Решение № 452 от 24.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВ. Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от ИВ. Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500309 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод подадени въззивни жалби както следва:

1. Въззивна жалба, вх. № 3038/01.07.2020г. подадена от Ж. А. Ж., чрез процесуалния му представител срещу Решение № 124/03.06.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260029/09.10.2020г. постановени по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Ж. А. Ж. срещу Т. Р. З. и С. П. Я., положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., представляващ УПИ *** в кв.

145 по плана на града, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ *** и УПИ ***, при твърдение за придобиване на собствеността от ищеца по силата на оригинерно придобивно основание, а именно – давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 2005г. до настоящия момент, УВАЖЕН е предявеният от ответника С. П. Я. насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Ж. А. Ж., като е прието за установено, че С. Я. е собственик на 415 кв.м. ид.части от УПИ *** в кв.145, целият с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ *** и УПИ *** по плана на гр.П., придобити oт С. П.

Я. на основание договор за покупко-продажба от 03.07.2018г., обективиран в нот.акт № 161, том 2, рег.№ 2067, дело № 340/2018г. и ответникът Ж. е осъден да предаде владението на 1 имота, ПРЕКРАТЕНО е производството по предявения от Ж. Ж. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС и последният е ОСЪДЕН да заплати сторените по делото разноски и държавната такса по насрещния иск.

Забележка: Решение № 124/03.06.2020г., поправено с решение № 260029/09.10.2020г. постановени по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П. в прекратителната му част, касателно предявения в евентуалност иск от Ж. А. Ж. против Т. Р. З. и С. П. Я. с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е обжалвано с частна жалба и с Определение № 270/20.01.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 72/2021г. по описа на ВОС прекратяването е отменено, като делото е върнато за произнасяне по същия. Постановено е решение № 260013/04.07.2022г. по гр.д.№ 1169/2018г. по описа на РС-П., с което искът по чл.33, ал.2 от ЗС е уважен.

2. Въззивна жалба, вх. № 260878/02.11.2020г. подадена от Ж. А. Ж., чрез процесуалния му представител срещу Решение № 260029 от 09.10.2020г., постановено по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 124 от 03.06.2020г. чрез посочване на придобивното основание на ищеца по насрещния иск и е оставена без уважение молбата на Ж. А. Ж. за допълване на същото решение по реда на чл. 250 от ГПК.

Забележка: По частната жалба, обективирана във въззивната жалба вх. № 260878/02.11.2020г., в частта касателно оставената без уважение молба по чл.250 от ГПК за допълване на решението посредством произнасяне с неприсъствено решение по отношение на ответника Т. З. е налице произнасяне с влязло в законна сила определение № 4157/08.11.2022г. по в.ч.гр.д.№ 2350/2022г. по описа на ВОС, с което същата /частната жалба/ е оставена без уважение.

3. Въззивна жалба, вх. № 260435/22.07.2022г. депозирана от С. П. Я., М. С. П. и А.

С. П., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 260013/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 1169/2018г. по описа на РС – П., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/23.06.2023г., последното поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/18.12.2024г., с което е УВАЖЕН предявеният от Ж. А. Ж. срещу Т. Р. З., С. П. Я., М. С. П. и А. С. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС като на ищеца е признато право да изкупи 415 кв.м. ид.части от УПИ *** в кв.145, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ *** и УПИ *** по плана на гр.П. за сумата от общо 2410 лева, която следва да бъде платена съответно на С. П. Я. е размер на 1606,67 лева, на М. С. П. в размер на 401,67 лева и на А. С. П. в размер на 401,67 лева.

С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, С ВХ.№ 3038/01.07.2020г. жалбоподателят Ж. А. Ж., чрез процесуалния си представител е завил становище за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение № 124/03.06.2020г., както и постановяването му при нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми.

Счита за нередовна насрещната искова молба по предявения срещу него от С. П. Я. иск с правно основание чл.108 от ЗС, както поради незаплащане на дължимата за разглеждането му държавна такса, така и поради липса на изрични твърдения, че владението на имота се осъществява от ответника без правно основание. Посочва също, че решението е постановено 2 по непредявен иск, тъй като предмет на търсената с насрещния иск защита е самостоятелен имот с пл.№ 2737 в кв.145 по плана на града, а решението е постановено по отношение на 415 кв.м. ид.части от целия УПИ *** в кв. 145 по плана на града с площ от 709 кв.м. Счита, че дори да е предявен иск по чл.108 от ЗС за идеални части от съсобствен имот, то той е недопустим, позовавайки се на съдебна практика.

При извод за допустимост на предявения иск, се правят възражения срещу правилността му. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че имотът е с площ от 709 кв.м., поради това, че частта от него представляваща пл.№ 2737 не попада с цялата си площ от 415 кв.м. в обема на УПИ X– 2736, 2737, тъй като 300-400 кв.м. остават извън регулация.

Посочва, че предмет на първоинстанционното производство е било и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на КНА за собственост № 8, том 1, рег.№ 601, дело № 53/2002г. легитимиращо Т. З. като собственик на дворно място с площ от 415 кв.м., по което липсва произнасяне.

По отношение на ответника С. Я., становището е, че същият не се легитимира като собственик, тъй като е придобил права от несобственик.

Обжалваното решение се оспорва като неправилно и в частта по отношение на отхвърления главен иск за собственост на Ж. Ж. против Т. З. и С. Я. основан на твърдения за придобиване на процесния имот УПИ *** в кв.145, целият с площ от 709 кв.м. въз основа на давностно владение. Излага, че ответникът З. не е оспорил исковата претенция и спрямо него са били налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а ответникът Я. се е защитавал само по отношение на частта от УПИ *** в кв.145, представляващ имот с пл.№ 2737 с площ от 415 кв.м., който твърди да е закупил с нот.акт № 15/2018г. Счита, че отхвърлянето на предявените кумулативно съединен искове за собственост на Ж. Ж. против ответниците Т. З. и С. Я. е следствие на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели.

Възразява по направените фактически и правни изводи и моли въззивната инстанция да формира нови такива. Позовава се и на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение свързано с изготвения по делото доклад по реда на чл.146 от ГПК и в указанията за това за кои от правно релевантните факти не са посочени доказателства.

Моли обжалваното решение в цялост да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат уважени предявените от Ж. Ж. искове за собственост и бъдат отхвърлени предявените срещу него насрещни искови претенции.

С ВЪЗЗИВНАТА СИ ЖАЛБА, С ВХ.№ 260878/02.11.2020г. жалбоподателят Ж. А.

Ж. е оспорил постановеното по реда на чл.247 от ГПК Решение № 260029 от 09.10.2020г., постановено по гр.д. № 1169/2018г., по описа на РС – П.. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал поправка в основанието, на което е прието, че С. Я. е собственик на 415 кв.м. ид.части от УПИ *** в кв.145, а именно покупко-продажба от 3

03.07.2018г., обективиран в нот.акт № 161, том 2, рег.№ 2067, дело № 340/2018г., при положение, че посоченият нот.акт е за придобиване на самостоятелен имот – с площ от 415 кв.м. съставляващ имот с пл.№ 2737 в кв.145 по плана на гр.П..

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба с вх.№ 3038/01.07.2020г. и на въззивна жалба с вх.№ 260878/02.11.2020г. от С. П. Я., чрез процесуалния му представител, с който е заявено становище за неоснователността им.

Възразява срещу твърденията на въззивника за недопустимост на постановеното съдебно решение поради нередовност на насрещната искова молба, както и поради произнасяне на съда „свръхпетитум“. Излага, че по делото е установено, че Ж. Ж. и Т. З. не са съсобственици на един имот, а са собственици на два самостоятелни имота – Ж. Ж. е собственик на имот с пл.№ 2736 по КП от 1979г., а Т. З. – на имот с пл.№ 2737 по КП от 1979г. Оспорва заключението на проведената СТЕ в частта, с която вещото лице е дало заключение, че РП от 1979г. касателно процесния УПИ *** в кв.145 е приложен на място.

Предвид липсата на съсобственост по отношение на процесния имот, с оглед неприложената регулация и изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, счита за неоснователен и искът по чл.33, ал.2 от ЗС за признаване на Ж. Ж. на право на изкупуване на разпоредената ид.част от имота. Счита, че правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на КНА за собственост на Т. З., тъй като той се явява обусловен от произнасянето по главния иск, който в случая е отхвърлен. В допълнение посочва, че тежестта да установи неправилността на констатациите на нотариуса за принадлежността на собствеността в патримониума на Т. З. е бил за оспорващата страна ищецът Ж. и доколкото не го е сторил успешно, то не подлежи на уважаване искането му по чл.537, ал.2 от ГПК. Излага, че съдът правилно е установил релевантните факти и пак правилно, след като не е установил права на ищеца Ж. Ж. по отношение на частта от УПИ *** в кв.145, представляваща ПИ с пл.№ 2737 по КП на гр.П., е отхвърлил предявените от него установителни искове за собственост.

По отношение на въззивна жалба с вх.№ 260878/02.11.2020г., счита че с обжалваното решение постановено по реда на чл.247 от ГПК съдът допустимо е уточнил формулираният диспозитив на решение № 124/03.06.2020г. посочвайки твърдяното от ищеца по насрещния иск С. Я. основание на предявеният иск по чл.108 от ЗС. Моли обжалваните решения да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, ВХ. № 260435/22.07.2022Г. С. П. Я., М. С. П. и А. С. П., чрез процесуалния си представител са оспорили като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила Решение № 260013/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 1169/2018г. по описа на РС – П., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/23.06.2023г., последното поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 260008/18.12.2024г., с което е УВАЖЕН предявеният от Ж. А. Ж. срещу Т. Р. З., С. П. Я., М. С. П. и А. С. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС като на ищеца е признато право да изкупи 415 кв.м. ид.части от УПИ *** в кв.145, целия с площ от 709 кв.м., при граници: улица, УПИ *** и УПИ *** по плана на гр.П.

4 за сумата от общо 2410 лева, която следва да бъде платена съответно на С. П. Я. е размер на 1606,67 лева, на М. С. П. в размер на 401,67 лева и на А. С. П. в размер на 401,67 лева.

Основното възражение е срещу извода на първоинстанционния съд, че Ж. Ж. и Т. З. са съсобственици в един имот - УПИ *** в кв.145 по плана на гр.П., който считат за неправилен. Излагат, че анализът на ангажираните по делото доказателства и заключението на проведената СТЕ е следвало да обуслови извод, че Ж. Ж. е едноличен собственик на ПИ с пл.№ 2736 по КП от 1979г., а Т. З. – на ПИ с пл.№ 2737 по КП от 1979г. Потвърждават становището си и с установената съдебна практика по приложението на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ за отпадане действието на неприложената регулацията с изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Предвид липсата на доказана съсобственост между страните по време на сделката обективирана в нот.акт № 15/03.07.2018г. считат, че исковата претенция по чл.33, ал.2 от ЗС неправилно е уважена. Отделно от това са изложени възражения за това, че искът за изкупуване е бил предявен след изтичане на законоустановения двумесечен срок от продажбата – първо поради това, че вписването на сделката в СВ-П. е било в деня на сключването й /на 03.07.2018г./ и с оглед оповестителното действие на вписването тя е станала известна на ищеца Ж. Ж. и второ, поради това, че Ж. и неговата майка са знаели за това, че Т. З. продава имота си още преди нотариалното изповядване на сделката, което считат за установено от събраните свидетелски показания.