Решение № 46 от 02.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Кърджали, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200067 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № ************ от 09.07.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ш. Ф. Ш. от ********* с ЕГН ********** за извършено нарушение на 23.06.2024г. на път първи клас № 5 км.333 в посока към с.Черноочене, на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Ш.

Ш., който твърди, че издаденото наказателно постановление не му е връчено, а е бил уведомен за него едва на 05.01.2026г. Това необосновано забавено връчване представлявало нарушение на чл.58 от ЗАНН и на принципа за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6 от ЕКПЧ, което накърнява правото му на защита, тъй като го лишава от възможността своевременно да го обжалва, да събира доказателства и да организира защитата си. Настоява още, че предвид значителния период между посочената дата на издаване и фактическото узнаване на съществуването на акта, то следвало да се приеме че не е издаден в срока по чл.34 от ЗАНН. Твърди, че наказателното постановление не съдържа конкретно и индивидуализирано описание на 1 твърдяното нарушение, с което е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и в преписката липсват обективни доказателства, които да установяват по несъмнен начин извършването на твърдяното нарушение. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно с присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. В ход по същество последният пледира за отмяна на наказателното постановление, тъй като е незаконосъобразно и издадено в нарушение на правилата залегнали в Закона за движението по пътищата и в Закона за административните нарушения и наказания. Безспорно било доказано, че актът за установяване на административно нарушение не му е връчен, а наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, с което му е нарушено правото на защита и не е приложен правилно закона.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява, но от него е постъпило становище, с което оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение и да потвърди наказателното постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която излага съображения за неоснователност на жалбата, твърди, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на процесуалните правила, и моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 23.06.2024г. свидетелите А. А. и Н. П. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. Този ден следобед двамата служители осъществявали контрол по безопасност на движението на главен път I-5 километър 333, където се намирали с патрулен автомобил като били спрели извън пътното платно в посока от гр.Кърджали към гр.Хасково. Там пътната маркировка била непрекъсната линия М1, която указвала забранено изпреварването. Около 14,20ч. двамата свидетели А. А. и Н. П. забелязали да 2 се движи по главния път в посока от гр.Кърджали към гр.Хасково лек автомобил „****“ рег.№ ******, който изпреварил колона от автомобили движещи се в неговата посока, при което нарушил пътната маркировка указваща забрана на изпреварването. Трафикът в този участък бил засилен, а и това бил главен път с много инциденти със смъртни случаи точно в резултат на такова неправилно изпреварване, поради което свидетели А. А. и Н. П. спрели водача на автомобила, който установили, че е жалбоподателят.

Обяснили му какво нарушение е извършил, при което на место свидетелят А.

А. съставил срещу водача Ш. Ш. акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата, който бил връчен и подписан без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление на датата 09.07.2024г.

Тази фактическа обстановка се установи въз основа на свидетелските показания на А. А. и Н. П., и двамата очевидци на нарушението, от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия GA № ******* от 23.06.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и другите документи по делото, които са еднопосочни и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани от настоящата инстанция. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи установеното.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законовия 14- дневен срок предвиден в чл.59 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, 3 упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят Ш. Ш. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач на МПС, тъй като предприел изпреварване преминавайки през пътна маркировка М1 представляваща единична непрекъсна линия, която съгласно чл.63 ал.2 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, забранява застъпването й и пресичането й. При правилно установена фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият орган е приложил относимата административно наказателна норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП поради създадена опасност за останалите участници в движението при наличието на много настъпили произшествия в този участък със смъртен резултат. Правилно административно наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства, който е бил в сила към датата на деянието съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като е поблагоприятен за дееца. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като при извършената служебна проверка на наказателното постановление не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

4

Настоящата инстанция не споделя съображенията на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, поради следното: безспорно от самото наказателно постановление се установява не само връчването му, а и датата на която е станало това, а именно на 05.01.2026г. Вярно е, че това е сторено почти година и половина след издаването му, но това не опорочава производството, а и не са изтекли съответните срокове, за да се прекрати производството поради изтекла обикновена или абсолютна давност; наказателното постановление съдържа конкретно и индивидуализирано описание на констатираното нарушение, представляващ изискуем реквизит съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което не е налице процесуално нарушение или нарушение на правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран; по делото са събрани категорични доказателствагласни представляващи свидетелските показания на очевидците полицейски служители, както и писмени обективирани в акт за установяване на административно нарушение серия GA № ******* от 23.06.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, които по несъмнен и безспорен начин доказват извършеното нарушение; не се споделя и довода на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение не му е връчен, тъй като видно от приложения по делото такъв, който е и в оригинал, че същият е предявен и подписан от водача и то без възражения.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 130лв., което при превалутирането съгласно чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България възлиза на сумата от 66,47 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, 5 именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 09.07.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ш. Ф. Ш. от ********* с ЕГН ********** за извършено нарушение на 23.06.2024г. на път първи клас № 5 км.333 в посока към с.Черноочене, на чл.6 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Ш. Ф. Ш. с адрес ******************* и ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.