Решение № 78 от 16.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Разлог, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200554 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В.Б..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у.„Д.“№25, о..Г.Д., представлявано от К.Т.В., против НП №012300257/28.07.2023 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ от 1`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че констатациите за престирания труд от страна на лицето са направени само въз основа на попълнена в хода на проверката декларация, в която лицето Н.К.Д. удостоверява извършване на трудова дейност.

Жалбоподателят твърди, че дружеството което управлява и представлява не изпълнява, както е посочено в мотивите на НП, обекта на проверката, не познава инвеститорите и не е в договорни или в каквито и да било отношения с тях. Твърди, че тези разяснения са били дадени и пред проверяващите органи на ДИТ, но същите не са били зачетени.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, се представлява от адв. З. от АК-Б., която поддържа жалбата, иска отмяната на процесното НП и представя подробни писмени бележки, претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, в последното СЗ се представлява от юрк. С.С., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2023 г., свидетелите Б.Г.И. и А.А.М., двамата служители на Д„ИТ“-Б., извършили проверка по работни места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в строителен обект: магазин и пристройка към него в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б., като се твърди в обжалваното НП, че същия обект е бил изпълняван от „В.Б..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у.„Д.“№25, о.Г.Д., представлявано от К.Т.В. В цитирания строителен обект е заварено лицето Н.К.Д., ЕГН*, като се твърди, че същия е бил „строителен работник“ в обекта на контрол. Описаното нарушение е било видно от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която Н.К.Д.

1 удостоверил извършване на трудова дейност на длъжността „строителен работник“ с уговорено трудово възнаграждение 780.00 лева.

При проверката по документи относно правоотношението между дружеството и Н.Д. не е представен сключен трудов договор. Проверяващите са констатирали, че на 23.03.2023 г. лицето Н.К.Д. е полагал труд на работна площадка, осигурена от „В.Б..“ООД, в определеното от търговеца работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

Жалбоподателят е възразил с връчването на НП, като в този смисъл е депозирал и писмено възражение до Директора на Д„ИТ“-Б.

Междувременно, на 10.05.2023 г., с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, подписано от Б.Г.И. - инспектор в О„БТКД“ при Д„ИТ“, с адр. г.Б., обявил съществуването на трудово правоотношение между „В.Б..“ООД, ЕИК* и лицето Н.К.Д.

В хода на документалната проверка от страна на възз. дружество не бил представен трудов договор за Н.Д.. На 15.05.2023 г. срещу възз. дружество бил съставен и АУАН от Б.Г.И. актосъставител, и А.А.М. - свидетел, в който било посочено, че дружеството „В.Б..“ООД е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 23.03.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с Н.К.Д., за предоставената от него работна сила в експлоатирания от търговеца строителен обект – Магазин и пристройка към него, находящ се в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б.

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ООД, бил му предявен и връчен, който го подписал с възражения.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „В.Б..“ООД, ЕИК*, адм. наказание „Имуществена санкция“ от 1`500,00 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Б.И. - инспектор в Д„ИТ“-Б.

/актосъставител/ и А.М. - свидетел, участвали в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съд. следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в съд. заседание, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА„ГИТ“ към министъра на ТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по 2 горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА„ГИТ“ или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА„ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 15.08.2022 г. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на Д„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Б.Г.И., който към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д„ИТ“-Б., следователно е бил компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството лице и свидетеля А.А.М., присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата които потвърждават извършеното адм. нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В нормата на чл.62, ал.1 от КТ е отразено правилото, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл.1, ал.1 и ал.2 от КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, определя момента когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 или ал.3 от КТ, с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал.1 от КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на 3 трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо лицето Н.К.Д. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /23.03.2023 г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.

По смисъла на КТ - пар.1, т.1, „Работодател“ е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

По делото няма спор, че лицето Н.К.Д. е бил в строителен обект: магазин и пристройка към него, находящ се в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б., на процесната дата.

Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число. Този факт обаче, сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между Д. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във вр. с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - труд от работника за продължителен период.