Определение № 2885 от 14.11.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………… гр.

В., 14.11.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ХХV състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА след като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 783/2019 г., установи следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „СВЕТИ СВЕТИ К. И Е. ХОЛДИНГ“ АД, с ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Е.К.и И.К.-Ш., подадена чрез адв. К.Ж., против Разрешение за поставяне на преместваеми обекти № 18/08.10.2018 г., издадено от Гл. архитект на Община В..

С жалбата се настоява, че оспорваното решение е незаконосъобразно, издадено при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че оспорващият е собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КК на В., представляващ част от алея, съседна на ПИ с идентификатор *** по КК на В., върху който втори имот са поставени преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, съгласно обжалваното разрешение за поставяне. С жалбата се твърди, че преместваемите обекти не са на необходимото отстояние от границата на имота на оспорващия и застъпват площ от имота му, без да е искано съгласието на оспорващия в качеството му на собственик на поземления имот. Оспорващият се позовава на разпоредбата на чл.

31 от ЗУТ и твърди, че отстоянието на преместваемите обекти до границата с имота му следва да е 3 м и същото не е спазено. На следващо място се поддържа, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, доколкото съгласно чл. 53 от Наредбата на Община В. по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в курортните комплекси се издават от Кмета на Община В., а в случая процесното разрешение е издадено от главния архитект. Правния си интерес оспорващият обосновава с наличието на пряко засягане, изразяващо се в нарушаване и ограничаване на правото му собственост, ползване и достъп до имота му. Искането е да се отмени обжалваният акт, като се претендира присъждане на разноски. С писмени бележки оспорващият изтъква и следното: От съдебно техническата експертиза се установява, че обектите са поставени на по-малко от 2 м, а за друга част е спазено разстоянието по одобрената схема - 2 м, но това означава, че одобрената схема е в противоречие с материалния закон – чл. 31 от ЗУТ; не са спазени изискванията на чл. 7 и чл. 18 от Наредбата на Общински съвет В. по чл. 56 от ЗУТ; 20 бр. преместваеми обекти са поставени в противоречие с одобрената схема по реда на чл. 56 от ЗУТ.

Ответникът – Главният архитект на

Община В., чрез процесуалния си представител – юриск. М.Д, поддържа становище за неоснователност на жалбата като настоява, че атакуваният административен акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и от компетентен орган. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна –

„НАУКА-ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от проф. дсн А.К и от адв. В.С. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се претендират и разноски. С писмена защита се сочи, че Съюзът на учените в България е собственик на сградата на Международен дом на учените с учредено безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху прилежащата територия 24 580 кв.м, като за стопанисването му е създадено „НАУКА ИНВЕСТ“ ЕООД, което получава наем от процесните търговски обекти за подпомагане финансовата издръжка на дома и на научните мероприятия. Изтъква се, че с наемателите на преместваемите търговски обекти са подписани договори до края на 2021 г. на основание одобрена схема и получено разрешително за поставяне, а и с получаваните суми от наемите дружеството изплаща голям банков кредит, заради който е ипотекирана сградата в имота и с анулирането на разрешителното дружеството ще е в невъзможност да изпраща кредита към банката. Сочи се, че разрешението за поставяне е издадено на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и съгласно схема, съгласувана от Министерство на туризма, като същото е подписано в съответствие с чл. 3, ал. 3 от ЗУЧК от главния архитект на общината. Настоява се, че е спазена схемата за преместваемите обекти, а по отношение на твърдението на оспорващия за застъпване на имота му, заинтересованата страна се позовава на § 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗМСМА, според които норми с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти: общински пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, както и обектите в общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Искането е да се отхвърли жалбата.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 05.11.2019 г. е даден ход на делото по същество.

Съдът намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.

При преценката за наличие или липса на правен интерес от оспорването (т.е. дали и как оспореният акт засяга правната сфера на оспорващия) съдът следва да изходи от разпоредбата на чл.

147, ал. 1 от АПК, към която препраща чл. 219, ал. 1 и 3 от ЗУТ, а не от разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, която в случая е неприложима. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Засягането следва да се изразява в прекратяване или ограничаване на съществуващи права, в създаване на нови или разширяване на съществуващи задължения или в препятстването на права.

Предвид доказателствата по делото, съдът установяват следните факти:

Видно от приложените по делото документи във връзка със собствеността върху имотите на оспорващия и на заинтересованата страна, както и предвид приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), , се установява, че оспорващият е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на В., представляващ алея, а заинтересованата страна е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на В., който е урегулиран в УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП и УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К. и Е.“.

С оспореното Разрешение за поставяне № 18/08.10.2018 г., издадено от Гл. архитект на Община В., на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК и съгласно схема, съгласувана с Министерство на туризма с изх. № Т-62-00-35/04.09.2018 г. е разрешено на „НАУКА ИНВЕСТ“ ЕООД да разположи 36 бр. преместваеми обекти и съоръжения: Павилион тип А – 27 бр. – 324 кв.м; Павилион тип Б – 8 бр. – 72 кв.м; Стелаж – 1 бр. – 1 кв.м, на обща площ от 397 кв.м в УПИ ІІІ-57 и УПИ VІІ-57, кв. 10 по плана на к.к. „Св. Св. К. и Е.“ за срок от 01.01.2019 г. до 01.01.2022 г.

Съгласно посочената като правно основание за издаването на оспорения акт разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК разрешението за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Курортен комплекс „Св. св. К. и Е.“, община В. е именно такъв курорт по смисъла на § 1, т. 16 от ДР към Закона за туризма – Решение № 45 от 25.01.2005 г. на МС на РБ – л. 86-87 от делото.

Налице е схема за поставяне на преместваемите обекти в двата имота на заинтересованата страна по делото, която схема е одобрена на 27.08.2018 г. от министъра на туризма – л. 74, л. 69-73 от адм. пр.

Според заключението на вещото лице, което съдът намира за компетентно изготвено, имотът на оспорващите ПИ с идентификатор *** по КК на В. е съседен на ПИ с идентификатор *** по КК на В., който е урегулиран в УПИ ІІІ-57 Почивен и ТП дом, но не е съседен на УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К. и Е.“.

Безспорно се установява от заключението на вещото лице и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 10.09.2019 г., че разрешените за разполагане преместваеми обекти с оспорения акт са в съответствие с одобрената схема от Министерство на туризма на 27.08.2018 г. – л. 24 от адм. пр.

Вещото лице дава заключение, че разрешените с оспорения акт преместваеми обекти в УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП и УПИ VІІ-57 в кв. 10 по действащия ПУП-ПРЗ на к.к. „Св. Св. К. и Е.“, предвид обяснителната записка и графичната част на схемата за разполагане на преместваемите обекти на територията на УПИ ІІІ-57 и УПИ VІІ-57, кв. 10 в к.к.

„Св.св. К. и Е.“, гр. В. (л. 22-24 от адм. пр.) следва да са разположени на 2 м от уличните регулационни линии към имота на оспорващия - ПИ с идентификатор *** по КК на В. (част от алея 9 по нотариалния акт на оспорващия – л.

7-9 от делото).

А от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че разположението на процесните преместваеми обект по разрешението за поставяне е в съответствие с изискванията на ЗУТ и на Наредбата на Община В. по чл. 56 от ЗУТ, като с разрешените за поставяне преместваеми обекти не се надвишават градоустройствените показатели (плътност, Кинт) по действащия ПУП, както изисква Наредбата на Община В. по чл. 56 от ЗУТ.

Т.е. съобразено е изискването на нормата на чл. 45, ал. 3 от Наредбата на ОбС В. за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, според която общата квадратура на преместваемите обекти и застроените до момента обекти в имота не следва да надвишава допустимите норми на застрояване, посочени с устройствените параметри на зоната, в която се намира имотът.

Изложеното обосновава извод, че оспорващият не е пряко и непосредствено засегнат от издаденото от гл. архитект на гр. В. Разрешение за поставяне № 18/08.10.2018 г.

От заключението на вещото лице, а и от приложените по делото скици на поземлените имоти на оспорващия и на заинтересованата страна, както и от приложената извадка от действащия ПУП-ПРЗ за тези имоти, безспорно се установява, че имотът на оспорващия не е съседен на УПИ VІІ-57, кв. 10, в който е разрешено с оспорения акт поставянето на преместваеми обекти. Т.е. не е налице въобще засягане по какъвто и да е начин на имота на оспорващия с разрешеното поставяне на обекти в УПИ VІІ-57, кв. 10, доколкото не се засяга нито правото му на собственост, нито ползването, нито достъпа до имота му.

Не е налице засягане на правата и интересите на оспорващия и от разрешението за поставяне на преместваеми обекти в УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП – същите са разрешени в съседен на неговия имот, а и според заключението на вещото лице и предвид документацията към оспорения акт не попадат в имота на оспорващия.

Несъстоятелни са изложените от оспорващия доводи във връзка с неспазването на изискването на чл. 31 от ЗУТ по отношение отстоянието от 3 м до страничната граница на УПИ ІІІ-57 Почивен дом и ТП (на заинтересованата страна). Действително съгласно чл. 45, ал. 4 от Наредбата на ОбС В. за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, са поставени изисквания за отстоянията на обектите от сгради и от регулационни и имотни граници, които следва да са съобразно правилата за строежи по ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Нормата обаче на чл. 31, ал.

1, т. 1 от ЗУТ се отнася до отстояния до странична граница. В случая регулационната линия на УПИ ІІІ-57, кв. 10 към имота на оспорващия – ПИ с идентификатор *** по КК на В. (алея), не се явява странична граница на УПИ (или вътрешна регулационна линия по смисъла на чл. 14, ал. 3, т. 2 от ЗУТ), а е улична регулационна линия. Това е така, доколкото същата е граница на УПИ ІІІ-57 към прилежащата алея (по арг. и от чл. 69, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Т.е. става въпрос за лице на имота, а не за странична граница на УПИ, поради което изискването за отстояния до страничната граница на УПИ е неприложимо като неотносимо в случая.