Решение № 117 от 29.03.2022, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2919/2021
- Вид
- Решение № 117
- Подписан
- 29.03.2022
- В сила
- 19.09.2022
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79, т. 3 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79, т. 3 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 117 гр. К., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510102919 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 2919/2021 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от адв. П.К., САК, като пълномощник на С.А.С.., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си А.С.А., ЕГН **********, срещу ЗАД „******: ******“ АД, гр. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.
432 КЗ и цена на иска: 25 000 лева, частичен иск от 30 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ******* г.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че в резултат на ПТП били причинени телесни увреждания на С.А.С.., на 16 години.
Сочи, че на ***** г., около 21:25 часа по път ******, км. 1+100, между с. А. и *** се е движил л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от З.Ф. С., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал движещите се по пътя велосипедисти С.С.С. и С.А.С.. и каруца, управлявана от Я. А.Я..
Вследствие на катастрофата били причинени телесни увреждания на С.С..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП № ***/2021 г. |по описа на РУ - К., пр.пр. ****/ 2021 г. по описа на ОП - С.З..
Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водачката на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата.
Сочи, че за увреждащия л.а. „*******“ с рег. № *****, управляван от З.Ф. С., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. *******/ ****** г., със срок на валидност една година, считано от ****** г. до ****** г. със „ЗАД ******: ******“ АД, гр. С..
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ******: ******“ АД, гр. С. и представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от ******* г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била образувана щета от ***** г. Към настоящия момент ответникът не бил 1 изплатил обезщетение.
Сочи, че при процесното ПТП С.А.С.. получил следните травматични увреждания: Контузио капитис; Комоцио церебри и други.
След инцидента на ***** г. пострадалият бил настанен по спешност Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р ********“, гр. К. с нараняване в областта на главата, след загуба на съзнание и без спомен от случилото се.
Направени му били параклинични и образни изследвания, както и консултативни прегледи, в резултат на които било установено, че са налице охлузни рани в дясно торакс, както и болки в шията и гърба. Вследствие на констатираните увреждания пострадалият бил подложен на консерватично лечение и му била назначена медикаментозна терапия. На ******** г. бил изписан с окончателната диагноза Контузио капитис; Комоцио церебри и с указания за ХДР в дома.
Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С.А.С.. търпял болки и страдания. Вследствие на травмата на главата, имал главоболие и световъртеж. Пострадалият не можел дълго време да чете, гледа телевизия и да ползва компютър. За продължителен период от време бил лишен от обичайния си динамичен и изпълнен с игри начин на живот, както и от контактите с приятелите си, тъй като изпитвал неудобство и не се чувствал добре. Освен физическите болки, изживял и силен стрес. Към настоящия момент С.С. продължавал да изпитва болки в наранените области, имал нарушения на съня, бил напрегнат и не бил в състояние да се натоварва психически и физически.
Сочи, че вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил З.Ф. С., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „ЗАД ******: ******“ АД, гр. С..
Моли съда да осъди ответника „ЗАД *****: ******“ АД, гр. С. да заплати на С.А.С.. обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от 30 000,00 лв, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от ******* г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Оспорва исковата молба от С.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претьрпени телесни увреждания като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови сьдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Водачът на л.а. ******* с рег. № ***** - з. С., бил мъж, а не жена, както неправилно се твърдяло в исковата молба, действително е бил застрахован при дружеството по Гражданска отговорност, но водачът нямал никаква вина за ПТП, не бил осъществил виновно и противоправно поведение, не нарушил ЗДвП. Вина за ПТП имали изцяло пострадалото лице и неговите родители.
Сочи, че ако евентуално, исковата претенция се докаже частично основателна, то размерът на претендираните обезщетения, дружеството, като застраховател по Гражданска отговорност на единия от участниците в ПТП, счита, че не съответства на неговия конкретен принос в причинените вреди и не отговаряло на релевантните критерии, изпълващи със съдържание 2 понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При евентуално установяване на вина на застрахования водач на лекия автомобил, моли на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца, най-малко с 90 % поради изключителен превес в съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия С.С., който се движил в нарушение на издадена заповед на кмета на този пътен участък с което е допринесьл за ПТП и причинените вреди.
Твърди съпричиняване в ПТП и във вредите и от страна на родителите на непълнолетното дете, които са допуснали неговото необезопасено движение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил *******.
Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва изцяло претенцията по основание и размер както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата за забава. Счита, че присъждане на обезщетение в претендирания размер би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищеца и ще противоречи на правилата на морала и добрите нрави, тъй като пострадалото лице искало да черпи права от собственото си противоправно поведение. Касаело се за случайно деяние за водача на МПС по смисъла на чл. 15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, тъй като той не е могъл да възприеме велосипедиста като опасност за движението.
Пътният участьк не е бил осветен. Велосипедистът се движил в тъмното без светлоотразителна жилетка и се дърпал захванат за каруца, която от своя страна също не е имала светлоотразители, а отделно от това се е движила в нарушение на общинска наредба. Липсвало противоправност в действията на водача на лекия автомобил, защото не е могьл и не бил длъжен да предвиди появата на велосипедиста на пътното платно в тъмното. ПТП настъпило в тъмната част от деня (около 21,25 часа), на неосветен участък, по междуселски път. Велосипедистът се движил с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка и без светлоотразител отзад и без фар отпред на колелото, което било в нарушение на ЗДвП.
Поведението на ищеца било с изключителен принос във вредата, защото е могъл и бил длъжен да съобрази обективни обстоятелства, които са допринесли за ПТП. Водачът на лекия автомобил се движил със съобразена скорост за пътния участък с пуснати светлини, но за него деянието било технически непредотвратимо, защото велосипедистът попаднал в опасната му зона, поради което не е имал време за реакция и избягване на инцидента.
Действията на водача по време на ироизшествието били правомерни и той не бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на другия участник в движението. При всички случаи водачът на автомобила не бил длъжен да допуска възникване на подобна критична ситуация, нито ЗДвП го задължава да предугажда внезапна поява на пътното платно на роми в каруца и дърпащ се за нея велосипедист, движещ се в тъмното на осевата линия на пътното платно. С това си поведение пострадалият улеснил механизма на увреждането и предизвикал сам вредите. Той бил преди всичко длъжен да спазва такова поведение като велосипедист, че да осигури на всеки участник в движението възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.
Пострадалият бил длъжен съгласно ЗДвП да се движи най-близо до дясната граница на 1 платното за движение, което той не е спазил. Вместо това се 3 дърпал за каруцата - недопустимо и опасно поведение в нарушение на ЗДвП, Пострадалият не е ползвал каска, а липсата на това предпазно средство улеснило механизма на увреждане, което обстоятелство имало съпричинителен характер.
Пострадалият се появил изненадващо в опасната зона за спиране на лекия автомобил и водачът не могьл да предотврати настъпването на вредоносните последици, защото велосипедистът е попаднал в зоната, осветена от фаровете на автомобила, твърде късно, когато водачът на автомобила вече не е имал време за реакция. Нямало причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат, липсвала противоправност в действията му, поради което не можело да се търси отговорност от Застрахователя.
Конкретно нарушените от пострадалия разпоредби били следните:
Съгласно чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП велосипедистът е длъжен да има изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Съгласно чл. 80. ЗДвП водачът на велосипед бил длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост; да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Ищецът нарушил също чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на ППС били длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.
Оспорва механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба.
Описанието на механизма не кореспондирало на истината.
Оспорва вината и противоправноетта на водача на лекия автомобил з. С. в качеството му на страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и водач на лек автомобил *****, за който твърди, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, и не е извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.
Оспорва търпените болки и страдания от ищеца.
Оспорва твърдението, че пострадалият не можел дълго време да чете, гледа телевизия и ползва компютьр.
Оспорва размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като необосновано завишена и не съответстваща на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната към момента на причиняването на вредата.
Твърди, че движението на каруцата било в нарушение на Наредба за регистрация, регистър, контрол и организация на движението на ППС теглени от животшека тяга, теглени на територията на община ПБ., която Наредба била приета на основание чл.21, ал .2 от ЗМСМА с Решение № 151 от Протокол № 9 /30.04.2020 год. на Общински съвет ПБ.. Чл. 47 от Наредбата забранява изобщо движението на пътните превозни средства с животинска тяга по следните общински пътища: /1-6, К. - К. / - А.; /1-6, К. - К. / - Т.. ПТП станало именно на този общински път, като твърди, че движението на каруцата е в причинна връзка с ПТП, тъй като пострадалият велосипедист се 4 държал за каруцата и бил теглен от нея.