Решение № 163 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330205972 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на К. Е. К., против наказателно постановление № 24-3389-000539 от 09.10.2024г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив 06 РУ Пловдив, с което на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка – на 19.05.2024г. около 02.50 часа в гр.

Пловдив, на бул. 6-ти септември до № 237, посока „Запад“, жалбоподателят като водач управлява лек автомобил марка „Ваз 2107“ с рег.№ ****** лична собственост, като извършва следното нарушение: Движейки се по бул. 6-ти септември до № 237 посока „Запад“ при подаден звуков и светлинен сигнал не спира и рязко ускорява скоростта, като на кръстовището с бул. Северен прави рязък обратен завой умишлено изключва светлините на автомобила и продължава движението си и преди бул. 6- ти септември № 252 прави рязък десен завой влиза в път без изход и спира, като не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Нарушил е чл.103 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят А. И. и свид. Д. Ш. с детайли посочват приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията им се установява времето, мястото и начинът на извършване на административните нарушения. Поддържат всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочват момента на нарушението. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Установява се, с категоричност извършеното нарушение „Автомобилът беше много шумен. Мина покрай нас и даде много газ, при което с колегата се качихме в автомобила, пускайки звуков и светлинен сигнал, и тръгнахме след автомобила. Водачът не намали скоростта при ясно подадения сигнал, а увеличи скоростта си на движение. Той абсолютно ни забеляза, бяхме само ние на булеварда, 2 нямаше други. Автомобилът не намали, а ускори движението си, направи рязък обратен завой, като ние продължихме след него.Автомобилът изключи светлините си и продължи“ (свид. И. стр.26 и 27 от съд. производство). Установява се, че жалбоподателят е извършил нарушението „Автомобила се движеше много шумно и премина много бързо…. На моста на Адата, водача направи обратен завой, няма как да не ни е видял, нямаше друга кола, а нашите служебни коли са с много сериозна звукова и светлинна сигнализация….трудно го следвахме…Убеден съм, че бил наясно, че го преследваме, защото той се скри като легна в автомобила……За да го стигнем управлявахме със скорост доста над разрешената за града“ (свид. Ш., стр. 56 от съд.производство) Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител и свидетел. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената 3 проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Показанията на свид. Е.- майка на жалбоподателя са нелогични, непоследователни, изцяло опровергани от другите събрани по делото доказателства, и заинтересовани от изхода на делото, предвид близката родствена връзка с жалбоподателя – негова майка, поради което съдът не ги приема с доверие. Всъщност, показанията й по никакъв начин не установяват фактическа обстановка по делото, която да е в предмета на доказване по установяване нарушението. Сведетелят не е била нито очевидец на наруешението, нито е възприела пряко и непосредствено събития от външната обективна действителност.

От приложената заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

4

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушения.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията на актосъставителя и свидетеля с категоричност се установява, че жалбоподателят с действията си по неспиране, увеличаване на скоростта, бягане от полицейския автомобил, извършване на обратен завой, скриване от полицейските служители е извършил вмененото му нарушение. Не е изпълнил указанията на полицейски служител да спре плавно, а е направил точно обратното ускорил е и е осуетил полицейска проверка. Това е наложило последването му с полицейски автомобил с включени звуков и светлинен сигнал. Въпреки това, същият е ускорил и не е спрял за проверка.

Разпоредбата на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с 5 глоба от 50.00 лева до 200.00 лева водач и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Наложеното наказание е в минималния размер, което изцяло съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е правилно, законосъобразно и целесъобразно определено.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски се дължат на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат доколкото няма доказателства за сторени такива и няма искане за присъждането им.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-3389-000539 от 09.10.2024г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив 06 РУ Пловдив, с което на К. Е. К., ЕГН: **********, адрес: гр.П, ул. ****, № *, ет.*, ап.*, на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6