Определение № 2452 от 20.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2452 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900067 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявени от „М.Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****, представлявано от изпълнителния директор П.Д.П., чрез адв. П.А. и адв. Я. Д., САК, със служебен адрес: София, ул. ****, Адвокатско дружество Д., А. и съдружници против „Н.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. „Рогошко шосе“ № 36 осъдителен иск за сумата от 145 801.89 лева - обезщетение за цялостна повреда на стоката, предмет на договор между страните за международен превоз на товари от 28.09.2022 г., в размер на левовата равностойност на 72 645.32 евро, а именно 142 081.89 лева и направени разходи за претоварване и превоз на същата до склада на ищеца в размер на 3 720 лева, както и лихва за забава върху обезщетението в размер на 5 % годишно от 06.10.2022 г. до окончателното му изплащане.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 17, § 1 и чл. 27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. ), вр. чл.

373, ал. 1 вр. чл. 361 ТЗ - за обезщетение за повреда на стоката по време на превоза и лихва за забава плащането му.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв, с който е направен отвод за местна неподсъдност на делото на СГС на основание чл. 119, ал.4, вр. чл.105 ГПК поради обстоятелството, че седалището на ответника към датата на подаване на исковата молба е в гр. Пловдив. С отговора на допълнителната искова молба поддържа това възражение.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва като неоснователно възражението за местна неподсъдност на спора на СГС, като се позовава на чл. 31, т.1, б. „б“, предл. второ от Конвенцията, според която разпоредба компетентен е съдът по мястото, където е следвало да се достави товара.

Софийски градски съд, в настоящия си състав намира възражението за местна неподсъдност, основано на чл. 105 ГПК, за основателно.

Същото е направено в срока по чл. 119, ал.4 ГПК – исковата молба и приложенията са връчени на ответника на 02.03.2023 г., а отговорът е подаден по пощата на 16.03.2023 г.

След служебна справка в ТР се установява, че към момента на подаване на исковата молба, както и към настоящия момент, седалището и адресът на управление на ответното „Н.Л.“ ЕООД е в гр. Пловдив.

Поддържаното от ищеца становище, че с чл. 31, т.1, б. „б“, предл. второ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е 1 регламентирано правило за определяне местната компетентност на националните съдилища в съответната държава – в случая на съда по мястото на доставката – да разгледат конкретен спор, произтичащ от правоотношения по договор за международен автомобилен превоз на стоки, е несъстоятелно. Разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията определя международната компетентност на съдилищата на договарящите държави по споровете, произтичащи от превози, подчинени на Конвенцията, т.е. компетентността изобщо на съда на съответната държава. В случая, с оглед обстоятелството, че страните по делото са български търговски дружества, въпросът за компетентността на българския съд по спора не подлежи на обсъждане в контекста на разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията. А на територията на определената съобразно тези правила юрисдикция компетентността на местните съдилища по конкретния спор се определя съобразно вътрешните норми за родова и местна подсъдност, в случая – по правилата на ГПК и конкретно чл. 104 – относно родовата подсъдност и чл. 105 – относно местната.

Общата местна подсъдност е уредена в разпоредбата на чл. 105 ГПК, съгласно която ищецът следва да предяви иска пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника - гражданин или седалището на ответника – юридическо лице или едноличен търговец. В чл. 108, ал.1 ГПК е уредена подсъдността на искове срещу юридически лица, като регламентът е същият – те се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Ответникът има право да направи възражение за местна неподсъдност в срока за отговор на исковата молба и съдът е длъжен да се съобрази с пределите на възражението и неговото основание, като в хипотезата на твърдЯ. обща местна подсъдност съдът трябва да отчете седалището към момента на предявяване на исковата молба. С оглед на тази разпоредба и предвид направеното в срок възражение от ответника, спорът следва да бъде разгледан от ОС – Пловдив, който съд е родово (с оглед цената на предявения иск за главница) и местно (с оглед седалището на ответното търговско дружество ) компетентен по предявения иск.

Мотивиран от горното и на основание чл. 119, ал.4, вр. чл. 105 ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 67/2023 г. , поради местна неподсъдност на иска на Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2