Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 06.07.2022, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 52/2021
Вид
Решение № 36
Подписан
06.07.2022
В сила
22.11.2023
Състав
БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Търговище, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело № 20213500900052 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по депозирана искова молба от адв. П.К., САК, пълномощник на С. С. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН **********, и двамата от с. Б., общ. Търговище, ул. „И.С.“ № 5, адрес за призоваване: гр.

Казанлък ул. “С.” № 6, офис 10, против; ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.

„Д.В.“ № 87.

В исковата молба се твърди, че на 29.04.2020 г., около 02:00 часа по път ПП I-4 се е движил л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С., който на км 210+257 в района на кръстовището за с. П.К. нарушава правилата за движение по пътищата, губи контрол над МПС, излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътен скат. Вследствие на катастрофата на място загива возещият се на задна седалка пътник К.Б.С.. По случая е образувано НОХД 45/ 2021 г. по описа на ОС - Търговище, което е приключило с влязла в сила присъда, с която подсъдимият О.Б.С. е признат за виновен в това, че на 29.04.2020 г. на ПП I-4, в района на с. П.К. при управление на л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Б.С., с което осъществил състава на 1 престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1,6. „в“ и чл. 342, ал. 1 от НК.

Ищците твърдят, че за увреждащия л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/119003417506/12.12.2019 г., със срок на валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.

Ищците са родители на загиналия К.Б.С.. Твърдят, че с писмо от 15.06.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая са заведени щети с № 2010016519 и с № 2010016521, по които застрахователят към настоящия момент не е изплатил обезщетение.

Ищците, като родители на загиналият К., който бил само на 16 години към момента на инцидента, твърдят, че в резултат на неговата смърт, която е причинена в процесното ПТП от водач на автомобил, застрахован при ответника, са претърпели и търпят болки и страдания. Заявяват, че са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван, насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние.

Предвид гореизложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на всеки от тях обезщетения от по 80 000 лв. като частични искове от 200 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им К.Б.С., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 06.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д.В. № 87, действащо чрез пълномощника си адвокат Т. АТ. Д., с адрес на кантората град София, бул. „Г.М.Д.С." №77Б, ет.1, ап.1, съдебен и 2 електронен адрес за призоваване и връчване на книжа : 1. град София, бул.

„Г.М.Д.С." №77Б, ет.1, 2. Email : *************: телефон +*********, в който се изразява следното становище по исковите претенции:

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищците твърдения относно механизма на ПТП, доколкото не е установено непосредствено след ПТП къде се е намирал пострадалият - вътре в автомобила или извън него, както и кога и как е получил несъвместимите с живота травми и от какво са причинени - след изпадане от автомобила или в неговото купе.

На следващо навежда твърдение, че към момента на процесното ПТП пострадалият К.Б.С. е бил на задната седалка без поставен обезопасителен колан, в противоречие с императивните изисквания на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като така е допринесъл в значителна степен за уврежданията си, тъй като при използване на обезопасителен колан, травмите биха били много по-леки и съвместими с живота. Това твърдение, според ответника, се подкрепя и от обективните данни по делото, след като при процесното ПТП пострадалото лице е изпаднало от автомобила, което априори изключва използване на обезопасителен колан. Дори пострадалият да е останал при ПТП в купето на автомобила, при използване на обезопасителен колан, травмите биха били много по-леки и съвместими с живота. За това, следва да се приеме, че с неизползването на обезопасителен колан, пострадалият пътник в МПС „Форд Фокус" с per. № Т 72 66 ВТ К.Б.С. е съпричинил вредоносния резултат, като с поведението си на 29.04.2020 г. е създал условия за неговото настъпване.

Оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди в претендирания обем. Оспорва твърденията за съществуването на отношения на общност и привързаност между починалия и ищците, които да са прекъснати единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Оспорва предявената искова претенция и по размер, като счита, че претендираното обезщетение, предявено в настоящото производство, е изключително завишено по размер и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието «справедливост», принципно указани от ВС.

Процесуалният представител на ответника твърди, че претендираното 3 обезщетение е прекомерно и с оглед наличието на принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че поради наличието на съпричиняване следва да бъде приложена разпоредбата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде намалено съответно на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва се и дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за посочения период. Твърди се, че следва да се приема 16.04.2021 г. за начална дата на дължимост на законната лихва върху евентуално присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а не 06.05.2020 г., както необосновано се претендира. С отговора са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. В нея се твърди, че починалият не е извършил нарушения, които са в пряка връзка с настъпването на вредоносния резултат. Конкретизират се и останалите претенции на ищците като се дава отговор на възраженията на ответника.

Постъпил е допълнителен отговор на ДИМ, в който се излагат твърдения, че ищците са тези, които следва да докажат претенциите си. Отделно се излагат съображения, че претенцията за лихва, конкретизирана в ДИМ, е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.

Според процесуалния представител на ответното няма как застрахователя да дължи два пъти лихва за забава, тъй като той няма нито договорни нито извъндоговорни отношения с ищците. Неговата отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента.

В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции. По тяхна молба в последното по делото съдебно заседание е допуснато изменение на иска на всеки един ищец чрез неговото увеличаване като се претендира сумата от 180 000 лева частичен иск от сумата от 200 000 лева.

Ответното застрахователно дружество чрез адвокат Костов оспорва исковите претенции съобразно постъпилия по делото отговор. Заявява, че ако съдът уважи исковете, обезщетение в размер на около 50 000 лева би било справедливо за всеки от ищците. Претендират се разноски съобразно приложения списък.

Със своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът се е произнесъл по допустимостта на така предявения иск. Съдът е посочил 4 правната квалификация на претендираните от ищеца права – иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД., като е разпределил доказателствената тежест.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите съдът съобрази следното:

Безспорно е, че ищците са родители на К.Б.С., роден на 03.10.2003 година, починал на 29.04.2020 година в ПТП – предмет на обсъждане в настоящото производство.

С Присъда № 2 от 30.03.2021 година, постановена по НОХД № 45/2021 година по описа на Търговищкия окръжен съд, подсъдимият О.Б.С. роден на 10. 03. 2002 год. в гр. Омуртаг, живущ в с. Б., общ. Омуртаг, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29. 04. 2020 год. на ПП 1-4, в района на с. П.К., при управление на л. а. „Форд Фокус” с рег. № Т ***** ВТ без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на К.Б.С. от с. Б., с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал.1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалил с 1/3 наказанието и е определил окончателно наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила.

По делото не е спорно, че л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, по застрахователна полица BG/02/119003417506/ 12.12.2019 г., със срок на валидност една година, считано от 12.12.2019 г. до 11.12.2020 г.

Спорните въпроси касаят вида, характера и обема на претендираните от ищците неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.

От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, се установява следното: На 29.04.2020 г., около 02:00 часа на ПП 1-4, км 210+257, в района на разклона за с. П.К., общ. Омуртаг се е движил лек автомобил „Форд Фокус” с per. № Т **** ВТ, управляван от О.Б.С., с посока 5 на движение от гр. Омуртаг към гр. Търговище. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 106 км/ч. Автомобилът е навлязъл в зоната на ляв завой, където критичната скорост на странично плъзгане е била около 96 км/ч. В зоната на завоя предвид на движението на автомобила със скорост по — висока от границата на критичната водачът е допуснал автомобилът да напусне платното отдясно по посока на движение. Под въздействието на резултантната сила, която представлява геометричен сбор на центробежната сила, която е насочена към външната дъга на завоя и теглителната сила насочена по посока движението на автомобила е започнало плъзгане надясно, при което са останали следи от страничното плъзгане на автомобила.

Последвал е удар в пътен знак, челен удар в канавката и ската, след което завъртане на задната част на автомобила по посока на часовата стрелка и преобръщане наляво около надлъжната му ос по десния банкет. При удара в ската на автомобила и при последващите движения — ротация и фазата на преобръщане, са възникнали големи преносни инерционни сили и преносни ускорения, в резултат на което пътникът на задната седалка К.Б.С. е изпаднал от автомобила. Вещото лице предполага, че загиналият е изпаднал от автомобила, поради обстоятелството, че при огледа тялото му е било извън автомобила. В експертизата си пояснява, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани и че предпазният колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пътниците му на място при случай на внезапно спиране (аварийно спиране) или настъпване на пътнотранспортно произшествие. Използването на предпазен колан предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или други пасажери, изпадането им от автомобила в случай на преобръщане.