Решение № 189 от 10.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20204000500251 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново С. М. Н. е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически болки и страдания, негативни преживявания – унижение, психически дискомфорт, стрес и неприятни емоции, в резултат на причинена му на 26.07.2019 година в село Поликраище, община Горна Оряховица, умишлено, при форма на вина пряк умисъл средна телесна повреда – закрита черепномозъчна травма (вътречерепен хематом и мозъчни контузии), довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за което ответникът е признат за виновен и наказан с влязло в сила на 20.09.2019 година споразумение за решаване на делото по НОХД № 648/2019 година по описа на Районен съд Горна Оряховица.

С посоченото решение е отхвърлен предявения от И. Д. И. против С. М. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лева – над уважения до пълния предявен размер – 30 000 лева, като неоснователен и недоказан.

1

Със същото решение С. М. Н. е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 666.67 лева – направени по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска.

С посоченото решение С. М. Н. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 800 лева – дължима държавна такса върху уважената част на иска, 5 лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същото решение С. М. Н. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 333.34 лева – общ размер направени по делото съдебни разноски за вещи лица съразмерно с уважената част от иска, 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. И. – процесуален представител на И. Д. И., против Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано – не съответства на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че поведението на ответника е противоправно, поради което следва да се ангажира неговата отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд не е оценил правилно продължителния период на възстановяване от травмите; трудностите, изпитвани от И. Д. И. в този времеви диапазон; множеството изключително неблагоприятни последици върху психиката на И. Д. И., които продължават и към момента; негативните преживявания, унижението, психическия дискомфорт. С оглед справедливото възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания е необходимо да се отчетат характера на увреждането; начина на настъпването му; обстоятелствата, при които е станало; действителният размер на вредите съобразно характера и тежестта на уврежданията; интензитета и продължителността на болките и страданията, което в случая не е сторено. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Съдилищата трябва да извършват задълбочена и всестранна преценка на всички факти, които имат значение при определяне обема на неимуществените вреди и съответно – на дължимото обезщетение.

Критерият „справедливост“ се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при присъждане на обезщетението.

Направено е искане да се постанови решение, с което да се уважи претенцията на И. Д. И. в пълен размер.

С писмена молба в съответствие с дадени от въззивната инстанция указания адвокат Р. И. – пълномощник на И. Д. И., е уточнил, че искането е да се отмени Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е 2 отхвърлена претенцията на И. Д. И. против С. М. Н. по чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лева – над уважения размер до пълния предявен такъв – 30 000 лева, претендират се е направените в хода на процеса разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от другата страна.

В съдебно заседание пред втората инстанция адвокат Л. М. – процесуален представител на С. М. Н., е оспорила въззивната жалба.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Л. М. – служебен адвокат на С. М. Н., против Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която последният е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 20 000 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението в осъдителната му част е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение, и е необосновано. Твърдените от ищеца неимуществени вреди представляват основание на иска, което първостепенният съд е разширил – внесъл е в делото допълнителни факти, като по този начин е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Решаващият състав неправилно е кредитирал заключението на съдебнопсихологичната експертиза – отговорите на експерта се основават главно върху твърденията на ищеца. По този начин са формирани грешни изводи за вида, интензитета, продължителността, характера и последиците от негативните преживявания на И. Д. И.. От друга страна размерът на обезщетението, което С. М. Н. е осъден да заплати, е явно несправедлив – не е съобразен с установената продължителност и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, с икономическата обстановка в страната.

В исковата молба не се твърдят неимуществени вреди, изразяващи се в непреживяване на чувства като радост, щастие, удоволствие, превръщане в по-затворен човек, завишена, постоянна тревожност и депресия, непрекъсната протрахирана тревога в резултат на безсънието и други фактори, самоизолация, промяна в социалното функциониране на ищеца и личностна структура, в резултат на която, ако не бъде отработена травмата в психотерапевтичен аспект, ще остане трайна тревога и страх при започване на нова дейност и невяра в собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване.

Доколкото твърдените от ищеца различни по вид неимуществени вреди представляват основание на иска, то съдът го е разширил и е внесъл в него допълнителни обстоятелства.

Само търсещият защита, но не и решаващият състав, може да променя основанието и предмета на делото. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на иска, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. От доклада на съда и протокола за първото открито съдебно заседание е видно, че това не е сторено.

3

Погрешно е прието, че може да се установи срока, в който съответното лице ще се възстанови напълно от една психологическа травма – всеки човек има индивидуална психика и няма точни критерии за срока, необходим за нейното възстановяване, поради което и такъв не може да се фиксира. Необосновано е заключението, базирано на съдебнопсихологичната експертиза, че вследствие на процесния случай И. Д. И. е станал позатворен. Безкритично е приет факта, че вещото лице не е събрало данни за личността на пострадалия преди травмата, за да направи категоричен извод за съществуваща промяна в личността на ищеца към момента. Заключението на съдебнопсихологичната експертиза е изготвено изключително въз основа на твърденията на ищеца. Със заключението са приписани на И. Д. И. психологически травми, за каквито няма доказателства и обосновка – непреживяване на чувства като радост, щастие, удоволствие; станал по-затворен; завишена, непрестанна тревожност и депресия; постоянна протрахирана тревога в резултат на безсъние и други фактори; самоизолация и промяна в неговото социално функциониране и личностна структура, в резултат на която, ако не бъде отработена травмата в психотерапевтичен аспект, ще остане трайна тревога и страх при започване на нова дейност и невяра в собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване. Няма данни за конкретни събития, от които И. Д. И. да не е могъл да извлече радост, щастие и удоволствие.

Не е посочено какви са точните проявления на установената от експерта депресия. Не е конкретизирано за кое/и житейско/и предизвикателство/а И. Д. И. не вярва в собствените си сили. Необосновано е предположението, че ищецът ще се претоварва с работа, за да се самодокаже.

При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е пропуснал да съобрази факта, че С. М. Н. е бил предизвикат от пострадалия чрез ритане в крака, нанесъл е един единствен удар с ръка, а негативният резултат е неприятно стечение на обстоятелствата, довело до причинената средна телесна повреда. Фактът, че С. М. Н. е бил предизвикан от ищеца чрез ритник, представлява по своя характер съпричиняване, доколкото с поведението си пострадалият е допринесъл за причинените му наранявания. Въззивникът помогнал на пострадалия да се свести, закарал го е до неговия дом (показания на свидетелката И. Г.).

Свидетелката Г. живее в село Поликраище, познава пострадалия и неговото семейство отпреди (хората в селото се познават) и не е чувала нито от съпругата на пострадалия, от него или от други хора за такава продължителност и интензитет на твърдените последици от увреждането.

Съобразно социално-икономическата обстановка присъденото обезщетение се равнява приблизително на тридесет и три минимални работни заплати – минималното възнаграждение за период от около три календарни години.

Присъденото обезщетение се основава на психологически травми, каквито ищецът не твърди.

4

От съдебномедицинската експертиза е видно, че към 10.10.2019 година (след по-малко от три месеца) е настъпило пълно възстановяване на пострадалия. Месец след деликта ищецът се върнал на работа и нормалното му ежедневие е възстановено. Психологическите травми, визирани в исковата молба, са преодолени. Ищецът не е доказал, че към момента на приключване на устните състезания е със завишена степен на тревожност, предвид и данните от заключението на съдебнопсихологичната експертиза за забавяне проявата на симптомите; наличие на латентен период, в който пострадалият няма каквито и да било оплаквания. С. М. Н. живее в община Горна Оряховица, в която средната работна заплата не надвишава значително минималната такава. Той не разполага с имущество, с изключение на личните му вещи, които са на незначителна стойност. В действителност се стига до резултат, при който се търси несправедливо висок размер, какъвто делинквентът не може да плати.

Обезщетението за неимуществени вреди не следва да е източник на неоснователно обогатяване на пострадалото лице.

Направено е искане да се отмени Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която С. М. Н. е осъден да заплати на И.

Д. И. 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и да се постанови друго такова, с което да се определи по-нисък и справедлив размер на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Р. И. – пълномощник на И. Д. И., в който са изложени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на И. Д. И. е оспорил въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното: