Решение № 76 от 19.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000242 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 101/ 19.05.2025 г. по т.д. № 50/ 2024 г. по описа на ВТОС съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Туньострой” ЕООД – гр. Свищов против „Биляна“ ООД – с. Българско Сливово, община Свищов, искове, с които на основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД се претендира присъждане на сумата 30 000 лв. – възнаграждение по договор за изработка от 24.08.2020 г. на свинеферма в имот *** в с. Българско Сливово, ведно със законна лихва върху вземането и сумата 1 402.96 лв. – мораторна лихва от 02.11.2023 г. до предявяване на иска. С решението е уважена исковата претенция на „Биляна“ ООД по предявения от дружеството против „Туньострой” ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл.87, ал.1 и чл.258 ЗЗД, като „Туньострой” ЕООД е осъдено да заплати на „Биляна“ ООД сумата 24 000 лв. – част от платен при отпаднало основание аванс за изграждане на хале – родилно отделение II, претендиран да възлиза на 108 000 лв., по договор от 24.08.2020 г., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 21.12.2023 г. до окончателното му заплащане.

Въззивното производство пред ВТАС е образувано по подадена въззивна жалба срещу решението от „Туньострой” ЕООД в неговата цялост. Жалбоподателят счита решението за нищожно предвид липсата на изложени ясни мотиви, а при приемането му за валидно, поддържа, че то е неправилно като противоречащо на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без анализ на събраните по делото доказателства и в противоречие с тях. Излага, че твърдените 1 от него фактически отношения между страните по процесния договор за изработка са установени по делото от ангажираните доказателства, които подробно анализира. Съдът неправилно ценил доказателствата и достигнал до погрешни изводи, че сумата, заплатена от „Биляна“ ООД на „Туньострой” ЕООД, е недължимо платена. Авансовите плащания, чието връщане се претендирало от „Биляна“ ООД, били във връзка само с изграждането на сграда № 4 – родилно отделение II съгласно договора и били дължими, защото същата била изцяло довършена и предадена на възложителя. Единствената сграда по договора, която била довършена само на 60 % и останала недовършена от дружеството като изпълнител поради неплащане на договореното възнаграждение за сграда № 4, била сграда № 3, но тя не била предмет на спора. Сочи, че предвид изпълнението на задълженията на „Туньострой” ЕООД за изграждане на сграда № 4, предявеният от него насрещен иск за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща окончателното възнаграждение след приспадане на авансово платените суми в това число и претендираната от „Биляна“ ООД сума, е основателен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и съдът да отхвърли иска на „Биляна“ ООД и да уважи неговата искова претенция. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Биляна“ ООД със становище за нейната неоснователност. Счита за несъстоятелно оплакването на жалбоподателя за нищожност на решението на първоинстанционния съд, който ясно посочил кои факти, въз основа на кои доказателства са установени, кои доводи на страните са основателни и кои не са и защо формира конкретните правни изводи. Сочи, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата и крайните му изводи са в съответствие с фактите и приложимия материален закон. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за въззвивната инстанция.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С Определение № 301/ 06.11.2025 г. и Определение № 1/ 05.01.2026 г. ВТАС е оставил без движение исковата молба на „Биляна“ ООД с дадени указания за отстраняване на нередовности, изразяващи се в неизлагане на достатъчно факти относно фактическите отношения между страните, на които се основава заявената претенция за връщане на сумата 24 000 лв. – част от аванс в размер на 108 000 лв., платен за изграждане на хале – родилно отделение II. На 08.12.2025 г. и 28.01.2026 г. са депозирани уточняващи молби, с които констатираните нередовности са отстранени и ВТАС приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и са изложени мотиви, които макар и лаконични, ясно отразяват съображенията на съда, обосновали крайните му изводи. Не са 2 налице и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на акта.

Съдът е сезиран с насрещни искове: „Туньострой” ЕООД е предявил искове срещу „Биляна“ ООД за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща окончателно възнаграждение по договор за изработка от 24.08.2020 г., ведно със законна лихва върху вземането от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 1 402.96 лв., представляваща мораторна лихва от датата на издаване на фактурата – 02.11.2023 г. до предявяване на иска. Претенцията си дружеството е основало на твърденията, че в изпълнение на договора, до средата на м. август 2023 г., чрез нает подизпълнител „Мегистрой“ ЕООД е изградил сграда № 4 – родилно отделение II, за която възложителят „Биляна“ ООД му е заплатил авансово по две фактури сумата 108 000 лв. с ДДС, като е останала дължима сумата 30 000 лв. с ДДС. „Биляна“ ООД оспорва дължимостта на търсената сума и от своя страна е предявила частичен иск срещу „Туньострой” ЕООД за връщане на част от платения аванс за изграждането на сграда № 4 – родилно отделение II – сумата 24 000 лв. Изложила е, че „Туньострой” ЕООД е изпълнил само частично договорните си задължения по договора за изработка от 24.08.2020 г., като е построил две от договорените сгради, за което е получил възнаграждение, но не е изградил другите две, вкл. и сграда – родилно отделение II, както и сграда – биологичен филтър – за преминаване и преобличане на работниците с цел избягване на пренасяне на заразни болести по животните.

Това довело до невъзможност за въвеждане на обекта в експлоатация и принудило дружеството да наеме друг строител, който да реализира изпълнението. Поучената авансово сума била недължима като платена без основание, при липса на насрещна престация. Освен това „Туньострой” ЕООД не можел да търси възнаграждение на договорно основание, тъй като договорът за изпълнение на строителство можел да бъде сключен само с регистриран в ЦПРС към Камарата на строителите строител, какъвто той не бил. Излага противоречиви твърдения – от една страна, че процесната сграда изобщо не е построена от „Туньострой” ЕООД, а от друга, че е построена от подизпълнител – дружеството „Магистрой“ ЕООД при липса на изискуемото се съгласно договора писмено съгласие на възложителя; че изпълнението е некачествено и негодно за ползване по предназначение и работата не е приета от него, като ползването на изработеното и осчетоводяване на издадени фактури не е равнозначно на приемане; че изпълнителят не е разполагал с реален капацитет – необходимата техника и специалисти – за самостоятелно изпълнение на договорения обем строителни дейности.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на предмета на спора, очертан от въззивната жалба намира следното:

Не е спорно, че на 24.08.2020 г. между страните е сключен договор, по силата на който „Биляна“ ООД е възложила, а „Туньострой” ЕООД е приел да извърши строителномонтажни дейности по изграждане на обект „Свинеферма за 750 свине-майки“ в имот *** в с. Българско Словово, и конкретно: 4 бр. басейни за събиране и съхранение на течен тор и 4 бр. сгради с различно предназначение: сграда № 1 „Условна бременност“, сграда № 2 „Доказана бременност“, сграда № 3 – родилно отделение I и сграда № 4 – 3 родилно отделение II. Уговорено е възнаграждение в размер общо на 417 276.74 лв. без ДДС /500 732.09 лв. с ДДС/, платимо авансово на части до 14 дни след издаване на фактура от изпълнителя, като съгласно чл.III – 3 от договора цените, посочени в Приложение 1, включват всички разходи за изпълнение на СМР – труд, допълнителни материали, непредвидени разходи и печалба за изпълнителя. Съгласно чл.I – 3 и 4 всички материали за обезпечаване изпълнението на предмета на договора са за сметка на възложителя, а обезпечаването на обекта с механизация е задължение на изпълнителя и заплащането й ще се извърши след установяване на същинската извършена работа със съответните протоколи и актове съгласно договорените моточасове. След уточняващите молби на „Биляна“ ООД е безспорно, че сградите № 1 и № 2 „Условна бременност“ и „Доказана бременност“ са построени, изпълнението е прието с подписването на актове за установяване на извършените СМР и е заплатено възнаграждение за всяка от тях в размер на по 115 000 лв. без ДДС /138 000 лв. с ДДС/. За сграда № 3 – родилно отделение I твърденията на страните, че не е била изградена, съвпадат. Спорът е относно изграждането на сграда № 4 – родилно отделение II, за който обект „Туньострой” ЕООД твърди, че е построен от него изцяло до средата на м. август 2023 г., а „Биляна“ ООД оспорва това твърдение и излага, че е възложила строителството на друго дружество – „Лидер Строй Монтаж“ ООД. Не е спорно, че във връзка с изграждането на тази сграда възложителят е заплатил авансово сумата 108 000 лв. по две фактури: с фактура № 465/ 29.11.2021 г. е заплатена сумата 48 000 лв. с ДДС и с фактура № 506/ 29.12.2022 г. е заплатена сумата 60 000 лв. с ДДС. На 01.11.2023 г. изпълнителят е издадал фактура № 543 за сумата 30 000 лв. с ДДС, посочена като „дължимо окончателно плащане на СМР-услуга – сграда – родилно отделение II и акт-протокол № 3 за извършените СМР-услуги“ след приспаднати аванси по двете горепосочени фактури.

Фактурата заедно с акт № 3 са изпратени на „Биляна“ ООД на 01.11.2023 г. по електронна поща с молба за заплащане на сумата в 3-дневен срок. На 13.11.2023 г. е получено възражение от възложителя, че описаните в акт № 3 СМР „не са извършени нито в посочените количества, нито в приемливо качество, нито са извършени от дружеството“.

По делото е установено, че за изграждането на обект „Свинеферма за 750 свинемайки“ в имот *** в с. Българско Словово е дадено разрешение за строеж № 09/ 09.02.2021 г. През 2022 г. е открита строителна площадка и в Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново е регистрирана информационна табела на строеж, в която като строител е посочен „Туньострой” ЕООД, а като подизпълнител „Мегистрой“ ЕООД гр.

Свищов. Съдът приема за установено по делото, че фактическият и единствен строител е „Туньострой” ЕООД, а посочването на подизпълнител е фиктивно, като е целяло да създаде привидност за спазване на законовото изискване на чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите изпълнителят на конкретната категория строеж да е вписан в Централния професионален регистър на строителя и съответно да позволи снабдяването с необходимите разрешения за строителството. Безспорно е, че „Туньострой” ЕООД няма такава регистрация за разлика от „Мегистрой“ ЕООД, която притежава такава. Горният извод се налага предвид констатацията, отразена в Акт – обр.10 от 05.03.2023 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради смяна на строителния надзор, подписан от 4 възложителя „Биляна“ ООД, строителен надзор, проектанти и технически контрол, че „обектът в действителност не се изпълнява от „Мегистрой“ ЕООД, с което дружество е открита строителната площадка, а от „Туньострой” ЕООД, който не е регистриран в Камарата на строителите и не може да продължи да изпълнява обекта законосъобразно“.