Решение № 146 от 14.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Несебър, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно наказателно дело № 20252150200595 по описа за 2025 година

Производството се образува по повод на жалба на Д. М. Р. срещу Наказателно постановление РД-0*-**/**** г. издадено от директора на Регионална здравна инспекцияБургас, с което на жалбоподателката се налага административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 лева за извършено нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето (ЗЗ).

С жалбата се моли за отмяна наказателното постановление.

В о.с.з. жалбоподателката се явява лично и с пълномощник, който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като излага подробни аргументи.

Представителят на административнонаказващия орган моли за отхвърляне на жалбата, респ. за потвърждаване на наказателното постановлени.

Жалбата се подава в срок и от процесуално-легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН № 1-000***/14.09.2025 г. се издава от св. Б. Т. Ц.-*****, която е оправомощена за това съгласно чл. 231, ал. 2 от ЗЗ и от един свидетел-очевидец – св. Ж. Б. в присъствието на жалбоподателката, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и се връчва лично на жалбоподателката за запознаване с неговото съдържание.

Наказателното постановление се издава от компетентен орган – директора на регионална здравна инспекция-Бургас, съгласно чл. 231, ал. 2 от ЗЗ.

АУАН се издава в законустановения тримесечен срок от откриване на жалбоподателката съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

1

Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН.

По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика.

Не са налице процесуални нарушения, които да довеждат до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

От разпита на свидетеля Ж. Б.-служител в РУ-Несебър се установява, че се създава план за специализирана полицейска операция, в която се включват той и колегата му – св. Р.

Т.. По време на изпълнението на поставените задачи в плана извършват проверка на 06.06.2025 г. около 03:00 часа на нощно заведение „T****“, като известно време преди да пристъпят към действия, отглеждат самата обстановка в заведението. При извършвания оглед св. Б. констатира лице от женски пол, което по-късно се установява, че е жалбоподателката Д. Р. И., което държи в себе си специфична чанта и мишинка, която изпуска райски газ и че хора идват към нея, а тя им им продава балони. Свидетелят възприема факта, че жалбоподателката изкарва балон и го пълни с райски газ, но когато св.

Б. и колегата му св. Т. отиват при нея, купувачът се изгубва в тълпата. Те се легитимират пред нея и я отвеждат в сградата на РУ-Несебър, където доброволно предава наличните у нея вещи – 1 бр. черна платнена чанта, съдържаща 16 броя метални капсули розово-лилави на цвят, с червен на цвят надпис „i**** N**; 17 бр. черни на цвят балони; 1 бр. машина за пълнене на райски газ, черна на цвят с жълт надпис „E****”, както и парични суми в нея в размер на 485,00 лева и 20,00 евро.

Гореустановената фактическа обстановка съдът установява изцяло от гласните доказателства, събрани от разпита на св. Ж. Б., частично от показанията на св. Р. Т.; констативен протокол от 06.06.2025 г., протокол за доброволно предаване от 06.06.2025 г.; частично от писмено сведение от Д. Р.;

Съдът кредитира изцяло от показанията на св. Ж. Б., който е очевидец на събитието и ясно заявява, че вижда жалбоподателката да държи в себе си в черна чанта, машинка за изпускане на райски газ и балони към нея; че жалбоподателката пълни балоните и ги продава на клиенти на заведението. Фактът, че жалбоподателката извършва продажба на райски газ се установява и от косвения факт, че държи в себе си немалка сума пари, а именно: 485 лева и 20 евро. Жалбоподателката заявява пред органите на реда, че вещите в нея са за лична употреба, но съдът приема тези нейни изявленията като защитната теза, която се опровергава от показанията на св. Б., немалкото парични суми, с които разпола процесната вечер и голямото количество балони и капсули – последният факт, само по себе си, изключва извода, че жалбоподателката може държи такова количество за лични нужди.

По отношение на факта, че съдържанието на балоните е с райски газ, съдът намира това за доказано от естеството на самите вещи, установени в нея и надписите върху тях, както и от 2 дадените писмените обяснения, в които посочва, че 16-те броя капсули, съдържат райски газ.

В тази връзка съдът счита, че не отговарят на истината обясненията й в о.с.з., че й било посочено от органите на реда да напише, че капсулите, съдържат райски газ. Доказателства в тази насока липсват.

Показанията на св. Т. също са в насока, че жалбоподателката държи в себе си балони с райски газ и устройството, с което се пълнят – в тази част показанията му са изцяло идентични с тези на св. Б.. Свидетелят Т. посочва пред съда, че не е видял жалбоподателката да извършва действия по продажба, но съдът не кредитира показанията в тази част, тъй като този факт съдът намира за доказан от гласните доказателства, събрани от разпита на св. Б., на които съдът дава пълна вяра. Не се споделят и показанията на св. Г.а, която заявява, че жалбоподателката не продава балони с райски газ процесната вечер, тъй като не дава отговор каква е причината жалбоподателакта да държи такова значително количество капсули с райски газ и балони, ведно с машинка за пълнене. Ето защо следва единствено възможния извод, че тези вещи са предназначени за продажба, а не за лична употреба, като конкретната продажба се установява по несъмнен начин от показанията на св. Б. – „Идваха хора при нея, а тя им продаваше балони.“

Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателката извършва нарушение на чл. 54а, ал. 1, т. 5 от ЗЗ, която забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) в закрито обществено място, каквото безспорно се явява нощно заведение „The bounce”. Извършеното от жалбоподателката нарушение правилно е квалифицирано от издателя АУАН, съответно от административнонаказващия орган като нарушение на императивната норма на чл. 54а, ал.

1, т. 5 от ЗЗ.

По отношение на наказанието разпоредбата на чл. 218, ал. 2а от ЗЗД гласи, че който наруши чл. 54а, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. В настоящия случай е наложен минимума, предвиден от закона, което съдът намира за съразмерно на характера и степента на обществена опасност на денияето и факта, че жалбоподателката се наказва за първи път за подобен вид нарушение. Следва да се допълни, че завишеният минимален размер на глобата е с цел пресичане на този вид противоправни и общественоопасни деяния, заради рисковете, които крие продаваното вещество за човешкото здраве.

Мотивиран от горното, издаденото наказателно постановление следва да се потвърди, поради което съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление РД-0*-**/**** директора на Регионална здравна инспекция-Бургас. г. издадено от

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4