Решение № 6045 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6045 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100108932 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба и уточнителна молба вх.рег.№ 27367/ 16.11.2021г. обстоятелства ищцата И. Й. Р. с ЕГН ********** е предявила срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 101 146.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода от 13.12.2010г. /датата на изземването/ до 25.05.2021г. /датата на възстановяване/ върху парични средства /банкноти/ в размер на 95 000лв., които били иззети от ищцата като веществени доказателства на 13.12.2010г. по досъдебно производство ДП №447 /2020г. по описа на ГД „ДП“, пр.пр.№12502/2010г. по описа на СГП, което е образувано срещу третото лице, оправдано с влязла в сила присъда.

В исковата молба се твърди, че с протокол за изземване от 13.12.2010г. от жилището на ищцата в гр.Варна били иззети множество вещи, в това число мобилен телефон и банкноти на стойност 95 000 лв., които били приложени като веществени доказателства по образуваното ДП №447/2010г. по описа на ГД „Досъдебно производство“, пр.пр. №12502/2010г. по описа на СГП. Ищцата твърди, че в хода на съдебния процес по образуваното н.о.х.д. № 3367/2017г. по описа на СГС е депозирала молба до наблюдаващия прокурор за връщане на приобщените като веществени доказателства вещи, без резултат. Сочи, че с постановление от 03.02.2016г. бил върнат само мобилният телефон, но не и паричната сума. При постановяването на Присъда от 25.06.2019г. по н.о.х.д. № 3367/2017г. по описа на СГС, съдът не се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства.

Сочи се, че на 26.04.2021г. ищцата подала заявление за възстановяване на иззетата сума, като на 25.05.2021г. сумата в размер на 95 000 лева, била преведена по банкова сметка. Сочи се, че разследването се е проточило твърде много извън предвидените в НПК срокове, като досъдебното производство е образувано през 2010 година , а 1 съдебното е образувано едва през 2017г.

Наведен е довод, че в резултат на действията и бездействията на служители на ответника - Прокуратурата, като ръководеща разследването, ищцата била лишена в продължение на почти 11 /единадесет/ години от собствените и средства – сумата 95 000 лв., което и причинило имуществени вреди, поне в размер на законната лихва за периода от 13.12.2010г. – датата на изземване на банкнотите, като веществени доказателства до 25.05.2021г. - датата на възстановяване на иззетата сума.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, чрез пълномощника юрк.М. С.. Ответникът навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователност. Оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че наблюдаващият прокурор следва да има законово задължение да предприеме определено действие - да разпореди/постанови връщането на веществени доказателства на правоимащия. Сочи, че веществените доказателства се пазят, докато приключи наказателното производство съгласно нормата на чл. 111, ал. 1 от НПК. Предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, по изключение, с разрешение на прокурора, когато същият прецени, че това няма да затрудни разкриването на обективната истина и предметите не са предмет на административно нарушение - чл. 111, ал. 2 от НПК. Обобщава, че връщането на приобщените като веществени доказателства предмети представлява правна възможност, а не задължение за прокурора, и се прилага по негова преценка. Твърди още, че възможността за връщане е уредена като изключение от правилото, то същата не се прилага служебно, а при направено искане от страна на правоимащото лице. Заявява, че такова нарочно искане от страна на ищцата е направено за първи път едва през месец януари 2016 г.

Сочи, че в постановлението от 03.02.2016 г. подробно са обосновани причините, мотивирали наблюдаващия прокурор да откаже връщането на приобщените като веществено доказателство парични средства. Излага съображения, че по наказателното производство не се е бездействало, а напротив - предвид огромния обем процесуалноследствени действия е имало необходимост от удължаване на сроковете за разследване и задържането на иззетата сума е било необходимо. На следващо място посочва, че постановлението, с което е оставена без уважение молбата за връщане на паричната сума в размер на 95 000 лева, не е атакувано по законоустановения ред пред съд - чл.

111, ал. 3 от НПК. В случай, че ищцата е била недоволна от отказа на прокурора и е смятала, че са налице основания за връщане на веществените доказателства преди приключване на наказателното производство, тя е имала възможността да обжалва постановлението, но не го е сторила. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от внасяне на обвинителния акт в съда - 13.07.2017 г.

(представляващо крайният момент, към който прокурорът е разполагал с компетентност да се разпорежда с приобщените веществени доказателства) до подаване на процесната искова молба - 13.07.2021 г., е изминал период по-дълъг от 5 години. В отговора на исковата молба е направено искане да бъде изискано н.о.х.д. № 3367/2017 г. по описа на СГС, ведно с досъдебно производство № 447/2010 г. по описа на ГД „Досъдебно производство“, пр. пр. № 12502/2010 г. по описа на СГП.

В съдебно заседание ищцата Р., чрез пълномощника си адв.Ж. К. поддържат предявените искове.

В открито с. з. Прокуратура на Република България чрез юрк. М. С. оспорва иска.

2

Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, като се установява и от събраните писмени доказателства, че Досъдебно производство №44/2012г. по описа на СлО при СГП - пр.пр.

№12502/2010г. е образувано с Постановление от 08.12.2010г. на прокурор при СГП за данъчно престъпление по чл.255, ал.1, вр. с т.5 и т.6 НК срещу неизвестен извършител за това, че в периода 01.05.2010г.- 30.11.2010г. е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери, като е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и е използвал документи с невярно съдържание пред органите по приходите.

Видно от приетия протокол за претърсване и изземване от 13.12.2010г. с по Досъдебно производство №44/2012г. по описа на ГД „ДП“, на сочената дата от ищцата И. Й. Р. с ЕГН ********** , при претърсване на жилище и - апартамент №8, намиращо се в гр. Варна, ж.к.**** е била иззета и приобщена като веществено доказателство сумата от 95 000лв. (с описани купюри), както и мобилен телефон „Нокия“ със сериен №353417049079741, съдържащ карта „Глобул“./л.5-л.10 от делото/ Ищцата И. Й. Р. е разпитана еднократно в досъдебното производство в качеството на свидетел, съгласно Постановление на СГП от 17.08.2016г. за възлагане на отделни следствени действия по разследването на ОСО - ОП Варна. /л.84-л.87 от делото/ Видно от приетото постановление от 03.02.2016г. на прокурор Д. Д. от СГП, на посочената дата наблюдаващият наказателното производство прокурор от изготвил постановление, с което е оставил без уважение подадената от адв.Т.Т. - повереник на И. Р. молба за връщане на иззетата като веществено доказателство сума от 95 000лв., като разпоредил връщане на мобилен телефон „Нокия“ със сериен №353417049079741, съдържащ карта „Глобул“ иззет като веществено доказателство на 13.12.2010г./л.11л.12 от делото/ По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ищцата не обжалвала постановление от 03.02.2016г.

Не е спорно, че обвинителен акт срещу П.Д.К. е внесен в съда от СГП на 13.07.2017г. По внесения от СГП обвинителен акт е образувано НОХД № 3367/2017г., по описа на СГС, НО, 31 състав.

Видно от приетата в заверен препис Присъда №162/25.06.2019г. постановена по НОХД № 3367/2017г., по описа на СГС, НО, 31 състав, подсъдимия П.Д.К. е признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,т.6 и т.7 от НК и е оправдан по обвинението за това престъпление. Присъдата на СГС е влязла в сила на 09.07.2020г., като в нея липсва произнасяне по веществените доказателства /препис на л.80 от делото/.

След влизането в сила на оправдателната присъдата, с нарочно Определение № 260841 от 4.03.2021г. постановено по НОХД № 3367/2017г., на основание чл.111 НПК, СГС, НО, 31 състав е уважил молбата на И. Й. Р. за връщане на веществени доказателства иззети от жилището и гр. Варна, ж.к.****, ет.6, а именно сумата от 95 000лв. Определението за връщане на веществените доказателства е влязло в сила 13.04.2023г./л.13- л.14 от делото/ По делото няма спор, че фактически сумата от 95 000лв. е получена от ищцата на 25.05.2021г. след банков превод от ГД „Национална полиция“, което се установява и от приетото извлечение от банкова сметка на ищцата ЦКБ АД- клон Варна за периода 25.05.2021г. – 10.06.2021г. /л.14 от делото/ Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта: Предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във 3 връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес, с оглед наведените в исковата молба твърдения. В случая ответникът отговаря по чл. 49 ЗЗД, защото не са налице предпоставките на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Твърденията на ищеца са, че са му причинени вреди от необоснованото задържане (невръщане) на веществени доказателства, които са иззети от него, за да документират осъществено престъпление и е осъществен деликт, изразил се в бездействие от страна на Прокуратурата, осъществяваща ръководство и надзор върху разследването. Тези твърдения на ищеца за причинените му от Прокуратурата вреди излизат извън приложението на ЗОДОВ, уреждащ лимитативно хипотезите на отговорност на прокуратурата по този закон, поради което съдът квалифицира предявения иск не по ЗОДОВ, а по чл.49 ЗЗД и е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, като предявен по чл.2б от ЗОДОВ.

По същество:

Заявен е иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал1 ЗЗД .

Основателността на иск по чл.45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата, вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД).

Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа.

Съгласно чл.127 от Конституцията на Република България възлага на Прокуратурата задължението да следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, именно нейната обективна отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди от задържането на паричните му средства като веществено доказателство по горепосоченото досъдебно производство следва да бъде ангажирана в случая. Като юридическо лице и орган, натоварен с горепосочените правомощия, тя носи спрямо пострадалите лица отговорността за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени им от незаконосъобразното поведение и действия на всички служители от нейната структура и на тези в разследващите органи. Също така Прокуратурата е органът, упражняващ надзор върху процесуалните действия на следствените органи, подготвящи държавното обвинение спрямо физическите лица в извършване на извършени престъпления от общ характер, именно тя го повдига и поддържа, когато счете, че то е обосновано от събраните в тази връзка доказателства и може да го оттегли, ако не се подкрепя от наличните данни.