Решение № 98 от 21.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100501119 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. М. Н. от ВТАК против решение № 653/09.10.2024г. по гр.д. № 572/2024г. на ГОРС, с което е признато за установено, че ищецът М. Л. Д. не дължи на жалбоподателя, на основание чл. 439 ал. 1 ГПК, сумите по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 1119/2004г. на ГОРС в размер на 6088, 63 лв. – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2004г. до окончателното й изплащане, поради погасяване по давност на основание чл. 110 вр. чл.

116 б,. „в“ ЗЗД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва се правилността на извода на районния съд, че процесното вземане е погасено по давност през м. август 2015г. с доводи, че до 26.06.2015г. давност не е текла, доколкото е било в сила ППВС № 3/81г., а предприетите на 30.06.2016г. действия по изп. дело № 89/2006г. на ЧСИ В. Г., изразяващи се в искания за справки, за налагане на запор и за опис на движими вещи са я прекъснали. Изтъква се, че за 1 процесното вземане впоследствие е образувано друго изп. производство № 1734/2017г. по описа на същия съдебен изпълнител, по което на 29.07.2019г., на 23.03.2022г. и на 02.06.2023г. са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на ищеца. Допълва се, че за прекъсване на давността е без значение дали запора е довел до погасяване на дълга или дали запорното съобщение е получена от банка, в която длъжника няма разкрита сметка, доколкото закона – чл. 116 б .“б“ ЗЗД е предал значение на предприемането на изпълнителните действия, а не дали те са успешни. На следващо място се акцентира, че перемирането на изп. производство няма отношение към погасителната давност на вземането, тъй като това са различни правни институти.

В тази връзка се сочи, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС давността се прекъсва и с предприемането на изпълнителни действия по изп. дело, по което е настъпила перемпция. Допълва се, че е налице предприемане на такива действия, когато съдебният изпълнител е сезиран от взикателя с писмена молба, в която са посочени отделни действия или способи насочени към осребряване имуществото на длъжника. Изтъква се и че за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давността е била спряла, поради действието на ЗМДВИП. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции и се релевира възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който заема становище за нейната неоснователност. Развиват се съображения, че изп. дело № 89/2006г. на ЧСИ В. Г. е перемирано по силата на закона на 13.08.2010г. и че издаденото едва през 2016г. постановление за прекратяването му има единствено декларативно действие. В тази връзка се сочи, че в периода от 13.08.2010г. до 13.08.2015г. са изтекли 5 години, през които не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Възразява се срещу оплакванията на жалбоподателя, че при действието на ППВС № 3/81г. давност не е текла, като се акцентира, че това разрешение е важимо само ако изп. производство е било висящо и не е било прекратено поради перемпция, както е в случая, с оглед 8 годишното бездействие на взискателя. С тези доводи се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, 2 поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск по чл. 439 ал. 1 ГПК, имащ за предмет съдебното отричане на дължимостта на вземане за главница в размер на 6088, 63 лв. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2004г. до окончателното й изплащане, за принудителното събиране на която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1119/2004г. на ГОРС, поради погасяването й по давност.

Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на посочения изпълнителен титул кредиторът е образувал срещу него изп. дело № 493/2004г. на СИС при ГОРС, впоследствие преобразувано като изп. дело № 89/2006г. по описа на ЧСИ В. Г., по което след налагане на запор върху трудовото му възнаграждение през 2008г., не са извършвани други изпълнителни действия. Ищецът допълва, че съдебният изпълнител е издал постановление от 11.08.2016г. за прекратяване на изп. производство поради перемпция, както и че през 2017г. кредиторът е образувал пред него ново дело, по което през 2019г. като взискател бил конституиран ответникът, след като придобил процесното вземане с договор за цесия от 15.10.2018г. Ищецът сочи, че в периода 29.07.2019г. – 07.06.2023г. са наложени запори върху вземанията му по банкови сметки и за трудово възнаграждение за събиране на процесното вземане. Ищецът смята, че същото е погасено по давност, тъй като до образуваното на новото изп. дело през 2017г. са минали повече от 11 години от последните изпълнителни действия по предходното дело № 89/2006г. По тези съображения моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Позовайки се на ТР № 3/28.03.2022г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, ответникът е възразил, че давностният срок по отношение на съдебно признатото му вземане е започнал да тече от 26.06.2015г., тъй като до този момент по изп. дело давност не е текла. Оспорва от този момент до образуване на последното изп. дело № 1734/2017г. по описа на ЧСИ В. Г. да е изтекла приложима петгодишна давност, а и възразява ще същата е прекъсвана с предприетите по делото 3 изпълнителни действия – изпращане на запорни съобщения до кредитна институция и работодател на 26.07.2019г., на ПДИ с насрочване на описа на движими вещи на 07.08.2020г., на запорно съобщение до друга банка на 18.03.2022г., за запорно съобщение до трета банка и до нов работодател на 02.06.2023г. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска и да присъди разноски за ответника При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно, че ищецът е длъжник по изпълнителен лист от 22.07.2004г. по гр.д. № 1119/2004г. на ГОРС, издаден на основание чл. 237 б.

„а“ ГПК /отм./ за сумата от 6088, 63 лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит на граждани № 25/31.03.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2004г. до окончателното й изплащане, за сумата в размер на 147, 71 лв. – лихва върху просрочена главница, за сумата от 41, 61 лв. – договорна лихва, както и за сумата от 125, 56 лв. – съдебни разноски. За принудителното събиране на тези суми по молба на кредитора на 21.09.2004г. е образувано изп. дело № 493/2004г. на СИС при ГОРС, което на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ е прехвърлено на ЧСИ В. Г., където е продължило под № 89/2006г. По него със запорно съобщение от 22.05.2008г., получено от работодателя му на 15.07.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, в изпълнение на който на 25.08.2008г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 38,60 лв. /извлечение от банкова сметка на ЧСИ и отбелязване върху ИЛ/. След това на 30.06.2016г. е постъпила молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника – запор върху трудово възнаграждение, опис и оценка на движими вещи. С постановление от 11.08.2016г.

ЧСИ е прекратил изп. дело № 89/2006г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция. Взискателят е подал молба на 13.10.2017г. за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника, като е поискал извършването на опис и оценка на негови движими вещи. По образувано въз основа на тази молба изп. дело № 1734/2017г. е депозирано искане на 13.03.2018г. от новият носител на процесното вземане в качеството му на цесионер по договор за цесия от 04.12.2017г. за конституирането му като взискател. На 20.11.2018г. подобно искане е направено и от ответника по делото, след като същият е придобил вземането с договор за цесия от 15.10.2018г. С постановление от 08.01.2019г. ответникът е конституиран като взискател, на 18.06.2019г. до длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, а на 29.07.2019г. е наложен запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и върху трудовото му възнаграждение, със запорни съобщения получени съответно на 31.07.2019г. и на 09.08.2019г. Насрочен е опис на движими вещи на 4 ищеца за 01.10.2020г., който е отложен, а на 18.03.2022г. и на 06.04.2022г. са наложени запори върху банковите му сметки в две кредитни институции и върху трудовото му възнаграждение при нов работодател.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за отричане дължимостта на съдебно признатото вземане на кредитора по изпълнителния титул от 22.07.2004г. по гр.д. № 1119/2004г. на ГОРС, поради погасяването му по давност е процесуално допустим, тъй като е насочен срещу носителя на оспореното парично притезание и се основава на твърдения за факти /изтекъл давностен срок/ настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Според чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а според чл. 117 ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно чл. 117 ал. 2 ЗЗД за вземания признати със съдебно решение, срокът на нова давност всякога е пет години.

Относно прекъсването на давността и началния момент на новия давностен срок в изпълнителния процес са дадени задължителни тълкувателни разяснения, като с п о р е д ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече, а съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила и е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. С т. 3 на ТР № 2/04.07.2024г. на ОСГТК се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С ТР № 3/28.03.2023г. по тъкл.дело № 3/2020г. на ОСГТК е прието, че до приемането ТР 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изп. дела образувани преди тази дата, тъй като приложение намират постановките на ППВС № 3/18.11.1980г. За такива вземания давността започва да тече от 26.06.2015г., от когато ППВС № 3/18.11.1980г. е обявено за загубило сила.