Разпореждане № 120324 от 30.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120324 гр. С., 30.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско дело № 20231110136474 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която да разпореди – Длъжникът Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес - град С., ....... да заплати на кредитора „С, общо сумата от 2714,15 лева, от които: главница: 1400,00 лена – главница по Договор за паричен заем № 676778, сключен на 13.05.2022 година, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.6.2023 година до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 165,45 лева, дължимата и неплатена за периода 13.5.2022 година до 13.10. 2022 година, договорна неустойка в размер на 718,58 лева, дължимата и неплатена за периода 13.5.2022 година до 13.10. 2022 година, законна лихва за забава в размер на 201,72 лв. - дължимата и неплатена за периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2023 г., неустойка за забава: 228,40 лева - дължимата и неплатена за периода от 11.09.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението, ведно със сторените по делото разноски за заплатена държавна такса – 54,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.

Твърди се, че сумите са дължими поради неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 676778, сключен на 13-05-2022 г., между „С (Заемодателя) и Д. Г. Д., ЕГН ********** (Заемателя).

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника – потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията за това са следните:

Претендираните вземания от кредитора – договорна неустойка в размер на 718,58 лева, неустойка за забава: 228,40 лева - дължимата и неплатена за периода от 11.09.2022 г.

(начислена еднократно) до изплащане на задължението - съдът приема за уговорени по вероятно неравноправни клаузи, които за съда са и нищожни и вероятно неравноправни, поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:

1

Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Претендираната сума за компесаторна неустойка и сумата за неустойка за забава, съдът приема, че от една страна не представляват и надхвърлят гаранционно обезпечителната функция на договорната неустойка, а на следващо място и представляват допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорките на чл.5 и чл.11 от процесния договор се явяват нищожни.

Заплащането на възнаграждението за компесаторна неустойка - в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За съда уговорената компесаторна неустойка и неустойка за забава имат характеристиките и на разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.

Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за недадено обезпечение и неустойка за забава, са такива които дават възможност и кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.

Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA 2 срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С415/11, т. 44-т. 46/.

Както вече се посочи, така уговорените неустойки са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и управление на кредита, а уговорените такива със споразумението – в частта за неустойка за забава, която по своя характер и посоченото в договора предвижда именно, че се дължи по повод на сторени от кредитора извънсъдебни разходи по събиране на кредита е такава, която няма характер на типичната неустойка, а прикрива такса за услуги и по предназначението си очевидно касае усвояването и управлението на кредита, като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се дължат претендираните по нищожна клауза сочени в заявлението суми за неустойка –компесаторна и за забава и в тази част заявлението да се отхвърли.

На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за посочените суми. Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.

Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя, в следния смисъл:

„Длъжникът Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес - град С., .......... да заплати на кредитора „С, със седалище и адрес на управление град С., .........., следните суми: главница в размер на 1400,00 лена – главница по Договор за паричен заем № 676778, сключен на 13.05.2022 година, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.6.2023 година до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 165,45 лева, дължимата и неплатена за периода 13.5.2022 година до 13.10. 2022 година, законна лихва за забава в размер на 201,72 лв. - дължимата и неплатена за периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2023 г., , ведно със сторените по делото 3 разноски за заплатена държавна такса – 54,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.“, като в останалата част за сумите – договорна неустойка в размер на 718,58 лева, дължимата и неплатена за периода 13.5.2022 година до 13.10. 2022 година и неустойка за забава: 228,40 лева - дължимата и неплатена за периода от 11.09.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението - отхвърля заявление с вх.№ 185551/29.6.2023 година депозирано от „С, със седалище и адрес на управление град С., ...........

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.

Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4