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е извършил процесния акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва да установи фактите при условията на пълно и главно доказване. В настоящото производство същата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли за защита, като неоснователна и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

Относно разноските за делото

Молителката следва да бъде осъдена с оглед изхода на делото и да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН с вх. . № 55333/28.02.2023 г., депозирана от К. И. Б., ЕГН **********, срещу К. М. К., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 13.01.2023г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН К. И. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския районен съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3