Решение № 3131 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100510263 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК вр. чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Поделение П.П. София“ към „БДЖ-П.П.“ ЕООД срещу решение № 7338/29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 49429/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, с което е отменена заповед № Д – 151/11.06.2021 г., издадена от директора на Поделение „П.П. – София“, с която на Е. Б.

И. с ЕГН: 6********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 предл. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че ищцата не е изпълнила служебните си задължения, съгласно трудовия си договор, длъжностната характеристика и инструкцията за кондуктора на спални и кушет вагони, а именно последната не е предупредила своевременно началник-влака, че има две пътнички за слизане, като загубеното време, в което пътниците са търсели кондукторката, е довело до тяхното забавяне и невъзможност да слезнат от влака безопасно, което било основната причина за инцидента. Жалбоподателят не е релевирал доказателствени искания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна.

1

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№ 45587/26.08.2021 г. на Е. Б. И. с ЕГН: ********** срещу „Поделение за П.П. София“ при БДЖ „П.П.“ ЕООД с ЕИК: ****, с която е поискано от съда да отмени заповед № Д – 151/11.06.2021 г., връчена на 26.06.2021 г., с която на Е. Б. И. с ЕГН: 6********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 предл. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като се присъдят и разноските по делото. Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжността кондуктор СКВ, Звено Спални вагони, ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД. Излага твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото в нея не е отразена правилно фактическата обстановка и с която неоснователно е вменена вина за инцидента, като счита, че визираните в заповедта пропуски се отнасят до действия, които не са от нейната компетентност като кондуктор СКВ, Звено Спални вагони. Поддържа, че изпълнителният директор не е зачел писмените обяснения по конкретния случай, както и че тя е знаела за обстоятелството, че във вагона пътуват пътници за Провадия. Твърди, че липсва виновно извършено поведение от нейна страна, поради което се иска и отмяната на заповедта като незаконосъобразна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Поделение П.П.

София“ към „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с който оспорва иска. Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съответства на изискванията на закона - КТ, мотивирана е, спазени са изискванията на чл. 193 КТ, спазени са и сроковете по чл. 194 КТ, както и че ищцата е извършила твърдените дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, за които е било наложено дисциплинарното наказание.

Твърди, че на ищцата е вменена отговорност за стриктно спазването на изискванията в длъжностната характеристика и в Инструкция за кондуктора на спален и кушет вагон. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

По делото са приети Заповед № Д -151/11.06.2021 г. на изпълнителния директор на „БДЖ-ППП София“ ЕООД, с която на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 29.04.2021 г. Е. И. в качеството си на кондуктор СКВ не е изпълнила служебните си задължения, с което е създала предпоставка за злополука – не е събудила 30 минути преди пристигане на съответната гара пътничките, не е била до вратата на влака, за да осигури безопасното слизане на пътниците, допуснала е пътник да слиза по време на движение на влака , без своевременно да е подала сигнал до началник-влака, че има пътници за слизана, с които действия е застрашила живота и здравето на пътника Й.Б., като е нарушила чл.

9, т. 1, чл. 15, т. 1, чл. 22, т. 20, чл. 31 и чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални 2 и кушет вагони“.

Приета е по делото покана с изх.№ 93-04-1Н-74/17.05.2021 г. от ответника до ищцата за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с подаден сигнал с телеграма № 503/07.05.2021 г. от г-жа Й.Б. за настъпил инцидент на 29.04.2021 г., като на ищцата е даден тридневен срок от получаване на поканата за писмени обяснения. Поканата е получена на 18.05.2021 г.

По делото са приети писмени обяснения на ищцата по чл. 193 КТ, съдържащи се в пояснение от 21.05.2021 г., в които е посочила подробно своята позиция за посочения случай. Подчертава, че отразеното в заповедта не съответства на действителността.

Твърди, че няма вина за случилото се и изтъква, че няма как тя да отвори вратата по какъвто и да е начин, докато влакът е в движение.

Приложен по делото е и сигнал, получен по имейл – електронна кореспонденция с вх.№ 03-20-513/05.05.2021 г., от Й.Б., в който се посочва, че отношението на кондуктора във влака в посока София-Провадия от дата 29.04.2021 г. е било крайно неадекватно и тя била отговорна за безопасното слизане на пътниците от влака.

Приети по делото са и електронен билет № 044010088639/01.04.2021 г. за 29.04.2021 г. на името на Й.Б. за пътуване в посока от София към Провадия (БВ 2627), контролен лист № 486/29.04.2021 г. за влак № 2627, спален вагон № 30, пътен лист № 0013561 за влак № 2627 спален вагон № 30 и диаграма от 29.04.2021 г. за влак № 2627 за вагон № 30.

По делото е приет доклад от 02.06.2021 г., изготвен от инж. И.К. – ръководител ПЦ София, в който са отразени констатираните нарушения от 29.04.2021 г., като се посочва, че в придружителния лист на влак № 2627 за дата 29.05.52021 г. и в анализната книга при кондуктор на спални и кушет вагони София, Е. И. не е записала нищо във връзка с инцидента. Посочено е, че И. е създала предпоставка за по-сериозна злополука с пътничката и е нарушила чл. 9, т. 1; чл. 15, т. 1; чл. 22, т. 20; чл. 31; чл. 65 от „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“.

Приложени са „Инструкция за кондуктора на спални и кушет вагони“, както и длъжностна характеристика за длъжността „кондуктор, спални и кушет вагони“, неоспорени от страните, за които ищцата се е подписала, че се е запознала с тях на 19.08.2019 г., в които е посочено, че основните трудови задължения включват помагане на пътниците при тяхното настаняване и слизане; оказване на съдействие на началник-влак, информиране на пътниците за закъснение на влака; попълване редовно и правилно на отчетните документи.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят И. И., който твърди, че работил като локомотивен машинист. Пояснява в показанията си, че преди да тръгне влакът влаковият кондуктор подава сигнал за готовност към началниквлака, след това началник-влак подава сигнал към дежурен ръководител „Движение“, 3 който пък подава сигнал към локомотивната бригада, включваща машинист и помощник-машинист. Твърди, че в процесния ден сигналът за спиране му бил подаден от кондуктора. Свидетелят И. изтъква, че на перона не видял паднал пътник, но видял че на земята имало чанта.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят В.Г. – служител в БДЖ на длъжност „Началник-влак. В свидетелските си показания споделя, че за процесния случай не видяла паднал пътник, че в този ден влакът закъснял с 25 минути до пристигането си на гара Провадия и изтъква, че ищцата Е. И. е кондуктор спален вагон, а не влаков кондуктор. Посочва, че спалният кондуктор няма отношение към подаването на сигнал „Готово“ за тръгване на влака. Твърди, че не било предадена информация, че има слизащи пътници за гара Провадия и че при самия инцидент тя е подала сигнал за спиране, след като получила информация за това от влаковия кондуктор. В показанията си твърди, че началник-влака има задължение да подаде информация колко пътника трябва да слязат на съответната гара, която информация получава от спалния кондуктор.

По делото е разпитан и свидетеля П.П. – работещ на длъжност спален кондуктор към БДЖ. Сочи, че знаел от ищцата, че има пътници за гара Провадия, но не видял да има паднали такива. Свидетелства, че Е. И. е била до вратата малко преди спирането на влака на гара Провадия, за да отвори на пътничките и разяснява, че вратата може да се отвори само при спрял влак. Твърди, че спалните кондуктори нямат задължение да подават сигнал „Готово“ за тръгване на влака, като при инцидент кондукторът пише рапорт, но не вписва нищо в анализната книга. П. изтъква, че при слизащи пътници кондукторът има задължение да провери дали пътниците са заспали, да им върне превозните документи и да им каже да се приготвят за слизане. Въззивният състав не кредитира с доверие показанията на свидетеля П., тъй като същите не съответстват на останалия по делото доказателствен материал, а именно в показанията на свидетеля Б. се изтъква, че пътниците са търсели кондукторката преди да слязат, тъй като не са я открили на вратата на влака, който съдът кредитира като пълни, обективни и съответстващи на останалия материал по делото и поради обстоятелството, че свидетелят Б. е била очевидец на случилото се.

Пред първостепенния съд е разпитан и свидетелят инж. Б.Т., който в показанията си сочи, че не е бил във влака в деня на твърдяния инцидент. Твърди, че задълженията на кондуктор спален вагон са да събуди пътника 30 минути преди пристигане, да върне билетите за пътуване на пътника, да отвори вратата на съответната гара и при ситуация, да сигнализира към персонала на влака.

Разпитана е и свидетЕ.та Й.Б., в чийто показания се твърди, че от момента на предаването на документите не била виждала кондуторката, до момента, в който се опитали да отворят вратата на влака. Посочва, че двете пътнички са търсили 4 кондукторката, за да им отвори вратата, като кондукторката била изненадана, че със сестра искали да слизат. Сочи, че двете имали обемен багаж, като първо сестра слезнала по стълбите, след като се отворила вратата, а Й.Б. слизала след нея. В този момент свидетЕ.та разказва, че влакът започнал да потегля с много бавна скорост и тогава тя взела решението да слезе, но не успяла да запази равновесие и паднала върху куфара. През цялото време свидетелят сочи,че държала своя куфар в себе си, включително и при слизането си, и поради тежестта на куфара, и от инерцията на ускоряващия влак, тя стъпила на перона и залитнала. Сочи, че кондукторката не им казала, че ще ги събуди преди слизането им на гара Провадия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на съда не споделя крайния извод на първоинстанционния съд, поради което и решението е неправилно и незаконосъобразно. Аргументите за това са следните: