Решение № 4605 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4605 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110208995 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. Т. срещу наказателно постановление/НП/ № 23-4332-008273/16.05.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, като се излагат съображения, че в АУАН неправилно е отразен собственикът на МПС. На следващо място се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП е изискана от ползвателя на МПС, а не от собственика. Поддържа се, че НП е издадено от некомпетентен орган. Счита се, че на мястото, където е посочено, че е извършено нарушението, ограничението на скоростта е различно от 50 км/ч. Поддържа се, че не е приложена снимка на МПС във времето на нарушението. Твърди се, че в НП не е посочено дали техническото средство е стационарно или мобилно, което също се преценява като съществено процесуално нарушение. На последно място се навежда довод, че 1 не са приложени доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. и се оспорва изправността на техническото средство.

Моли се за отмяна на НП.

Жалбата е била предмет на разглеждане по НАХД № 9488/23г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, по което дело с решение от 02.12.24г. НП е потвърдено.

Решението на СРС е отменено по КАНД № 944/25г. по описа на АССГ, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, в резултат на което е образувано НАХД № 8995/25г. по описа на СРС, НО, 107 с-в.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Г., който моли НП да бъде отменено по съображенията в жалбата и моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от процесуален представител.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2023 г. в 12.39 часа жалбоподателят А. Т. управлявал л.а. “***” с ДК № *** в гр. София по бул. “Тодор Александров” с посока на движение от бул. „Вардар” към бул. „Константин Величков”. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил до номер 179 се движел със скорост 101 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта на лекия автомобил била установена от служителите на О”ПП”-СДВР с техническо средство ARH S1 със сериен номер 11743FO, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.

МПС е собственост на „*** и ползвател „*** видно от удостоверение за регистрация част II, № ***

Мобилната система за контрол на скоростта ARH S1 е одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, вписана в регистъра на одобрените средства за измерване под № 5126 и срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027г. Към датата на процесното нарушение – 20.02.2023 г., мобилната система ARH S1 със сериен номер 11743FO е преминала последваща проверка видно от протокол за проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.22г., като е технически изправна.

2

Видно от протокол за използване на АТСС с номер 11743FO на 20.02.2023г. техническото средство е разположено за времето от 12.25ч. до 14.30 ч. на бул. “Тодор Александров” до номер 179 с посока на движение на контролираните автомобили от бул. „Вардар” към бул. „Константин Величков при общо ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място.

Видно от копие от проект за организация на движението на бул. „Тодор Александров“ при административен номер 179, изискан и приобщен като доказателство по настоящото дело, в процесния участък не е монтиран пътен знак В26, указващ ограничение на скоростта на движение, различно от общото ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място.

На 07.04.2023г. А. Т. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която удостоверил, че на 20.02.2023г. около 12.39 часа той е управлявал МПС с рег.

№ ***.

На същата дата – 07.04.2023г., св. Д. Ч. съставила на А. Т. АУАН № 129440/07.04.23г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който бил предявен на и подписан от жалбоподателя, който вписал, че няма възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д. Ч. и приобщените по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН № 129440/07.04.23г., удостоверение за регистрация част II, № *** справка за собственост от ОПП-СДВР, копие от проект за организация на движението на бул. „Тодор Александров“ при административен номер 179, декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.22г., протокол за използване на АТСС, ежедневна форма за отчет, справка-картон на водача, заповед № 8121к-13318/28.10.19г., заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи, веществените доказателствени средства — 2 бр. снимки.

3

Гореизборените гласни, писмени доказателства и веществени доказателствени средства са непротИ.речиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по делото и приобщените веществени доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост 101 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място на процесната дата и място. Скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е измерена с одобрен тип средство за измерване, успешно преминало последваща проверка, поради което от обективна страна съставът на нарушението е осъществен.

Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за населено място, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците му, а именно че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.

Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно определен – налагане на глоба в размер на 700 лева, както и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи .

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

В АУАН правилно и в съответствие с фактическата обстановка „*** е посочено като ползвател/това обстоятелство е отразено в скоби след 4 наименованието на дружеството/. Независимо от последното твърдението за разминаване в отразяването в АУАН и НП на собственика на процесното МПС не се отразява на процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.

Всички факти, обуславящи съставомерност на нарушението, са посочени в АУАН и НП пълно и непротИ.речИ., като правото на защита на нарушителя не е засегнато.

Възражението в жалбата, че декларацията по чл. 188, ал. 2 ЗДвП опорочава производството и нарушава правото на защита на жалбоподателя, е неоснователно. Декларацията е подадена от А. Т. и в същата жалбоподателят е удостоверил, че именно той е управлявал МПС в процесното време и на процесното място. С оглед на това и законосъобразно именно на него, а не на законния представител на собственика на МПС е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Субектът на административнонаказателна отговорност е правилно определен.

На следващо място видно от събраните доказателства на бул. „Тодор Александров“ до номер 179 е важало именно общото ограничение от 50 км/ч за населено място, тъй като в участъка не е бил поставен пътен знак В26, указващ ограничение на скоростта на движение, различно от общото.

Към административнонаказателната преписка са приложени както снимка на МПС, заснето в часа, отразен в АУАН и НП, както и снимка, отразяваща позиционирането на АТСС.

Несъмнено от приобщените доказателства се установява, че АТСС е мобилна камера, като АТСС е одобрен тип средство за измерване, технически изправно към датата на нарушението видно от протокола за последваща проверка, за използване на което е съставен и съответният протокол. АТСС е надлежно индивидуализирано в АУАН и НП, като е посочен серийният му номер.

Водим от горното съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид факта, че е депозирано писмено становище от процесуален представител и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева. С оглед на това съдът осъди А. Й. Т. да заплати в 5 полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на дело и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-4332-

008273/16.05.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на А. Й. Т. са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Й. Т. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6