Решение № 814 от 21.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Благоевград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103135 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б*, с. Ц*, ул. „И* чрез адвокат Г. М. против Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр. Б** представлявана от кмета М*.

Твърди се в исковата молба, че от 1985 г. бащата на ищеца Ц** Х., както и лично той, владее и стопанисва поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в Област Б** с. Ц*, поради което и предвид продължителното и необезпокоявано владение на този имот в течение на 39 години, упражнявано от семейството на К. Х., той предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт, като установил, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 13994/26.09.2024 г. Независимо от издадения АЧОС се сочи, че процесния имот през посочения период се е осъществявало първо от бащата на ищеца, а след това - лично от него, поради което същият е придобил правото на собственост на спорния имот по давност, чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години. Твърди се, че през 1985 г. бащата на ищеца построил къща в съседен имот на спорния, като между двата имота и до настоящия период няма ограда и се ползват като един голям имот. Сочи се, че след смъртта на Ц**Х. през 2019 г., ищецът продължил владението на своя праводател съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС. Сочи се, че в посочения период бащата на ищеца е упражнявал фактическа власт върху имота необезпокояван като впоследствие ищецът е започнал да упражнява фактическата власт лично, а намерението им е било именно своене на вещта, изразяващо се в извършването на различни действия; обработване на земята, засаждане и отглеждане на трайна насаждения - овощни дръвчета (круша, слива), засаждане на зеленчуци, строеж на външна тоалетна и др. Назад във времето се сочи, че процесния поземлен имот се е използвал главно като зеленчукова градина, като имотът е ограден с бетонни колове и мрежа от ищеца и неговия баща, по който начин същите са демонстрирали явно упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Твърди се, че до 1 настоящия момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, като никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца. Оспорва се издадения АЧОС. Излага се, че в Акт № 13994/26.09.2024 г. за частна общинска собственост е посочен предходен акт - Акт за държавна собственост № 30/05.01.1986 г., въз основа на който е издаден процесния. Сочи се, че в графата „одобрявам“ е напечатено името „Г. К*“, но няма поставен подпис и печат на лицето на мястото, предвидено - за подпис на председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет. Излага се, че с поставяне на подпис в графа „одобрявам“ на АДС се удостоверява, че волеизявлението е на органът, компетентен да одобри съставения акт, а от доказателствена гледна точка се удостоверява, че компетентният орган е извършил необходимите правни действия и е установил, че съответният имот е държавна собственост съгласно чл. 77 НДИ, като въз основа на посочените изводи е направил съответното волеизявление за одобряване на акта.

Сочи се, че липсата на подпис и печат на одобряващия орган представляват липса на задължителен реквизит от съдържанието и формата на АДС съгласно чл. 79, ал. 1 НДИ, което обуславя нищожност на акта. На следващо място се сочи, че в спорния акт не е посочено на какво основание държавата актува имота като държавен, а само разпоредбата на чл. 77 от НДИ, както в АДС не е посочено коя хипотеза от посочената разпоредба е относима към конкретния случай. Твърди се, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл.

77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС, а именно давностно владение от семейството му, както и лично от него през последните 39 години от 1985 г. до настоящия момент.

С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в О** с. Ц* с площ от 683 кв.м. (шестстотин осемдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни нужди“, с номер по предходен план: 65, квартал: 6, парцел: II, при граници (съседи): ***, ***, ***, *** по силата на чл. 92 от ЗС, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Излага се, че със Заповед № 325/06.04.1982 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Ц*, в който имот с пл. № 65, кв. 6 е отреден за УПИ I, II, III, VI, VII - процесният имот е отреден като УПИ II - пл. № 65, кв. 6, с предназначение дворно място - за жилищно строителство. Посочва се, че от разписния лист към плана от 1982 г., за имот с пл. № 65 са записани данни за бивши собственици. Сочи се, че по искане на Ц**Х. със Заповед № 2252/24.10.2008 г. е одобрено допълване на кадастралния план за УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 и е отразена построена жилищна сграда. Посочва се, че друг КЗРП за с. Ц* не е процедиран.

Твърди се, че за процесния имот с идентификатор *** има съставен Акт за държавна собственост №30 от 05.01.1986 г. на Общински народен съвет - гр. Благоевград, който е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни ИМОТИ /чл. 77, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти: „На актуване подлежат всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, пасища, градини, лозя и др. “/. Излага се, че процесният имот представлява незастроен жилищен парцел № II, кв. 6, с площ от 600 кв.м., при съседи: парцели I и III по регулационния план на с. Ц* като целият 2 имот е представлявал държавна собственост, предоставен за оперативно управление на Общински народен съвет - гр. Благоевград, като в акта, в графа „бивш собственик“ е посочен АПК „Д. Б*“, което означава, че имотът е бил част от АПК. Сочи се, че за съседния УПИ VII-пл. № 65, кв. 6 в справката е отразено, че имотът е държавен, застроен 1983г. от Ц* Х., въз основа на Заповед № 100/19.10.1982 г. на ОбНС, като за този имот също е съставен АДС № 27/05.01.1986 г., в който е отразено, че е отстъпено право на строеж за жилище на Ц**Х. със Заповед № 100/19.10.1982 г. на ОбНС. Сочи се ,че за този имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 3802/01.09.2014 г. Твърди се, че за останалите държавни парцели, образувани от имот пл. № 65, кв. 6 също са съставени актове за държавна собственост, като тези парцели също са застроени въз основа на отстъпено право на строеж за жилища. Сочи се, че от всички държавни парцели, образувани от имот с пл. № 65, кв. 6 на с. Ц**, единствено процесният парцел № II е останал незастроен. Навежда се, че от приложената по делото скица на поземлен имот с идентификатор ***, същият е с номер по предходен план 65, кв. 6, парцел II, като съседният имот с идентификатор *** е с номер по предходен план 65, кв. 6, парцел VII и в него има отразени две сгради с идентификатори *** и ***. Излага се, че със Заповед № 100/19.10.1982 г. на Председателя на Общински народен съвет - Благоевград, на основание чл. 15 от Закона за собствеността, чл. 130 от ЗТСУ и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти, е наредено да се отстъпи право на строеж върху държавна земя на Ц* Х. в парцел VII, кв. 6 по плана на с. Ц** за строеж на жилище. Правото на строеж е отстъпено безвъзмездно на основание МП № 1, като лицето е заплатило само определените такси и режийни разноски.

С оглед на горното се твърди, че процесният имот, представляващ парцел II, пл. № 65, кв. 6 по плана към 1982 г. на с. Ц* както и съседните му имоти, образувани от имот с пл.

№ 65, кв. 6 на с. Ц* с изключение на УПИ I, са били държавна собственост, като поради предназначението на имотите за жилищно застрояване, според предвижданията на КЗРП от 1982 г. на с. Ц* с който е извършена първичната регулация, имотите са придобили статут на дворно място и въз основа на горепосочените доказателства се установява, че същите са били държавна собственост. Навежда се, че се касае за имот, който е бил част от АПК и който по силата на посоченото разпореждане, изм. с ПМС №1/1981 г. е предаден на ОбНС, което обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост. Навежда се, че след 01.06.1996 г., с влизане в сила на Закона за държавната собственост, на основание чл. 2, ал. 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост, като с § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост /обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г./ тя е трансформирана в частна общинска собственост. Излага се, че с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КНРБ от 1947 г. имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот. Били са държавни земи, които са предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на частни физически или юридически лица. Съобразно чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр.

92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991 г./, държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик и с приемането на §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ тази държавна собственост, досежно обхванатите от разпоредбата на този параграф имоти, е преминала в патримониума на общините. Твърди се, че на посоченото основание, собствеността върху процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Ц*, както и върху съседните имоти, образувани от пл. № 65, кв. 6, в частност имот с идентификатор *** по КККР на с. Ц* общ. Благоевград, е преминала в патримониума на Община Благоевград и същата се легитимира като негов собственик на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР към 3

ЗИД на ЗОС, като придобиването на собствеността от Община Благоевград е по силата на закона. Алтернативно, се сочи, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че за процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. Ц*, който е част от имот пл. № 65, кв. 6 по предходния кадастрален план на с. Ц*, не се установява, а и не се излагат твърдения от страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Излага се, че в посочения случай, имотът като незастроен е подлежал на възстановяване в хипотезата на чл.10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като имотът не е възстановен, тъй като не е заявен от бившите собственици. Оспорват се наведените е исковата молба обстоятелства, че ищецът е придобил процесния имот, въз основа на давностно владение. Излага се, че през 1982 г. бащата на ищеца Ц*Х. е получил фактическа власт върху съседния на процесния парцел VII-65, в кв. 6 по плана на с. Ц* след постигнато съгласие със собственика - държавата, чрез ОбНС, въз основа на отстъпено в негова полза право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя – суперфиция, като въз основа на отстъпеното право на строеж на 19.01.1983 г. е одобрен архитектурен проект за жилищна сграда в парцел VII-65, в кв. 6 на с. Ц* и е издадено Разрешение за строеж № 97/25.04.1983 г. Твърди се, че в резултат на отстъпеното право на строеж и одобрени строителни книжа, наследодателят на ищеца Ц* Х. е построил жилищната сграда в съседния на процесния имот. Излага се, че изградената постройка става собственост на получилия правото на строеж, който същевременно придобива и правото да я държи върху чужд недвижим имот, но не и правото да придобие собствеността на земята. Излага се, че не са представени доказателства от праводателя на ищеца да са предприети действия за придобиване по този ред право на собственост върху имота, поради което според ответника следва да се приеме, че към 19.09.1996 г. и след това той е имал качеството държател на същия. Твърди се, че липса на субективния елемент на владението се установява и от Акт за узаконяване № 470/20.11.2014 г., с който е узаконен построения от Ц* Х. гараж в посочения имот, както и липса на субективния елемент на владението се установява и от подадената от наследодателя на ищеца Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК141623/02.05.2017 г. на Община Благоевград, от която се установява, че бащата на ищеца Ц* Х. е декларирал като собственост само сграда и гараж, находящи се в с. Ц* придобита чрез строеж, въз основа на Строително разрешение № 97/25.04.1983 г. Твърди се, че бащата на ищеца е имал ясна субективна представа, че е собственик на жилищната сграда/къща и гараж и държател на държавния/общински имот, върху който същите са построени, в резултат на отстъпено право на строеж. Едва след смъртта на Цветан Х. се сочи, че е възможно ищецът, като негов наследник да продължи и присъедини владението на своя праводател. В случая обаче се посочва, че след смъртта на своя наследодател ищецът е установил фактическа власт и продължил владението единствено върху сградата, реализирана вследствие на отстъпеното право на строеж, поради което според ответника същият не може да придобие по давност собствеността на земята, върху която е учредено право на строеж. По отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба, се посочва, че за този период до 1996 г. е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти - държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за Общинската собственост /Обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г./ тя е трансформирана в частна общинска собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с § 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр. 105/2006 г. /, продължен до 31.12.2022 г. и К. Ц. Х. не е придобил по давност описания в исковата молба имот, поради което се иска от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените по делото разноски.