Решение № 107 от 24.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 107 гр.Пловдив,

24.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА при секретаря Гинка

Големанска и прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНОХД № 13 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 31 от 09.10.2019 г. по НОХД № 7/2019г., Районен съд-Асеновград, 2 н.с. е признал подсъдимата

М.И.К. за виновна в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, като са определени и кумулативно предвидените в закона санкции, съответно глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски и веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимата -адв.В., в която е изложен възгледът, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради нейната материалноправна незаконосъобразност, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се и явна несправедливост на наложената кумулативна санкция. Формулираните алтернативни претенции са въззивният съд да постанови прекратяване на наказателното производство или да измени обжалваната присъда, като се намалят размерите на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от правоуправление“.

При пренията адв. В. изложи съображения в подкрепа на исканията за прекратяване на наказателното производство, респ. за смекчаване на санкционирането, без да предложи конкретни съображения в подкрепа на второто искане. Първата претенция е аргументирана във въззивната жалба с твърдението, че К. е изпаднала след деянието в разстройство на здравето, изключващо вменяемостта.

Подсъдимата не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована, нито е изложила собствени съображения в подкрепа на направените от защитника й искания.

Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване, като изложи конкретни съображения против алтернативните претенции за прекратяването на наказателното производство и смекчаване на две от наказанията по наложената кумулативна санкция.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че и двете искания на защитата се явяват неоснователни.

Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия ред.

Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства –показанията на свидетелите ***, писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми към тях и приобщените с тях веществени доказателства, справка за съдимост, характеристична справка, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за оглед на веществени доказателства и др., както и заключенията на изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М.И.К. е родена на *** ***.Живее в същия град. Тя е българка, българска гражданка е. Има висше образование, не е омъжена, работи като *, не е осъждана.

Има ЕГН: **********.

Подсъдимата М.К. била правоспособен водач на моторно превозно средство. На 31.10.2012 г. от ОДМВР-Пловдив на подсъдимата К. било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *, валидно до 25.10.2022 г. за категориите „В“ и „АМ“.

В новогодишната нощ на 31.12.2017 г. срещу 01.01.2018 г. подсъдимата К. употребила алкохол, независимо от което рано сутринта на 01.01.2018 г., се качила на притежавания от нея лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с регистрационен № РВ **** СМ и като водач на превозното средство потеглила от гр. Асеновград за с. Новаково, обл. Пловдив.

След като подсъдимата К. ***, управлявайки автомобила, в района на заведение „Тракийски стан“, в посока с. Червен, тя изпреварила джип „Мерцедес МЛ“ с рег.

№ РВ ****, управляван от свид. **, в който пътувала и свид.**. Понеже свид. * била управител на заведение „Градински център“, находящо се на главния път - гр. Асеновград-гр. Смолян, в което свид. * работила като сервитьорка, двете се уговорили след приключване на работата през новогодишната нощ, рано сутринта на 01.01.2018 г. първата да закара служителката си до дома й в с. Червен, обл.

Пловдив.

След като подсъдимата К. изпреварила автомобила, управляван от свид. *, тя се придвижила до с. Червен, обл. Пловдив и навлизайки в селото, загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил марка „Сузуки

Суифт“ и същият се блъснал в крайпътно дърво на ул. „Тракия“, до № **. В резултат от удара двете предни въздушни възглавници на автомобила се задействали. Автомобилът получил повреди в областта на предната маска и предния капак, а предният регистрационен номер паднал в близост до дървото, до което изтекло и част от двигателното масло. При удара подсъдимата К. получила нараняване в областта на устната. Няколко минути след това в с. Червен навлезли свид. * и свид. *, пътувайки с автомобила на първата. Двете видели автомобила на подсъдимата К., който се намирал почти перпендикулярно на пътя с предница, сочеща към осевата линия. Вратата на автомобила била отворена, а на шофьорската седалка била седнала подсъдимата К.. Свидетелката * включила аварийните светлини на своя автомобил и спряла, след което двете със свидетелката * тръгнали да слизат от автомобила, за да проверят дали подсъдимата К. има нужда от помощ. Виждайки, че свидетелките * и * отварят вратите на автомобила, в който пътуват, подсъдимата К. веднага затворила вратата на управлявания от нея автомобил, привела го в движение, преминала напряко през пътното платно и се опитала да завие обратно в посока гр. Асеновград. Управляваният от нея автомобил, обаче не успял да завие и подсъдимата К. с автомобила си застъргала ограда, намираща се покрай пътя.

Свидетелките * и

* преценили, че подсъдимата К., опитвайки се да напусне местопроизшествието, може да създаде опасност за самите тях, поради което двете се придвижили с автомобила си на безопасно разстояние в посока към центъра на с. Червен. Там свидетелката * направила обратен завой и спряла на разстояние, от което имала видимост към автомобила на подс. К.. Оттам свидетелката * видяла, че стоповете на автомобила на подс. К. светват и загасват, от което направила извод, че тя отново се опитва да потегли в посока гр. Асеновград. Свид. * се обадила на тел. 112 и подала сигнал за възникналото пътно-транспортно произшествие и за поведението на водача на автомобила. Тъй като операторът поискал регистрационния номер на автомобила, управляван от подс. К., свид. * отново се приближила с автомобила си до автомобила на подс. К., видяла регистрационния номер и го продиктувала на оператора. След това свид. * се върнала назад и останала известно време с автомобила си на аварийни светлини. След няколко минути свид. * слязла от автомобила, а свид. * преминала предпазливо покрай автомобила на обв. К., след което потеглила за гр. Асеновград.

Във връзка с подадения сигнал за възникналото пътно-транспортно произшествие на място в с.

Червен пристигнали полицейските служители при РУ-Асеновград – свидетелите ** и ***, които по това време изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред на територията на районното управление.

Идвайки на място, свидетелят * попитал подс. К., дали тя е управлявала автомобила и дали с нея са пътували други хора. Тя потвърдила, че е пътувала сама, както и че е управлявала автомобила, пътувайки за с. Новаково. При разговора си с подс. К., свид. * доловил силна миризма на алкохол. Свид. * извършил проверка на подс. К. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDM – 0252, при което уредът отчел наличие на концентрация на алкохол в размер на 2.23 на хиляда.

За констатираното нарушение на К. бил съставен

АУАН с бл. № 540983/01.01.2018 г., който тя отказала да подпише. Отказът на подс. К. бил удостоверен с подписа на един свидетел ***.

На подс. К. бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0000799 и впоследствие подсъдимата К. ***, където пред медицинско лице същата отново потвърдила отказа си да даде кръв за химическо изследване, който отказ бил обективиран в изготвения протокол за медицинско изследване за употребата на алкохол или друго упойващо вещество.

Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика и е споделим. Изведените фактически констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание. Информацията от гласните доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на писмените и веществените доказателства и с експертните изводи.

Не се наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на такива, които не се намират по делото.

Първият съд е бил прав да не кредитира твърдението на подсъдимата, инкорпорирано в обясненията й от досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от НПК, че не тя, а друго лице- свидетелят ** е управлявал автомобила й. Това твърдение не съответства на изложеното от свидетелите *, не кореспондира и с експертните изводи на изготвените по делото медико-биологична и ДНК експертиза. Правилно първостепенният съд е приел за безспорно доказан фактът, че именно подсъдимата К. е управлявала автомобила си на инкриминираната дата, а не соченият от нея като водач на превозното средство **.

Свидетелките * и * са възприели описаното по-горе поведение на подсъдимата като водач на превозното средство на инкриминираната дата, а пред полицейските служители * и *, дошли във връзка с подадения сигнал, самата К. е потвърдила, че е управлявала автомобила си и е била сама.

Коментираното обстоятелство кореспондира и с експертните изводи, че изследваният биологичен материал /кръв/ по въздушна възглавница, предназначена за водача на автомобила и кръв, иззета от левия праг на лекия автомобил, произхождат именно от М.К.. Самият свидетел **, разпитан в хода на съдебното следствие, категорично отрича на инкриминираната дата да се е срещал с подсъдимата, вкл. и да е управлявал автомобила й по време на произшествието, като признава, че е дал неверни показания в досъдебното производство и се е съгласил да поеме вината от желание на помогне на подсъдимата предвид близките им приятелски отношения.

С оглед изложената фактология на инкриминираното събитие наказателноправното квалифициране на първостепенния съд се явява законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първия съд, обективирано в мотивите към атакуваната присъда, като намира, че същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с установените по делото факти. Изложени са правилни и споделими разсъждения за съставомерните елементи на процесното престъпление против транспорта, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Междувпрочем пред въззивния съд не са наведени писмени или устни възражения от страна на защитата относно направения от АРС доказателствен анализ и възприетата фактическа обстановка, както и разсъжденията относно съставомерните елементи на процесното престъпление. От обективна страна на процесната дата и място подсъдимата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 промила, установена с надлежно техническо средство. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а именно, че управлява МПС след употреба на алкохол, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, поради което наличен е изискуемият по закон пряк умисъл.