Определение № 755 от 19.09.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 755 гр. гр. Добрич, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500594 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Подадена е частна жалба от етажните собственици на жилищнотърговски рекреативен комплекс „М.с.“-гр.Б.,ул.*** чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД,ЕИК 131210300,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стоян Михайловски“ №26,ет.2 срещу определение №262/16.05.2025 г. по гр.д.№276/2025 г. на Балчишкия районен съд,с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявен висящ осъдителен иск и издаване на обезпечителна заповед,инкорпорирана в искова молба с рег.№2400 от 16.05.2025 година,подадена от частния жалбоподател срещу Т. В. С.,родена на ********** година в гр.Б.,О. област,гражданка на РФ,с паспорт *** година,с адрес в гр.Б.,ул.***,апартамент №***,Добричка област,чрез искана обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА на недвижим имот,представляващ АПАРТАМЕНТ №*** с обща площ от 98,98 кв.м,находящ се в жилищнотърговски и рекреативен комплекс „М.с.“ в гр.Б.,ул.***,ведно с включените 0,8734 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.Изложени са съображения за неправилност на атакуваното определение.Незаконосъобразни били изводите на първоинстанционния съд,че не била налице обезпечителна нужда,че липсвали доказателства за вероятна основателност на исковите претенции,както и че обезпечителната мярка била неадекватна.При липса на убедителни доказателства за вероятната основателност на исковете съдът бил длъжен да допусне исканото обезпечение при внасяне от молителя на гаранция в определен размер.При наличие на парични задължения обезпечителната нужда била всякога налице,а претендираната обезпечителна мярка в случая била подходяща и адекватна на 1 нуждата от обезпечаване.Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата за допускане на обезпечение.Претендират се сторените от частния жалбоподател в настоящото производство разноски.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна Т. В. С. в съгласие с разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.2 от ГПК,поради което същата не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата,доколкото в настоящата хипотеза такова не се изисква от процесуалния закон.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че обжалваното определение е съобщено на частния жалбоподател на 06.06.2025 г. /съобщение на лист 31 от делото на БРС/,частна жалба вх.№2860/12.06.2025 г. е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.396 ал.1 от ГПК,изтекъл на 13.06.2025 г..Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /ищец по делото и молител в обезпечителното производство/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Гр.д.№276/2025 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№2400/16.05.2025 г.,с която са предявени от етажните собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „М.с.“-гр.Б.,ул.*** чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД,ЕИК 131210300,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Стоян Михайловски“ №26,ет.2 срещу Т. В. С.,родена на ********** година в гр.Б.,О. област,гражданка на

РФ,с паспорт

*** г.,с адрес в гр.Б.,обл.Добрич,ул.***,ап.*** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми:

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2023 г.;

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2024 г.;

-48,46 лв-вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2024 г.;

-2 323,06 лв-вноска за управление и поддръжка на общите части за 2025 г.;

-232,31 лв-вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г.;

-687 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2023 г. за периода 01.03.2023 г.-14.05.2025 г.;

-388 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва 2 върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2024 г. за периода 01.03.2024 г.-14.05.2025 г.

Претендирана е и законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

В исковата молба е инкорпорирано искане на основание чл.389 ал.1 от ГПК за допускане обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на ответницата недвижим имот,представляващ апартамент №*** с обща площ от 98,98 кв.м,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,находящ се в жилищно-търговски и рекреативен комплекс „М.с.“ в гр.Б.,ул.***,ведно с включените 0,8734 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.

Районният съд е отказал да допусне обезпечението по съображения,че липсват категорични доказателства,обосноваващи вероятна основателност на предявените искове.Не била доказана и обезпечителна нужда,доколкото ответницата била чужд гражданин и липсвали доказателства същата да е уведомена за задълженията си и да е отказала да ги заплати.Обезпечителната мярка била и неадекватна,тъй като се претендирала от ищеца сума в общ размер на 8 324,93 лв,а се настоявало за налагане на възбрана върху недвижим имот на значително по-голяма пазарна стойност.Определението на първоинстанционния съд е неправилно поради следните съображения:

Основателността на молба по чл.389 и сл. от ГПК за допускане обезпечение на иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е.следва да е налице обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства,а при липса на убедителни писмени доказателства неговата вероятна основателност следва да е удостоверена от молителя чрез внасяне на гаранция в определен от съда размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.

Осъдителните искове с предмет парични притезания са винаги допустими,като въпросът дали ищецът притежава активна материална и процесуална легитимация,респ. дали е титуляр на претендираните вземания,е такъв по същество на спора,а не по допустимостта на исковете.На този първоначален етап на исковото производство /все още не са разменени и книжа по реда на чл.131 от ГПК/ безспорно представените с исковата молба писмени доказателства все още не могат да бъдат преценени като убедителни за дължимост на претендираните вземания.Възможно е в хода на производството депозираните проформа-фактура и счетоводна справка да бъдат оспорени от ответната страна.Тепърва предстои евентуално назначаване 3 на счетоводна експертиза за установяване вида и размера на задълженията,наличието или не на плащания от страна на ответницата за погасяване на конкретните задължения.При липса на убедителни писмени доказателства в подкрепа на исковете вероятната основателност на същите може да се засвидетелства чрез внасяне от молителя на гаранция в определен от съда размер,както навежда и частният жалбоподател.При това положение обезпечението следва да бъде допуснато,но при условие,че молителят внесе гаранция,която в случая според въззивния съд следва да е в размер на 850 лв /малко над 10% от общия размер на претендираните вземания/.

Налице е и обезпечителна нужда,доколкото съществува винаги хипотетичната възможност без обезпечението ищецът да бъде затруднен или да е напълно невъзможно да реализира правата си по бъдещо позитивно за него съдебно решение,защото винаги съществува реалната заплаха длъжникът,докато трае съдебният процес,да се разпореди със своите активи,още повече,че в случая ответницата е чужд гражданин,което затруднява още повече откриването на подлежащо на принудително изпълнение нейно имущество на територията на Р.България,и с евентуалното си разпореждане с процесния недвижим имот-предмет на исканото обезпечение същата ще лиши изцяло кредитора от бъдещо удовлетворяване на паричните му притезания.

Следва да се подчертае,че претендираната обезпечителна мярка „възбрана“ е подходяща.Под „подходяща“ обезпечителна мярка по смисъла на чл.397 ал.1 от ГПК законът има предвид подходяща по вид мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита,т.е. подходящи са мерки,при които реализиране на евентуално принудително изпълнение върху обекта на същите би било по естество да удовлетвори притезанието на кредитора /определение №188/04.03.2014 г. по ч.т.д.№4705/2013 г. на І т.о.,ТК на ВКС/.Настоящите искове са осъдителни за суми,поради което и обезпечаването им чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответницата ще гарантира бъдещото събиране на присъдените със съдебно решение суми чрез провеждане на принудително изпълнение спрямо възбранения имот.В този смисъл претендираната обезпечителна мярка е подходяща.

Поставя се въпросът за адекватността на обезпечителната мярка предвид констатираната и от районния съд значителната разлика между размера на претендираните вземания и пазарната стойност на недвижимия имот,за чиято възбрана се настоява /още към датата на закупуването му от ответницата през 2007 г. същият е имал пазарна цена от 77 204,40 евро,видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*** г. на нотариуса О. О. с район на действие БРС,която цена неминуемо е нараснала през годините впоследствие/.Според константата съдебна практика /определение №188/04.03.2014 г. по ч.т.д.№4705/2013 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №193/18.06.2020 г. по ч.т.д.№754/2020 г. на І т.о.,ТК на ВКС/ при налагане на обезпечителни мерки съдът не следва да преценява съответствие и да търси 4 съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на обезпечителната мярка като условие за допускане на обезпечението в хипотеза на предложен от кредитора един обект на обезпечението.По начало обезпечителната мярка се налага върху вещта до размера на цената на иска независимо от собствената й по-висока стойност.В този смисъл тежестта за длъжника не е в прякото несъответствие между размера на обезпечението и стойността на обекта на същото,а в последиците на евентуално принудително изпълнение върху вещта /изгубване собствеността й;удовлетворяване с остатък на стойност,по-ниска от пазарната,с оглед резултата от наддаването и пр./.Законът обаче не защитава длъжника от последиците на собственото му неизпълнение,които рефлектират и в последиците от принудителното такова,още повече в ущърб на кредитора.Съгласно чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ и вземане на длъжника,като принципът възпроизвежда в изпълнителното производство правилото на чл.133 от ЗЗД,че „цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори“.Изключенията от това правило са изрично въведени от законодателя-чл.444,чл.446 от ГПК.Аналогично на възможността в изпълнителното производство длъжникът да замени обекта на изпълнението,ако разполага с друг/и/ обекти и за него това е по-благоприятно /чл.443 от ГПК/,законодателят е предвидил тази облекчаваща го възможност и в обезпечителния процес-чл.398 от ГПК,от която длъжникът винаги може да се възползва,ако наложената обезпечителна мярка твърде сериозно накърнява правната му сфера.Възприемането на противната теза-че при налагане на обезпечението съдът следва да съобразява съразмерност между цената на иска и обекта на обезпечителната мярка /независимо от налагането й до размера на цената на иска/-би довело до ситуация,в която на кредитора би била отказана защитата на обезпечителното /респ. изпълнителното/ производство предвид притежание от длъжника на един единствен /секвестируем/ имот,което не само не съответства на разума на закона,но и директно конфронтира с него.Обезпечителните мерки имат за цел подготвяне на евентуален изпълнителен процес,а липсата на ограничения върху обекта на изпълнението в изпълнителния процес /освен изрично предвидените/ предпоставя и допустимо налагане на обезпечителните мерки спрямо всяко имущество на длъжника.