Присъда № 22 от 26.05.2023, Районен съд - Перник

МОТИВИ КЪМ Присъда № 22/26.06.2023 година по НОХД № 1922 година по описа на Пернишки Районен съд за 2022 година.

С обвинителен акт Районна прокуратура- гр. Перник е повдигнала обвинение срещу П.И.Т. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че:

За периода от месец ноември 2020г. до месец ноември 2022г., включително в гр.Перник, след като е бил осъден (с Протоколно определение от 25.02.2019г. по гр.д. № 08874/2018г. на Районен съд гр.Перник, влязло в сила на 05.03.2019г.), да издържа свой низходящ - сина си И.П.И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -24 /двадесет и четири / месечни вноски, всяка по 150.00 /сто и петдесет лева. престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия като счита, че в хода на съдебното следсвтие са били установени фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и предлага да бъде признат за виновен по него. При определяне на вида и размера на наказанието,което подсъдимият следва да понесе за извършеното от него престъпление представителят на държавното обвинение предлага да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство частичното изпълнение на задължението за издръжка на детето му преди инкриминирания период, а отегчаващи - не са установени. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“ със задължителните пробационни мерки по чл. 42 а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

Защитника Подсъдимият П.И.Т. в хода на съдебните прения пледира на подсъдимия да му бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.

Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият П.И.Т. е роден на *******г. Българин е. Има българско гражданство. Живее в с. П., общ. Г.О., обл. В.Т., ул.***. Има средно образование. В момента е безработен. С ЕГН: **********. Неженен. Неосъждан е /реабилитиран/.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

П.И.Т. и С.Т.В. живеели на съпружески начала. По време на съвместното им съжителство на 27.09.2005г. се родил синът им И.П.И.. След като двамата през 2018г. се разделили синът им останал да живее при своята майка в гр.Перник. Същата година по искане на В. било образувано гражданско дело № 8874/2018г. по описа на Районен съд гр.Перник, с правно основание на исковете по чл. 143, ал.2 вр. чл. 149, ал.2 СК, касаещи определения на размер на издръжката, която следва да бъде заплащана за задоволяване на нуждите и потребностите на малолетния тогава И.И.. С протоколно определение от 25.02.2019г., на V-ти гр.състав на Районен съд Перник, била одобрена постигнатата между В. и Т. спогодба, според която, подсъдимият П.Т. следвало да заплаща на сина си И.П.И. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, платима до 15то число, чрез неговата майка и законен представител С.В.. Съдебното решение влязло 1 в сила на на 05.03.2019г.. От влизане в сила на решението, Т. започнал ежемесечно да плаща дължимата издръжка, макар че често превеждал сумите със забавяне или не в пълен размер, докато през месец октомври 2020г. превел сума в размер на 150 лева за дължима издръжка за месец октомври, след което престанал да заплаща определения размер за издръжка на сина си.

Въпреки че бил осъден да заплаща издръжка на детето си, в периода от месец от месец ноември 2020г. до месец ноември 2022г. включително Т. не заплатил 24 (двадесет и четири) месечни вноски - издръжка за синът си И.П.И., всяка с размер от 150 лева и общ размер от 3600.00 /три хиляди и шестстотин лева/.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на С.В.,както и писмените доказателства, приложени по ДП № 1323/2023г. обясненията на обвиняемия /л. 7/, показанията на свидетелите: С.В. /л.20/, И.П.И. /л.21/ и писмените доказателства: Протокол от 25.02.2019г. по гр. дело 8874/2018г. по описа на Районен съд — гр. Перник /л.29-30/, извлечение по сметка на С.В. /31-44/, справка за съдимост /л.9-13/ и бюлетини за съдимост /л. 14 -19/. Същите съдът прие и приложи като доказателства по делото.

От правна страна съдът намира за установено следното:

С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като:

В периода от месец ноември 2020г. до месец ноември 2022г., включително в гр.Перник, след като е бил осъден (с Протоколно определение от 25.02.2019г. по гр.д. № 08874/2018г. на Районен съд гр.Перник, влязло в сила на 05.03.2019г./, да издържа свой низходящ - сина си И.П.И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -24 / двадесет и четири / месечни вноски, всяка по 150.00 / сто и петдесет лева. От обективна страна кометираното престъпление систематически се намира в Глава IV, Раздел I от особената част на НК, от където се извежда и непосредствения обект на престъплението, а именно обществените отношения свързани с отрицателното посягане на семейството и сързаните с него права и задължения. От обективна страна съставът на чл. 183, ал. 1 от НК е христоматиен пример за продължено престъпление, като една от възможните форми на усложнена престъпна дейност, като се извършва чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние. Обективната страна на престъплението предполага наличие на две кумулативни предпоставки що се касае до съставомерснотта му, а именно на първо място деецът да е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, да изплаща определена по размер издръжка на някои от изчерпателно посочените в разпоредбата лица. На второ място, деецът следва да не е изпълнил това свое задължение в продължение минимум на две месечни вноски. В настоящия случай подсъдимият е бил осъден с влязъл в законна сила съдебен акт /протоколно определение от 25.02.2019г., на V-ти гр.състав на Районен съд Перник/ да плаща издръжка на своя низходящ- сина си И.П.И., и за периода от месец ноември 2020г. до месец ноември 2022г., включително в гр.Перник не е изпълнявал това свое задължение.

Подсъдимият не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни 2 вноски, а именно 24 / двадесет и четири / месечни вноски, всяка по 150.00 / сто и петдесет лева, с което е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. От субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е състав, който може да бъде осъществен само при съзнавана форма на вина. Според теорията чрез използването на термина „съзнателно“ в диспозицията на правната норма законодателят подчертава формата и вида на вина необходими за обосноваване на съставомерност на деянието от субективна страна. В случая деянието е извършено при форма и вид на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е, че не изпълнява вмененото му с влязлото в сила протоколно определение от 25.02.2019г., на V-ти гр.състав на Районен съд Перник по гр. дело № 8874/2018г. по описа на Районен съд гр. Перник да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, негов син, предвиждал е и общественоопасните последици от деянието и е искал тяхното настъпване.

Като причини за извършване на деянието от страна на П.И.Т. съдът прие липсата на трудово правоотношение и месечен доход.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания към момента, както и частичното изпълнение на задължението за издръжка на детето му преди инкриминирания период.

Отегчаващи отговорността обстоятелства - продължителния период от време, през който подсъдимият не е изпълнявал задължението си за издръжка.

По вида и размера на наказанието:

Съдът като призна подсъдимия П.И.Т. за виновен за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК при индивидуализиране вида и размера на наказанието извърши цялостна преценка на събраните писмени и гласни доказателства,като прецени, че най- подходящо по вид и размер наказание, което подсъдимият следва да понесе е наказанието „Пробация“. С оглед на обществената опасност на извършеното престъпление и личността на дееца, съдът определи на подсъдимия наказание Пробация със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на двете пробационни мерки от по 1 /една/ година и 6 / шест/ месеца и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, което да бъде редуцирано с 1/3 предвид обстоятелството, че съдебното производство е протекло в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, а именно да бъде определено окончателно наказание Пробация със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на двете пробационни мерки от по 1 /една/ година и 200 /двеста/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година .

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание от една страна съответства в пълен обем на извършеното престъпление, а от друга на личността на подсъдимия ,както и чрез налагането му биха се постигнати, заложените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.

3

Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4