Решение № 1682 от 13.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100509329 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. В. И. срещу решение № 6890/16.04.2024г. постановено по гр. д. № 1889/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав в частта, с което по иск предявен С. Л. Н. И А. И. Н. на основание чл.26 ал.2 предл.3 вр. чл. 18 ЗЗД вр. чл.579 ал.2 вр. чл.189 ГПК е прогласен за нищожен, поради липса на изискуема форма, договор за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ, сключен между М.Я.Д. и В. В. И., обективиран в нотариален акт № 79, том IV, рег. № 10971, дело № 630/2021г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 579 ал. 2 ГПК относно недъгавост на М.Д., обосноваваща полагане на отпечатък от палец вместо подпис, както и че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според въззивницата вещото лице не притежава необходимата специалност по офталмология, а заключението му почива на теоретични предположения и не се подкрепя от медицински документи за релевантния период. Сочи се, че заключението противоречи на останалия доказателствен материал по делото, включително на обстоятелството, че при други нотариални удостоверявания на подписи на М.Д. не е било необходимо приподписване от свидетели, както и че същата е съставила саморъчно завещание и е подписвала пълномощни с нотариална заверка на подписа. Навеждат се оплаквания, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 202 ГПК, като е дал приоритет на експертното заключение, без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства, вкл. свидетелските показания, в противоречие със задължителната практика на ВКС. Излага се, че при заявени във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на фактическите изводи въззивният съд разполага с правомощието служебно да назначи експертиза.Оспорват се и изводите на районния съд относно свидетелските показания.

Поддържа се, че съдът неправилно е омаловажил показанията на помощник-нотариуса, изповядал 1 сделката, от които се установява, че при изповядването не са констатирани притеснителни обстоятелства относно зрението и състоянието на М.Д.. Твърди се също, че съдът неправилно е приел наличие на родствена връзка между свидетел и въззивницата, каквато не съществува, и поради това необосновано е отказал да кредитира показанията относно зрителното състояние на Д..

Излагат се доводи за превратно тълкуване на показанията и на останалите свидетели, чиито изявления според въззивницата сочат, че М.Д. е разпознавала лица, боравела е с лекарства и телефон и не е била лишена от зрение.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск като неоснователен, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемите С. Л. Н. и А. И. Н. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който изразяват становище за нейната неоснователност и молят решението, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат, че първоинстанционният съд правилно е приел, въз основа на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че към датата на изповядване на процесния договор за замяна – 21.09.2021 г., М.Я.Д. е била в състояние на практическа слепота, поради което нотариусът е следвало да приложи специалната процедура по чл. 583 ал. 2 и ал. 3 ГПК, евентуално по чл. 189 ал. 2 ГПК, като изрично отбележи това в нотариалния акт. Липсата на подобно отбелязване обуславя неспазване на изискуемата от закона форма за действителност по чл. 18 ЗЗД, поради което правилно е прието, че договорът е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 предл. 3 ЗЗД.

Оспорват се доводите във въззивната жалба относно компетентността и на приетата съдебномедицинска експертиза, като се изтъква, че възраженията срещу специалността на вещото лице са несвоевременно направени и не е било поискано назначаване на повторна или допълнителна експертиза в първата инстанция. Поддържа се, че заключението е ясно и съответства на представените медицински документи, удостоверяващи хронични и прогресиращи очни заболявания, довели до необратимо и значително увреждане на зрението. Наведените във въззивната жалба оплаквания за процесуални нарушения и превратно тълкуване на доказателствата се определят като голословни, като се сочи, че съдът е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 и чл. 202 ГПК и правилно е преценил достоверността на свидетелските показания, включително с оглед евентуална заинтересованост.

С оглед изложеното се моли въззивният съд да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като присъди на въззиваемите направените разноски за въззивната инстанция.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от С. Л. Н. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху идеални части от апартамент № 23, ведно с избено помещение № 2, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, въз основа на саморъчно завещание.

С молба от 07.02.2025 г. жалбоподателката е оттеглила насрещната си въззивна жалба, поради което производството в тази част е прекратено на основание чл. 264 ал. 1 ГПК и определението е влязло в законна сила на 11.03.2025г., поради което и първоинстанционното решение в частта относно произнасянето по иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е влязло в сила.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от С. Л. Н. и А. И. Н. срещу определение № 22511/31.05.2024г. постановено по реда на чл.248 от ГПК и с което е оставено без уважение искането им за изменение на решение № решение № 6890/16.04.2024г. в частта за разноските и досежно присъдените на ответника В. В. В. такива. Твърдят, че присъдените на ответника разноски са прекомерни и е следвало да бъдат редуцирани предвид направеното своевременно възражение. Молят въззивният съд да отмени определението и постанови друго, с 2 което се намали присъденото на ответника адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В. В. И., в който изразява подробно становище за неоснователност на доводите са прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран:

- с главен иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД - за признаване за нищожен на договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ №79, том IV, рег. №10971, дело №630 от 2021г. от 21.09.2021г. , поради липсата на предписаната от закона форма - в противоречие с изискванията на чл. 18 ЗЗД, във вр. чл. 579 ал. 2 ГПК вр. чл.189 ал.2 от ГПК ;

-при условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - за признаване за нищожен на договор за замяна, обективиран обективиран в цитирания по – горе нотариален акт, поради липса на съгласие от страна на М.Я.Д.;

- при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗЗД за признаване за унищожаем на договора за замяна обективиран в цитирания по – горе нотариален акт, тъй като е сключен в резултат на измама,

-при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 33 от ЗЗД- ЗЗД за признаване за унищожаем на договора за замяна обективиран в цитирания по – горе нотариален акт като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни за М.Я.Д. условия;

- в условията на евентуалност иск, при уважаване на някой от гореизбороените искове, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника В. В. И., че С. Л. Н. е собственик на недвижимия имот, предмет на нотариален акт №79/21.09.2021г. въз основа на саморъчно завещание от 08.07.2020г., съставено от М.Я.Д.

-при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. 5 вр. чл. 17, ал.

1 ЗЗД за признаване за нищожен на договор за замяна обективиран в цитирания по – горе нотариален акт като е привиден – прикриващ договор за дарение;

-при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част от 1/2 на ищцата А. И. Н. от наследството на майка й - М.Я.Д., чрез намаляване на прикритото дарение, извършено в полза на ответницата В. В. И. по силата на нотариален акт за замяна обективиран в цитирания по – горе нотариален акт.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /в този смисъл решение № 3

198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д.

№ 583/2016 г. на ВКС, IV г. о./. В случая и при предяваване на главния иск спрямо евентуалните е спазена горната поредност /единствено поредността на евентуалния иск за нищожност на сделката като привидна е извън посочената поредност, доколкото е посочен като евентуален иск след евентуалните искове за унищожаване на процесната сделка/.

Основателността на предявения главен иск с правно основание чл.26 ал.2 предл. 3 от ЗЗД предполага ищцовата страна съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест чл.154 ал.1 от ГПК, да установи, че договора за прехвърляне на вещни права, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена, е сключен при неспазване на императивните правила за нотариално удостоверяване, а именно:наличие на недъг на прехвърлителя М.Д., който налага вместо саморъчен подпис да се положи отпечатък от десния й палец по реда на чл.579 ал.2 от ГПК вр. чл.189 от ГПК.

Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Последният следва да бъде сключен при спазване на всички правила на нотариалното производство. По изричната разпоредба на чл. 576 ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато е допуснато някое от изрично и изчерпателно посочените нарушения. Това от своя страна влече нищожност и на самата сделка в хипотеза трета на чл. 26 ал. 2 ЗЗД .

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.