Решение № 2812 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова. като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330119037 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. П. И., ЕГН **********, гр. П., ул. „***“ № ** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73 Г, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите – платени над главницата в периода от **** г. до ***** г. по недействителен Договор за паричен заем № ***** от ***** г., както следва: сумата от 179,25 лв. – платена за възнаградителна лихва по Договор за заем № ***** от ***** г.; сумата от 233,84 лв.- платена за неустойка по № ***** от ***** г. и сумата от 456,64 лв.- платена за такса експресно разглеждане по Договор за паричен заем ***** от ***** г. Претендира се и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че на ***** г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата в размер от 1000 лв. – главница, разпределена на 26 седмични погасителни вноски от 02.04.2019 г. до 17.09.2020 г. при фиксирана лихва в размер от 40,32 % и ГПР в размер на 49,37 %, съгласно чл. 3, т.8 от договора. Общата дължима сума се сочи, че е била в размер от 1822,34 лв. Твърди се, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си по договора за кредит, като за периода от 02.04.2019 г. до 18.10.2019 г. с конкретно посочени в уточнителната молба дати е заплатена обща сума в размер от 2221,96 лв., разпределена както следва: 1000 лв.- главница, 179,25 1 лв.- възнаградителна лихва, неустойка в размер от 233,84 лв. и 456,64 лв.- такса експресно разглеждане.

Оспорва се договора за кредит като недействителен поради посочените в исковата молба противоречия с разпоредби на ЗПК.

Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.

Сочи се нарушение и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК поради липса на начина на изчисляване на ГПР и яснота по какъв начин е формиран същия, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Освен това се сочи и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК поради липса на разпределението на вноските измежду дължимите суми по договора.

Твърди се нарушение и на разпоредбата на чл.11, ал. 2 ЗПК предвиждаща задължение за подписване на всяка страница на общите условия.

На основание изложените доводи се моли да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с горепосочените разпоредби, в който случай на основание чл. 23 ЗПК се дължи заплащане само на главницата по договора за кредит.

Оспорва се клаузата за неустойка за недействителна на самостоятелно основание, като противоречаща на добрите нрави, което се сочи, че обуславя и недължимост на платената сума по тази недействителна клауза. Относно клаузата за неустойка ищецът счита същата за недействителна и на основание чл. 33 ЗПК.

Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва за недействителна и на самостоятелно основание, като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Не се сочи самостоятелно основание за оспорване действителността на клаузата за такса експресно разглеждане.

На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Оспорва изложеното в исковата молба, като сочи, че в случая доколкото е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, то изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК е неприложимо.

Твърди се, че договорът за кредит е съобразен със законовите изисквания. Оспорва да е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.11, т. 10 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК. Посочва се, че не е налице нарушение на нормата на чл.11, ал. 2 ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи условия.

Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, както и клаузата за заплащане на неустойка.

2

На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между ищеца П. П. И. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем „***** “№ ***** от ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата на 52 седмични вноски, всяка в размер от 70,09 лв., с падеж на първата вноска на 02.04.2019 г. и падеж на последната вноска – на 17.03.2020г.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 % и ГПР – 49,37 %.

С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил получаването на заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно клаузата на чл.1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане в размер от 599,56 лв.

В клаузата на чл.4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.

В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 399,62 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 85,46 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 2221,96 лв.

Договорът между страните не се установява да е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От представената с молба от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатила сумата от 1245,28 лв., с които се сочи, че погасена главница в размер от 1000 лв., възнаградителна лихва в размер от 179,25 лв., неустойка в размер от 233,84 лв. и 456,64лв.- платена по клауза – такса за експресно разглеждане, както и разходи за събиране на просрочени вземания в общ размер от 175 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и 3 съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услугатакса експресно разглеждане, както и предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1000 лева, а сумата, която е следвало да 4 върне кредитополучателя е повече от два пъти по-голяма – 2221,96 лева.

Така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.