Решение № 15 от 15.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Враца, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. С. като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200870 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Темакс Юг“ЕООД-Варна против НП № 005752/27.08.2024 г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл. 74, вр.чл.58, ал.1, т.4 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ и на основание чл.74 от същия закон, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

В жалбата поддържана и в допълнително писмено становище, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна в депозирано писмено становище, на свой ред излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. На тази база се отправя искане и за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

1

Жалбата е подадена активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт. По делото няма данни, че обжалваното НП е било редовно връчено на жалбоподателя и кога, поради което и съдът приема, че жалбата е подадена и в законово установения преклузивен срок за обжалване, т.е. същата е процесуално допустима и на това основание. Разгледана по същество, жалбата е и основателна:

На 30.01.24 г. в КЗП-РД-Монтана била получена жалба от потребител за закупена стока-компресор в търговски обект на търговеца-жалбоподател в гр.Враца, с изложени твърдения за нередности и несъответствия между обявените технически характеристики на стоката при закупуването й спрямо реално проявените такива на стоката след фактическото й ползване, в т.ч. и след предявени рекламации и изпращането й на сервиз. С жалбата е поискано съдействие от КЗП с искане „за връщане на заплатените суми срещу получаване на продадената стока“.

По повод въпросната жалба, на 14.02.24 г. служители на РД-Монтана при КЗП между които и св.Г.С.-страши инспектор, извършили проверка на място в стопанисван от дружеството-жалбоподател търговски обект- магазин „Те Макс“, находящ се в гр.Враца, ул.“В.Кънчов“. При въпросната проверка възникнала конфликтна ситуация, при която въпреки изричната легитимация на св.Г.С. като служител на КЗП, служителите в обекта в т.ч. и лице на име П.

/което според свидетелката Г.С. било управител на обекта/, отказали съдействие и предоставяне на лични данни с цел вписване в съставения констативен протокол. При така създалата се ситуация е потърсено съдействие от полицейски служители на РУ-Враца. Пристигналите полицейски служители снели самоличността и лични данни на въпросното лице П., но отказали да ги предоставят на св.С. с оправдание, че нямат такива правомощия. В присъствието на полицейските служители проверяващите от КЗП обяснили повода за проверката и изискали устно документи за проверка „по рекламацията“, но лицето П. продължило да не съдейства и не представило такива. На място е съставен констативен протокол за проверка от същата дата /л.49 от делото/, в която е описана горепосочената ситуация и е разпоредено в срок „ до 28.02.24 г.-10.30 ч., управителят или упълномощено от него лице да представи в КЗП-Враца или на ел.адрес на РД към КЗПМонтана определени документи, изрично индивидуализирани в протокола. В констативния протокол за проверка е оформен отказ за получаване от страна на лицето П. П. В., с подпис на един от присъстващите полицейски служители, като в същия е посочено, че екземпляр от него е оставен в обекта.

След като на указаната в първоначалния констативен протокол дата28.02.24 г., в КЗП не били представени никакви документи, с писмо изх.№М03-34/29.02.24 г. /л.37 от делото/, Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца отправил „официална покана“ за представяне на съответните документи в срок до 07.03.24 г. в офис-Враца или при невъзможност за физическо представяне- документите да се изпратят в същия срок на ел.поща на РД-Монтана или чрез куриерска фирма. Към въпросната „покана“ е било приложено и копие от първоначалния констативен протокол 2 от 14.02.24 г.

Въпросната покана е била изпратена на 29.02.24 г. на обявен в търговския регистър ел.адрес до жалбоподателя /л.47 от делото/, но без обратни данни и доказателства за получаването й.

Едновременно с това, въпросната покана е била изпратена за връчване чрез куриерски услуги, по местоседалище на дружеството и чрез „Български пощи“ по местоседалище и на още един, различен адрес, като за всички пратки няма данни да са надлежно връчени. За пратката чрез куриер, от страна на АНО е представен писмен документ /л.39 от делото/, от чието съдържание по никакъв начин не става ясно извършено ли е търсене на субекта за връчване и по какви причини не е извършена доставката и кога е върната на изпращача.

За останалите пощенски пратки чрез „Български пощи“, от страна на АНО са представени общо три писмени доказателства /копия от съответни пощенски пликове и др.-л.40, 43 и 44 от делото/ от чието съдържание като налични пощенски клейма за получаване и връщане на пратките, също не става ясно дали касаят изпращането именно на въпросната покана и съответно връщането й като непотърсена. Нещо повече, в придружителното си писмо към административната преписка, АНО се позовава на изпращане на въпросната покана чрез „Български пощи“с приложен документ /л.44 от делото/, представляващ копие от пощенски плик с изходящо пощенско клеймо от 16.02.24 г., която дата е предхождаща издаването на самата покана от 29.02.24 г. В другия представен документ –обратна разписка /л.40 от делото/, се съдържа отметка, че пратката не е потърсена от получателя, но пощенското клеймо за връщане на пратката е от 10.03.24 г., т.е. след указаната в поканата дата за представяне на изисканите документи /07.03.24 г./. Според последния представен документ /л.43 от делото/, пратката отново е била върната като непотърсена с дата на връщане 23.05.24 г., т.е. отново след указаната дата за представяне на изисканите документи.

С писмо изх.№М-03-34/25.04.24 г., Директора на РД-Монтана при КЗП отправил покана до дружеството-жалбоподател за явяване на 07.05.24 г. в 14.00 ч. в офис на РД-Враца за съставяне и връчване на АУАН по повод извършената с констативен протокол от 14.02.24 г. проверка.

Въпросната покана за съставяне на АУАН е била изпратена на 25.04.24 г. на обявен в търговския регистър ел.адрес до жалбоподателя /л.36 от делото/, но без обратни данни и доказателства за получаването й.

Едновременно с това, поканата за съставяне на АУАН е била изпратена за връчване и чрез „Български пощи“ по местоседалище на дружеството, като въпросната пратка е била отново върната като непотърсена на 20.05.24 г.

Междувременно, още на 07.05.24 г. св.Г.С. в качеството на актосъставител, в присъствие на двама свидетели-служители на КЗП и в отсъствие на представител на дружеството, съставила процесния АУАН№005752, с посочено основание по чл.40, ал.2 ЗАНН. С този АУАН на дружеството-жалбоподател е вменено нарушение по чл.74, вр.чл.58, ал.1,т.4 ЗПЦСЦУПС, изразило се в това, че на 07.03.24 г. търговецът „не е изпълнил 3 вмененото му задължение, като не е представил в офиса на КЗП-Враца или на електронната поща на РД-Монтана, и не е изпратил по куриер изисканите му документи.С бездействието си е възпрепятсвал дейността на длъжностните лица на КЗП, като не е оказал необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия да установят извършването на нарушение в качеството им на проверяващ орган“.

След неприсъственото съставяне на АУАН, с писмо изх.№М-0334/13.05.24 г., органите на КЗП изискали директно съдействие от ОДМВРВраца за връчване на акта, като в писмото е посочено, че връчването следва да се осъществи на основание чл.233, ал.4 ЗЗП- на всяко физическо лице, работещо в обекта, което е в граждански или трудово правни отношения с търговеца.

МВР-Враца приело да окаже съдействие, като от полицейски служител на РУ-Враца-Л.Б. била оформена и изпратена призовка /л.8 от делото/, с която на лицето П. П. В. е наредено да се яви на 29.05.24 г. в 10.00ч. в РУ-Враца в качеството й на „свидетел по преписка №369000-7537“, с указания, че следва да носи лична карта и копие от трудов договор, че явяването е задължително, както и че при неявяване носи административно-наказателна отговорност по чл.258 ЗМВР“.

На 29.05.24 г., лицето П. В. се явило в РУ-Враца, където от страна на св.Г.С.-актосъставител и бил предявен за връчване процесния АУАН. Лицето отказало да подпише и получи акта, оформено с подпис на присъстващ полицейски служител И.И., както в самия АУАН, така и в допълнително съставен констативен протокол от същата дата /л.19-22 от делото/.

Съгласно представените по делото трудов договор и допълнително споразумение към него /л.23-25 от делото/, лицето П. П. В. действително е в трудово-правни отношения с дружеството-жалбоподател още от 2016 г., с място на работа в търговския му обект в гр.Враца, но на длъжност “работник зареждане на рафтове“.

Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично спрямо него словесно и цифрово описание на извършеното деяние, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.74 ЗПЦСЦУПС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

Изложената до тук фактология и хронология на събитията, принципно не е спорна между страните и се извежда еднопосочно от всички приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства-св.показания на актосъставителя Г.С. и всички цитирани писмени доказателства, приложени към преписката и жалбата-констативни протоколи, покани за представяне на документи и за връчване на АУАН, кореспонденция по повод същите, призовка за връчване на АУАН, трудов договор и допълнително споразумение и др.

При така установеното от фактическа

4 страна и гореизложен доказателствен анализ, съдът намира от правна страна, че в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

1.С процесните АУАН и НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.74, вр.чл.58, ал.1, т.4 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/. По аргумент от чл.1 и чл.2 от същия, този закон има специфичен предмет и обект на защитаобществените отношения, свързани с договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и договори за продажба на стоки, но свързани с такова цифрово съдържание и цифрови услуги. Все по аргумент от пар.6, т.5 и т.6 от ДР на закона, субекти на правата и задълженията по закона, в т.ч. и субекти на евентуална административно-наказателна отговорност, също са специфични-„търговец“ и „потребител“, но все във връзка с наличие на договорни отношения, свързани с предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. С това си съдържание коментирания ЗПЦСЦУПС се явява специален спрямо общия Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

В случая, в процесните АУАН и НП, изначално не са посочени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи приложението именно на специалния закон- ЗПЦСЦУПС, а не на общия-ЗЗП, в т.ч. и качеството на дружеството – жалбоподател като особен и специфичен субект на „търговец“, съответно и на нарушител по смисъла на чл.74 от същия специален закон. Непосочването на такива факти и обстоятелства в АУАН и в НП се явява в нарушение на процесуалните изисквания на чл.42,т.4 и по чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. От друга страна към това процесуално нарушение се наслагва и липсата на ангажирани доказателства, обуславящи въпросните специални отношения-предмет на защита и на специалното качество на дружеството-жалбоподател като субект на нарушението именно по този специален закон, което на свой ред обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП и от материално-правна страна. Тук е мястото да се отбележи, че в общия ЗЗП също са предвидени идентични по съдържание задължения, съответно и идентични състави на административни нарушения /по чл.192,т.2, чл.192а, ал.1, т.1 и 2 и чл.230д ЗЗП/ за търговци, 5 възпрепятстващи контролните органи да извършат проверки по жалби на потребител, при което в случая остава още по-неясно защо актосъставителя и АНО са ангажирали отговорността на търговеца именно по специалния закон /ЗПЦСЦУПС/, а не по общия ред на ЗЗП.