Определение № 343 от 12.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500267 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частната жалба на М. Т. Г. и Д. Г. А. чрез адв. Д. Щ. срещу Определение№ 1152 от 30.04.2024 г. по гр.д.519/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 33432/31.08.2023 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от М. Т. Г. и Д. Г. А. чрез адв. Д. Щ. срещу Разпореждане с изх. № 22231/05.06.2023г. на ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело № 20218040400796 и е прекратено производството по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са твърдения, че длъжникът има право да обжалва постановлението за възлагане в предвидените в чл.435, ал.3 ГПК хипотези, като се твърди, че в случая наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, тъй като се извършва за предмет, срещу който ЧСИ неправилно е насочил принудителното изпълнение, насочвайки изпълнението върху цялата процесна сграда, вместо само против пристройката и надстройката на същата, които единствено са уговорени като обезпечение в полза на взискателя по процесните договори а кредит.

Твърди се, че още при извършването на описа на процесния имот, ЧСИ го е описал неправилно, несъобразявайки, че съгласно чл.14 от Раздел IV „Обезпечаване“ по договора за кредит, за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят се е задължил да осигури учредяване на договорна ипотека в полза на Банката само върху пристройка и надстройка на двуетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етаж, находяща се в гр. П., ул. С. № **.

Твърди се, че с изнасянето на публична продан на целия недвижим 1 имот (а не само на пристройката и надстройката на сградата), вкл.на движимите вещи,намиращи се в сградата, ЧСИ е извършил съставомерно деяние, и е опорочено наддаването при извършената публична продан.

Претендира се отмяна на действието или акта на ЧСИ Д.Николов, касаещ абсолютно всички движими вещи в процесния имот, тъй като същите не са собственост на длъжниците, а на покойния вуйчо на длъжнцата М.Г. и брат на длъжницата Д.А., чиито „наследствени правоприемници“ са двете длъжници; които движими вещи са поставени в имота много след учредяване на ипотеката, в рамките на която следва да се ограничи изпълнителното производство. Твърди се на второ място, че движимите вещи са „напълно несеквестируеми“, тъй като не са предмет на ипотеката и „не са нито придатък, нито неразривна част от ипотекирания имот“.

Претендира се и отмяна на акта на ЧСИ, с който същият е задължил жалбоподателите да заплатят (повторно, по техни твърдения) държавни такси по сметки на ЧСИ и на БОС.

По изложените съображения се претендира съдът да отмени обжалваното определение на БОС с произтичащите от това правни последици.

В законовия срок против частната жалба е постъпил писмен отговор от взискателя по изпълнителното дело – „Юробанк България“ АД. Жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, че обжалваният акт на първоинстанционния съд е правилен, обосноват и подробно мотивиран.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на с вх.№ 33432/31.08.2023 г. по описа на ЧСИ Д.Николов, подадена от М. Т. Г. и Д. Г. А. чрез адв. Д. Щ. срещу Разпореждане с изх.№ 22231/05.06.2023 г. на ЧСИ Д.Николов по изп.дело № 20218040400796, като след оставяне на жалбата без движение за уточняване - кои точно действия и актове на съдебния изпълнител искат да бъдат отменени, и в какво се състои незаконосъобразността на обжалваните действия, с молба-уточнение от 18.04.2024 г. пълномощникът на жалбоподателите е посочил, че се обжалва Разпореждане с изх.№ 22231/05.06.2023 г. на ЧСИ Д.Николов, с което същият е оставил без движение жалби на длъжниците поради невнесени държавни такси по сметка на БОС и е предоставил срок за внасянето им, като се твърди, че жалбоподателите вече веднъж са внесли тези такси, за което по делото били представени доказателства- платежни нареждания. Отделно от това е заявено, че се обжалва и „действието и акта на ЧСИ Д.Николов, касаещ абсолютно всички движими вещи в процесния имот, срещу които е насочено 2 принудително изпълнение, по съображения, че тези вещи не следва да бъдат обект на принудително изпълнение, тъй като от една страна не са собственост на длъжниците, а от друга принудителното изпълнение следва да бъде ограничено единствено до договореното обезпечение за задълженията към взискателя под формата на договорна ипотека.

В предоставения му срок взискателят по изп.дело „Юробанк България“ АД е представил писмени възражения, в които е оспорил жалбата на длъжниците като недопустима и неоснователна.

ЧСИ Делян Николов е представил мотиви по чл.436 ГПК, в които е изложил хронология на извършените по изп.дело изпълнителните действия и е изразил становище за неоснователност на жалбата.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима като насочена към акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на съдебен контрол, и е постановил оставянето й без разглеждане и прекратяване на делото. Съдът е изложил подробни съображения, като е достигнал до извода, че с оглед твърденията на жалбоподателите в жалбата им, вкл.след уточнението й, се установява, че се обжалват действия на съдебния изпълнител, неподлежащи на обжалване от длъжника съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената жалба.

Жалбоподателите М. Т. Г. и Д. Г. А. са длъжници по изп.дело № 20218040400796 на ЧСИ Д.Николов.

Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, са изброени изрично и изчерпателно в закона (чл.435 ГПК, чл.462 ГПК, чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, чл.470 ГПК, чл.486, ал.2 ГПК). Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като възможност. Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.

В подадената жалба и уточнението към нея не са изложени твърдения, които да касаят нито една от изчерпателно посочените в чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК хипотези, даващи основание на длъжника по изпълнителното дело да обжалва действия на съдебния изпълнител.

Указанията на съдебния изпълнител при администриране на жалба на длъжниците да внесат държавна такса, дори да са неправилни, не подлежат на самостоятелно обжалване, съотв.жалбата в тази й част е недопустима.

Насочването на принудително изпълнение върху движимите вещи, находящи се в имота по отношение на който е предприето принудително изпълнение, също е недопустима. Ако движимите вещи, за които се твърди, че са изнесени на публична продан, не са собственост на длъжниците, а на трети 3 лица, съгласно чл.435, ал.4 от ГПК единствено тези лица, а не длъжниците, са процесуално легитимирани да потърсят защита. На следващо място твърдението на самите длъжници в жалбата им и в уточнението й, че тези движими вещи са били от „бивш ресторант, заведение за обществено хранене и настаняване“ на починалия близък на двете длъжници, които вещи „са били поставени в процесния имот“, изключва възможността тези движими вещи да са несеквестируеми.

Останалите наведени в жалбата твърдения и оплаквания имат отношение към законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която обаче може да бъде преценявана при подадена допустима жалба, каквато в случая не е налице.

Наведените едва с частната жалба твърдения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно поради насочването на принудителното изпълнение към целия недвижим имот, е преклудирано, тъй като такова оплакване не е заявено в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано от въззивния съд.

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Т. Г. и Д. Г. А. чрез адв. Д. Щ. срещу Определение № 1152 от 30.04.2024 г. по гр.д. № 519/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4