Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 22.11.2021, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 1021/2021
Вид
Решение № 120
Подписан
22.11.2021
В сила
08.02.2022
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Дупница, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510201021 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 562347-F568074 от 22.02.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „Уин Клуб“ ООД, със седалище: гр. Дупница, ж.к.

„Химик“ , бл. 1, ап. 2, с ЕИК 200858428, представлявано от управителите Георги Въжаров и Христо Видински е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 лв., за нарушение на за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г. се излагат доводи, че НП е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон относно приложената санкционна разпоредба. Сочи се, че не е налице достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се, че е налице маловажен случай. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Излага в пледоарията си и допълнителни съображения в нейна подкрепа, като моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна НАП, редовно призована се представлява в съдебно 1 заседание от юрисконсулт Испиридонова, която оспорва жалбата, представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /22.02.2021 г./, датата на връчване на същото /20.09.2021 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него по пощата /25.09.2021 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ право на жалба срещу процесното наказателно постановление.

На 28.08.2020 г., около 09:42 часа била извършена проверка от служителите на НАП – свидетелите М.Х. и М.Г., по инициатива на органите на МВР и съвместно с представители на други държавни институции, на търговски обект, кафе-аперетив, стопанисван от жалбоподателя „Уин Клуб“ ООД и находящ се в гр. Дупница, ж.к.

„Бистрица“, УПИ Х, кв. 205. По време на проверката в търговския обект като барман на смяна бил и свидетелят Д.Н.. Служителите на НАП преди легитимация извършили контролна покупка, за която заплатили в брой и им бил издаден надлежно фискален бон от монтирано фискално устройство (касов апарат), което било в работен режим и имало електронна дистанционна връзка с НАП. След това последвала легитимация и била извършена проверка на касовата наличност, при която установили, че наличността в касата, съгласно опис на паричните средства попълнен от св. Д.Н. като барман работещ с обекта е 120,80 лева, а от изведен чрез ФУ в обекта дневен финансов Х отчет № 0037382/28.08.2020г. се установило, че оборотът на обекта до момента е само 26,80 лева. След пресмятане на разликата между двете суми е установено, че разликата между оборот и фактическа наличност в касата е 94.00 лева повече в касата на фискалното устройство.

Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от разпечатания отчет е видно, че служебно въведените средства за деня са 0,00 лева, както и изведените служебно пари са 0,00 лева. На място е съставен от служителите на НАП Х. и Г. протокол за извършена проверка от същата дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката. Протоколът е подписан от присъствалите при проверката служители, вкл. св. Н., без възражения. В същия протокол е поканен законния представител на дружеството да се яви на 02.09.2020 г., в сградата на НАП в гр. София, където да представи документи.

На 02.09.2020г., в сградата на ЦУ на НАП - София, в присъствието на законен представител – управителя Георги Въжаров от инспектор по приходите - св. М.Г. и в 2 присъствието на други двама служители на НАП – Г.А. и С.Г. е бил съставен на дружеството АУАН за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006г. на Министерство на финансите. Актът е подписан от управителя, като му е връчен и препис от същия срещу подпис. В акта са изложени възражения, че установената при проверката разлика в касовата наличност е резултат на забравяне на персонала да въведе касовата наличност в началото на деня във фискалното устройство.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 562347-F568074 от 22.02.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „Уин Клуб“ ООД, със седалище: гр. Дупница, ж.к.

„Химик“ , бл. 1, ап. 2, с ЕИК 200858428, представлявано от управителите Георги Въжаров и Христо Видински е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 лв., за нарушение на за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Със Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е АНО, е оправомощен да издава НП за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а по т. 3 органите по приходите да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС.

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Х., както и частично от показанията на св. Н., с изключение на заявеното от него по отношение на установената разлика в касовата наличност. Съдът кредитира изцяло показанията на служителите на НАП, като ги намира за пълни, точни, логични, последователни и най-вече подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. В същото време съдът не споделя с доверие изложеното от св. Н. в горепосочената част, тъй като показанията му не се подкрепят в никаква степен от събраните писмени доказателства, както и от заявеното от останалите свидетели. Нещо повече твърденията му за произхода на установените в повече фактически парични средства в размер на 94 лева не съответстват на възраженията на управителя на дружеството-жалбоподател отразени при връчване на АУАН. Казаното от този свидетел за предоставена от него сума от 100 лева в брой на сервитьора работещ в обекта противоречи логически и на изрично заявеното от него, че познава и в други случаи сам е използвал функциите на ФУ за „служебно въведени пари“. Възниква въпроса защо не е сторил това и в процесния случай или защо поне не е изложил тези си възражения пред проверяващите и в съставения протокол за извършена проверка, който лично е подписал. С оглед на това съдът прави извод, че показанията на свидетеля Н. в анализираната им част са опит да се изгради защитна теза в полза на работодателя му. Съдът приема изцяло с доверие и писмените доказателствени материали . Не е налице каквото и да е противоречие отразено в приетите по делото писмени доказателства, вкл. разпечатаните 3 фискален дневен отчет и фискален бон от фискалното устройство, както и направения опис на парите в касата от св. Н..

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие и с оглед последната оформила се като изцяло постоянна, макар и незадължителна касационна съдебна практика по идентични случаи на АС-Кюстендил, отразена в Решение от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 161 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил Решение № 172 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на Административен съд Кюстендил, Решение № 167 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 154 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 93 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 75 от 07.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2021 г. на Административен съд Кюстендил и др. съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е описано ясно в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин е описано и в наказателното постановление, и двата акта са надлежно връчени, лично на управител на дружеството-жалбоподател, с оглед гарантиране на неговите права. Правилно е посочена за нарушена нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“

В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „ Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“

От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на 4 търговеца, който чрез служителите си не е извършил промяна в касовата наличност чрез използване функциите на ФУ за служебно въвеждане на суми. Съдът намира, че от наличните по делото доказателства, анализирани по-горе, безспорно се установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в касата на търговския обект е имало средства, които не са служебно въведени чрез ФУ и превишават с 94,00 лева оборота на кафенето за процесния ден, до момента на проверката. Не се подкрепят с доказателства изложените възражения, че разликата може да се дължи на неотразяване на приходи от продажби през този ден, което съставлява друго по вид нарушение на ЗДДС.

Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът намира, че изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.

С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Аргументи за това са налични и в цитираната по-горе касационна съдебна практика.

Неоснователни, според разсъжденията дадени от касационната инстанция в цитираната по-горе в най-новата й съдебна практика отразена в Решение от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 161 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 172 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение № 167 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 154 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 93 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на Административен съд Кюстендил;